Решение по дело №30/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Образувано е по исковата молба на Д. И. М. от гр. Видин, предявена на 27.01.2025 г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000,00 лева, причинени в периода от 20.08.2024 г. до 27.01.2025 г. и причинени от условията на изтърпяване на мярка „Задържане под стража” в арест към РСИН-Видин.

Ищецът твърди, че битовите условия в ареста са били лоши, не е имало елементарни битови условия, имало е дървеници и хлебарки, което не е позволявало да се почива през нощта, стените са били мръсни, в килията не е имало тоалетна и течаща топла и студена вода, както и пряка слънчева светлина, банята и тоалетната са били в едно общо помещение, като достъпът до банята е бил веднъж седмично, налагало се е да уринира в бутилка след 22:00 часа, на задържаните лица не е бил осигуряван задължителния престой на открито, в килията не е било осигурено минимално изискуемото по закон пространство от 4 кв.м., а масата и стола за хранене са били на едно ниво. Твърди още, че храната е била под всякаква критика, месото е било като порцелан, а млечни продукти и яйца изобщо не са били осигурявани, а менюто е било еднообразно.

В допълнение към исковата молба вх.№ 305/10.02.2025 г. се възпроизвеждат част от описаните в първоначално предявената искова молба основания.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор вх.№ 396/21.02.2025 г., с който оспорва исковата молба и твърди, че същата е неоснователна и недоказана. Цитира приложената към отговора докладна записка рег.№ 486/12.02.2025 г. на началник РСИН-Видин до ГДИН, според която през процесния период битовите условия на задържаните лица са били нормални, била им е осигурена изискуемата по закон жилищна площ, като килиите са били оборудвани с легла, столове, маси, постелъчен инвентар, като твърденията в обратна посока на ищеца не са основателни. Имало е осигурен достъп до санитарен възел, течаща вода, осветеност и проветряване на помещенията по всяко време на денонощието, при спазване на изискванията за обезпечаване на сигурността в ареста. На задържаните се осигуряват перални и почистващи препарати, както и инвентар за почистване, има осигурен график за ползване на баня за къпане и пране (два пъти седмично през есенно-зимен период и три пъти седмично през лятото), както и график за пране на одеала и постелъчно бельо, като последното се сменя и пере всяка седмица. През 2020 г. е сменено аварийното осветление в РСИН-Видин, а през следващата година е подменено и осветлението в основното помещение. Всички килии са снабдени с прозорци, с изглед към заден коридор, по цялата дължина на който има отваряеми прозорци. В коридора са монтирани и два броя стенни климатици. Арестът разполага с обособено място за разходка (каре), което според РЗИ-Видин напълно отговаря на изискванията за достъп до въздух и за натоварване на опорно-двигателния апарат. Според ответната страна твърденията за наличието на дървеници в ареста са преекспонирани, тъй като периодично в ареста се извършва обработка срещу тези вредители, като през 2024 г. и 2025 г. са извършени поне десет ДДД обработки на помещенията, по приложен график. Оспорва се и твърдението, че храната в ареста е под всякаква критика, като се посочва, че осигуряваният порцион на задържаните се подчинява на санитарно-хигиенните изисквания за балансиран калориен състав и разнообразие.

Ответникът претендира да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и твърди, че не са налице основания да се приложи презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

Представителя на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на исковата претенция с доводи за липса на доказателства, установяващи основателността на предявения иск.

Административен съд Видин, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателствата, намира за установено следното: предявен е иск с правно основание чл.203 и следващите от АПК, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 50000,00 лева за неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в ареста, изразяващи се в наличие на дървеници и хлебарки, забрана да се ползва тоалетна след 22:00 часа, което налагало за удовлетворяване на телесните нужди да се ползва бутилка, липса на чист въздух и достатъчно светлина, ограничаване времето за ползване на баня и тоалетна, лоша хигиена на спалното бельо и стените на килията, както и в ниско качество и количество на предлаганата храна.

От данните по делото се установява, че ищецът е задържан в арест на РСИН-Видин на 20.08.2024 г. по силата на Постановление № 2817/2024 г. на прокурор в РП-Видин, по ДП № 33/2024 г. по описа на ГПУ-Брегово. С протокол от открито съдебно заседание № 80/21.08.2024 г. на РС-Кула, спрямо същото лице е приложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”. При задържането му лицето е настанено в килия № 6, с квадратура 8 м², заедно с лицето П. А. П.. На 27.08.2024 г. е преместен в килия № 7, заедно с лицето А. Ц. М.. От 13.09.2024 г. до 08.11.2024 г. ищецът отново заедно с лицето П. А. П., а от 12.11.2024 г. до 27.01.2025 г. при него е настанено друго задържано лице, Т. П. Ц..

Установява се, че на етажа, на който са разположени килиите на ареста, има един санитарен възел, състоящ се от тоалетна и баня с душ, в която са монтирани два 120 литрови бойлера за нуждите на задържаните. Всички килии са с прозорци, като коридорът към тях е снабден с отваряеми прозорци и 2 броя климатици. Хигиената в килиите се поддържа от задържаните лица, за което са им осигурени леген, метла, лопата, стирка, перилни и почистващи препарати. Спалното бельо се сменява и пере по график веднъж седмично, а изпирането на одеялата е на най-малко три месеца или при необходимост. Задържаните лица имат право на достъп до тоалетната по всяко време, при спазване на изискванията за сигурност, а до банята при спазване на утвърден график: два пъти седмично в есенно-зимния период и три пъти седмично през лятото.

Дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ареста се извършва съгласно утвърдени вътрешни правила за организиране и извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в местата за лишаване от свобода към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, от служител, специално обучен за това, като за конкретно извършените процедури са приложени протоколи, от които се установява, че през календарната 2024 г. са извършени девет броя ДДД обработки, а през 2025 г. още една такава. През периода на задържане на ищеца са били извършена общо шест броя обработки, съответно на 28.08.2024 г., 30.09.2024 г., 31.10.2024 г., 27.11.2024 г., 20.12.2024 г. и на 09.01.2025 г.

През времето на престой на ищеца в следствения арест в гр. Видин е имало осигурено медицинско обслужване от медицински специалист – фелдшер, като видно от приложената справка рег.№ 1461/13.05.2025 г. ищецът е бил преглеждан с различни оплаквания общо 19 пъти през процесния период.

Аварийното осветление в ареста е било подменено изцяло през 2020 г., а осветлението в основното му помещение е било подменено през 2021 г. Всички помещения са оборудвани с легла, столове, маси, както и постелъчен инвентар.

За тези факти са приложени списъци, графици, заповеди и протоколи.

По искане на ищеца по делото са разпитани като свидетели лицата М. С. М., П. А. П. и Т. П. Ц..

Според първия свидетел условията в ареста не са били добри, имало е само една баня и тоалетна за около 50 човека, налагало се е да се спи по подовете, като охраната не е позволявала ползване на тоалетната през нощта. Твърди и че помещенията за задържане нямат прозорци и достъп до слънчева светлина. Няма право да се излиза на открито, а единствено в стая с два прозореца, което не е същото. Твърди, че килиите, в които е бил, са били предвидени за трима души, а са държани по шест човека, като се е налагало да спи и на земята.

Според втория свидетел в помещенията за задържане няма тоалетна, мивки и баня, а само една обща тоалетна за всички, която се ползва със съдействие на охраната. Свидетелят потвърждава, че в ареста има дървеници, „както във всеки арест”, които пречат да се спи. В килията има прозорец с решетка, като прозорецът е боядисан и през него не може да проникне светлина. Задържаните лица не се извеждат на открито, а храната според него е добра. Според свидетеля веднъж седмично се извършва обезпаразитяване на помещенията. Помещението за престой на открито (каре) е снабдено с три прозореца и служи и като стая за свиждане. Храната се сервира в пластмасови купички и според него е достатъчна като количество и разнообразие, има и месни гозби. Пръскането срещу дървеници има ефект, но той не е достатъчен, като е чувал и надзирателите да се оплакват от ухапвания от тях.

Третият свидетел установява, че според него условията в ареста са „критични”, няма санитарни възли и е пълно с дървеници. Според него ползването на тоалетна зависи от надзирателите, като понякога те водят задържаните по нужда, а понякога отказват, което налага да се ползват шишета за уриниране. Има дървеници, които пречат на съня на задържаните. Не се осигурява престой на открито, а само в стая, която при това не може да се ползва винаги, тъй като служи и като стая за свиждане, а понякога в нея се настаняват задържани чужденци. Според него храната не е кой знае каква, но като цяло „става”. Месото по негово мнение е недостатъчно, но „така е навсякъде”. Свидетелят потвърждава, че е бил в една килия с ищеца, като твърди, че дървениците са му причинявали стрес. Знае, че ищецът е преглеждан от фелдшер в ареста, но не и по какви оплаквания. В килията по времето на задържане на ищеца не са настанявани други лица, макар че е имало случаи в други килии да бъдат настанявани повече от две лица.

Съдът не дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите напълно се опровергават от останалите събрани по делото писмени доказателства. Липсват доказателства за писмени оплаквания от ищеца по повод отказано му лечение. Напротив, видно е, че ищецът е получавал достъп до медицинско обслужване и лечение при необходимост. Свидетелите дават противоречиви показания по повод твърденията си за хранителния порцион, като първият твърди, че храната е недостатъчна, според втория е напълно достатъчна и разнообразна, а според третия тя „става” и е като „навсякъде”. Не се потвърждават и твърденията за отказан от администрацията достъп до баня и тоалетна, предвид приложения график. Не се доказа да е имало постановено формално ограничение за ползване на тоалетна през нощта, макар че такова би било обосновано и нормално предвид естеството на ареста и необходимостта от повишена сигурност.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните изводи: на първо място следва да се посочи, че жилищната площ за едно лице, която е определена нормативно в размер на 4 м², като безспорно всяка от килиите, в които е бил настанен ищецът, са били оборудвани с легло, стол и шкаф, респ. в тези 4 м² се включват ползваните мебели като в обичайно жилище. Размерите на килиите, в които е бил настанен ищецът, се установява, че са имали достатъчна площ, като за всяко задържано лице е имало поне 4 м². Спазен е стандартът от 4 м² лично жилищно пространство, под който се счита, че човек е поставен в ситуация на нечовешко и унизително положение, причиняващо страдание. Килиите са имали естествена светлина, както и осигурена естествена и изкуствена вентилация. Условията в местата за задържане не следва да са комфортни, а минимално необходимите за осигуряване на естествените нужди от въздух, вода, храна, топлина, уединение при санитарните помещения. Налична е била течаща топла и студена вода, до която е бил осигурен достъп при необходимост на всеки задържан. Обичайният режим за подмяна и пране на спалното бельо е веднъж седмично, съобразно приложения график, което е осигурявало нормално ниво на хигиена. Дюшеците подлежат на изтупване, но не могат да се изпират, предвид тяхната специфична същност. При това положение е обичайно и не се нуждае от доказване като общоизвестен факт, че в хотели, болници и места за обществено настаняване, какъвто е и арестът, рискът от появата на дървеници е невъзможно напълно да бъде избегнат. Достатъчно е да се извършват редовни обработвания за дезинсекция, като видно от приложените доказателства такива са извършвани средно веднъж месечно. Тази обработка би трябвало да доведе до ограничаване на броя на зрелите екземпляри и опровергава твърдението за толкова тежка популация, която би причинила твърдените от ищеца болки и страдания. Общоизвестен факт е, че ухапванията от тези паразити причиняват сърбежи, а не болка. При действително извършените ДДД обработки не е обосновано да се приеме, че от администрацията на ареста не са взети мерки за ограничаване броя на дървениците.

На задържаното лице е бил осигурен и достъп до медицинско обслужване и лечение, от който той се е възползвал пълноценно през исковия период. Безспорно също така на задържаните е осигурявана разнообразна и пълноценна храна, съобразно сключените с външни изпълнители договори, видно от представените многобройни писмени доказателства, неоспорени в настоящето производство.

Установява се, че на задържаните лица, в т.ч. и ищеца, е бил осигурен престой в помещение, което поради липсата на условия не е на открито, но им е осигурен свеж въздух и светлина. Престоят следва да бъде на открито, а не в закрито помещение, но това само по себе си не представлява поставяне в ситуация на нечовешко и унизително положение или страдание. Когато отделните условия сами по себе си не са достатъчни до доведат до положение, поставящо лицето в ситуация да бъде жертва на забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, тогава съдът взема предвид кумулативното въздействие на всички неблагоприятни условия, за да прецени дали изпълнението на наказанието или на мярката задържане под стража представлява нечовешко и унизително отнасяне спрямо дължимото на всеки човек зачитане на достойнството. След като не се установяват другите, посочени в исковата молба оплаквания, а единствено липсва престой на открито, защото той се осъществява в определено за ареста помещение, тогава възниква въпроса дали само по себе си отсъствието на престой на открито причинява страдание, достатъчно да обоснове възникване на имуществената отговорност на държавата. В случая ищецът е разполагал с достатъчна жилищна площ, с легло и постелъчно бельо, бил е настанен в спално помещение с естествена светлина, с осигурена вентилация и достъп до санитарен възел с течаща вода. Имал е възможност за ползване на топла вода за къпане и пране два пъти или три пъти в седмицата (в зависимост от сезона). Задържането под стража е лишаване от свобода, поради което се и приспада от същото наказание, а това по своето естество включва известни ограничения, но не представлява основание за възникване на имуществената отговорност на държавата. Съставът на имуществената отговорност включва причиняване на страдание от нечовешко и унизително положение и/или отнасяне, тогава когато то не е неизбежно присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за процесуална принуда. По тази причина в ЗИНЗС, съобразно стандартите по Решенията на ЕСПЧ и на Европейските стандарти за затворите, са предвидени минимални условия, чието неспазване поотделно и в зависимост от личното право, което засяга, или в своята съвкупност, представлява основание за присъждане на парично обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди като компенсаторно средство за защита.

Ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване на твърденията за претърпени неимуществени вреди, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК. Това доказване не бе проведено успешно. От друга страна ищецът изобщо не твърди какви субективни усещания е понесъл. Ищецът не опроверга и доказателствената стойност на представените от ответника писмени доказателства. Анализираните факти сочат, че по отношение на исковата молба не са изпълнени дефинираните елементи от фактическия състав за ангажиране безвиновна отговорност на ответника, за незаконосъобразни действия на служители на ГД „ИН”, изразили се предвид обхвата на заявените претенции в конкретни действия или бездействия на служители на ответника, на конкретна дата и по определен повод.

При това положение исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В полза на ответника ГДИН следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200,00 лева, предвид сравнително умерената правна и фактическа сложност на делото.

Воден от горните мотиви, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.203 и следващите от АПК, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, предявен от Д. И. М. от гр. Видин, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000,00 (петнадесет хиляди) лева, претърпени в периода от 20.08.2024 г. до 27.01.2025 г. от условията в арест към РСИН-Видин, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д. И. М., [ЕГН], да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието разноски за процесуално представителство по делото в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Видин, в 14-дневен срок от връчването му на страните.