№ 72
гр. С.З., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000021 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260763/11.11.2021г., постановено по гр.д. №
1312/2021 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от „П.К.Б.“ ЕООД срещу ПЛ. АЛ. ГЬ. за признаване за
установено по отношение на ответника П.Г., че дължи неизплатено договорно
възнаграждение в размер на 1 467, 39 лв. за периода 01.10.2019 г. до
02.10.2020 г. по договор за потребителски кредит № **********/30.04.2018
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
4841/2020 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от
24.11.2020 г. до окончателното плащане като неоснователен.
Въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД излага доводи за неправилност с искане да
се уважи този иск за договорно възнаграждение в размер на посочената сума.
Няма искания за събиране на доказателства. Постъпил е отговор на
въззивната жалба от ПЛ. АЛ. ГЬ., с който въззиваемият оспорва същата, като
излага подробни съображения. Моли да се потвърди решението в
обжалваната част. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
1
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е предявеният иск от „П.К.Б.” ЕООД
против ПЛ. АЛ. ГЬ. за установяване съществуването на вземането на „П.К.Б.”
ЕООД в размер на 1467.39 лева, договорно възнаграждение за периода
01.10.2019 г. до 02.10.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4841/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..
Безспорно е установено, че между страните по делото е сключен
договор за потребителски кредит № **********/30.04.2018 г., по силата на
който „П.К.Б.“ ЕООД е предоставило на ПЛ. АЛ. ГЬ. сума от 5 000 лв. при
годишен лихвен процент от 41,17 %. Ответникът първоначално е следвало да
се издължи на 36 месечни вноски, всяка от която в размер на 243, 98 лв., т.е.
до 01.05.2021 г. Задължението било разсрочено на два пъти с по една месечна
вноска за месеците юни и юли 2021 г., поради което са били изготвени
последователно два нови погасителни планове. Съгласно последния
погасителен план, кредитът следвало да бъде погасен на 01.07.2021 г. /л.25-30
от първоинстанционното дело/. В договора е посочено, че по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги ПЛ. АЛ. ГЬ. дължи и възнаграждение
в размер на 162, 52 лв., като общо посочената в договора като дължима
месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги е 406, 50 лв.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4841/2020 г. на Старозагорски
районен съд е издадена заповед № 260774/25.11.2020 за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено ПЛ. АЛ. ГЬ. да заплати на
„П.К.Б.“ ЕООД сумата от 3 689, 55 лв. - главница, 1 467, 39 лв. - договорно
възнаграждение за периода 01.10.2019 г. до 02.10.2020 г., 546,85 лв. - лихва за
забава за периода 02.06.2018 г. до 02.10.2020 г., законна лихва от 126,17 лв. за
периода 02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., по сключен между страните договор за
потребителски кредит № **********/30.04.2018 г. ведно със законната лихва
от 24.11.2020 г. до окончателното плащане. Срещу заповедта за изпълнение
длъжникът ответник е подал възражение и на кредитора са дадени указания за
предявяване на установителен иск. Искът е предявен в едномесечния срок,
като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане
по заповедта за изпълнение, поради което установителния иск е допустим.
Заявлението е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на
заповед за изпълнение за вземането в размер на 3 575, 39 лв., представляващо
възнаграждение за закупен пакет от допълни услуги по Договор за
потребителски кредит № **********/30.04.2018 г., поради което ищецът е
предявил и осъдителен иск, на осн. чл. 415, ал. 3, във вр. чл, 415, ал. 1,т.
ЗГПК.
От заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза, се
2
установява, че ответникът е заплатил по договора за кредит сума в размер на
5 997, 25 лв., като с извършените плащания са погасени следните задължения
по погасителния план - главница в размер на 1 310, 45 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 2 105, 27 лв., вноска по пакета
допълнителни услуги в размер на 2 275, 33 лв., наказателни лихви в размер на
63,09 лв. и 190, 00 лв. такси по чл. 17.4 от Общите условия по договора.
Размерът на дължимата главница е 3 689, 55 лв., на дължимата
договорна лихва е 1 178, 03 лв., на лихвите за забава върху неизплатената част
от главницата за периода от 24.10.2020 г. до 02.10.2020 г. е 164, 22 лв.
Оставащият размер на непогасената цена на закупения пакет допълнителни
услуги е 2 112, 71 лв.
Безспорно е установено, че към момента на приключване на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд е настъпил крайния падеж на всички
погасителни вноски, който е 01.07.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Между страните е спорен въпросът със заплатената сума в размер на
5 997, 25 лв., каква част от задължението е погасено. Поради това въззивният
съд следва да се произнесе относно действителността на уговорената
договорна лихва. По отношение на действителността на възнаграждението за
закупен пакет допълнителни услуги в размер на 5 850,72 лв. и съответно
неговата дължимост, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответника е
предоставена в заем сума от 5 000 лв., при уговорен ГЛП в размер на 49, 89 %
и ГПР в размер на 41, 17 %. Към датата на сключване на договора за кредит
липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че
максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е
ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в
оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални
средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради
това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния
размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на
3
ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.
д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 41, 17% годишно е повече от четири пъти по-висока от
размера на законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на
добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и
се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между
страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
ответника. Следователно предявения иск за възнаградителна лихва е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
От страна на „П.К.Б.” ЕООД е направено възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника ПЛ. АЛ. ГЬ. адвокатско възнаграждение в размер
на 330 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 – 300 лв. +7 %
за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение е в размер на 332, 71 лв. Поради това
възражението на „П.К.Б.” ЕООД за прекомерност на заплатеното
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е
неоснователно.
С оглед изхода на делото „П.К.Б.” ЕООД следва да заплати на ПЛ. АЛ.
ГЬ. направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 330 лв.
4
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260763/11.11.2021г., постановено по
гр.д. № 1312/2021г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на ПЛ. АЛ. ГЬ., ЕГН: ********** и адрес:
гр. С.З., *** направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 330 лв./триста и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5