№ 262
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110214500 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН вр. чл. 30а ал. 2
от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия (ЗООРПСМ)
С Наказателно постановление № VI-1/22.09.2024 г., издадено от
дежурен ОДЧ при 06 РУ - СДВР, на основание чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ на Я.
А. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 т. 9 ЗООРПСМ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Я. М., който го атакува чрез упълномощени процесуални представители - адв.
В. Х. и адв. В. С., двамата от САК, с въззивна жалба с искане за отмяна поради
неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че
намереният у жалбоподателя предмет - нож, предвид размерите на острието
си, не представлява оръжие, не може да бъде използвано като такова и не
представлява опасност за живота и здравето на околните. Твърди се и че
деЯ.ето не е извършено виновно, тъй като жалбоподателят не е съзнавал, че
носи в себе си процесния нож. По изложените съображения се прави искане за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Алтернативно се излагат
1
доводи, че ако е извършено административно нарушение, то е маловажно,
предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е използвал ножа, липсват
настъпили вредни последици, а самият въззивен жалбоподател не е бил
санкциониран за други нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят Я. М., редовно призован, се явява
лично и с упълномощените си процесуални представители - адв. В. Х. и адв.
В. С.. Адв. С. излага аргументи, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Като аргументи за по-ниската степен на
обществена опасност на нарушението изтъква липсата на умисъл,
обстоятелството, че жалбоподателят не е имал намерение да използва ножа, а
последният е намерен случайно у него, както и акцентира на младата възраст
на въззивника. Не претендира разноски.
Адв. В. Х. се придържа към заявеното от адв. В. С.. Също не
претендира разноски.
Жалбоподателят Я. М. моли да бъде отменена наложената му глоба.
Изтъква, че е забравил ножа у себе си по невнимание след приключване на
работния ден.
Наказващият орган - дежурен ОДЧ на 06 РУ - СДВР, редовно призован,
изпраща представител юрк. М. Г.а, надлежно упълномощена, която пледира
жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление -
потвърдено. Излага доводи, че в административнонаказателното производство
не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
материалният закон е правилно приложен и извършването на нарушението е
доказано по категоричен начин. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и от санкционираното физическо лице.
Съдът приема и че въззивната жалба е подадена при спазване на тридневния
срок по чл. 30а ал. 2 ЗООРПСМ - наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 22.09.2024 г., видно от разписката на страница
втора от наказателното постановление. Видно от приложените товарителници
и разписки от "Еконт Експрес" АД, жалбата е подадена на 25.09.2024 г., но
погрешно в товарителницата е вписан адрес на доставка "гр. София, бул. "Цар
Борис III" № 54, регистратура" (сградата на ГО на СРС), макар посоченият в
жалбата адрес да е гр. София, бул. "Генерал Скобелев" № 23 (сградата на НО
на СРС) и на 27.09.2024 г. жалбата е върната невходирана на подателя, като на
същата дата е входирана в регистратура на СРС, НО. Доколкото жалбата е
2
подадена в срока за обжалване, макар и насочена от куриера до погрешен
адрес, съдът намира, че жалбата следва да се приеме за допустима и да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2024 г. в гр. София на стадион "Александър Шаламанов"
/"Славия"/, находящ се на ул. "Коломан" № 1, се провеждала футболна среща
между отборите на ПФК "Славия 1913" и ПФК "Левски".
Жалбоподателят Я. М. и свидетелят Д.Г. решили да посетят спортното
мероприятие, като за целта свидетелят Д. Г. взел жалбоподателя М. от гр.
Сандански, където последният работел, и двамата заедно пристигнали в гр.
София за провеждане на футболната среща.
Според единна разстановка на 22.09.2024 г. за времето от 15:00 часа
свидетелите Д. С. и В. П. - служители в 07 РУ - СДВР, били назначени за
охрана на спортното мероприятие, като осъществявали пропускателен режим
на вход "В" на стадиона. Около 18:20 часа на същата дата при влизане на
жалбоподателя в стадиона свидетелите С. и П. възприели, че на десния джоб
на дънките му има закачен малък черен автоматичен нож. Пред полицейските
служители жалбоподателят М. обяснил, че е забравил ножа у себе си, когато е
тръгнал от работното си място.
Жалбоподателят Я. М. не бил допуснат в спортното съоръжение и бил
задържан със заповед за задържане на лице рег. № 230зз-1046/22.09.2024 г.,
издадена от свидетеля Д. С. - старши полицай в 07 РУ - СДВР, след което бил
транспортиран в сградата на 06 РУ - СДВР за изясняване на случая.
На 22.09.2024 г. Васил Кафалов, на длъжност "полицейски инспектор"
при 06 РУ - СДВР, съставил АУАН № 2/22.09.2024 г., с който повдигнал
против жалбоподателя Я. М. административнонаказателно обвинение за
извършено нарушение по чл. 21 ал. 9 ЗООРПСМ - затова, че на 22.09.2023 г.
около 18:20 часа в гр. София, на стадион "Георги Шаламанов" ("Славия"),
находящ се на ул. "Коломан" № 1, по време на провеждане на спортно
мероприятие футболна среща между отборите на ПФК "Славия 1913" и ПФК
"Левски" е влязъл в спортната зона на стадиона пред сектор "В", като има
забранени за спортни мероприятия предмети - един брой черен автоматичен
нож.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел, както и в
присъствието на жалбоподателя, като бил предявен на последния за
запознаване и му бил връчен препис. При предявяване на АУАН
жалбоподателят не направил възражения.
3
На същата дата – 22.09.2024 г. Х.И.Г. - полицейски инспектор V степен
(дежурен) в група "Оперативна дежурна част" към 06 РУ - СДВР, дежурен
инспектор в група ОДЧ на дата 22.09.2024 г. съгласно утвърден график, издал
обжалваното Наказателно постановление № VI-1/22.09.2024 г., с което на
основание чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ наложил на Я. А. М., ЕГН **********,
административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 21 т. 9 ЗООРПСМ.
Отново на 22.09.2024 г. Х.И.Г. - полицейски инспектор V степен
(дежурен) в група "Оперативна дежурна част" към 06 РУ - СДВР, дежурен
инспектор в група ОДЧ на дата 22.09.2024 г. съгласно утвърден график, издал
и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 230з-
1128/22.09.2024 г., с която на основание чл. 30 ал. 1 т. 1 пр. 2-ро ЗООРПСМ
наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 41 т.
1 ЗООРПСМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина“ за срок от една година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Д. С., В. П., Д.Г., както и
писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени на
основание чл. 283 НПК: заповед № 230з-1303/05.12.2023 г. на Началника на
06 РУ - СДВР, график за дежурствата на служителите от група ОДЧ при 06 РУ
- СДВР за месец септември 2024 г., удостоверение рег. № 513р-
117303/15.11.2024 г., издадено от началник на 03 сектор към отдел "Човешки
ресурси" - СДВР, докладна записка от ст. полицай Д. С. от 22.09.2024 г.,
заповед за задържане на лице рег. № 230зз-1046/22.09.2024 г., протокол за
обиск на лице от 22.09.2024 г., АУАН № 2/22.09.2024 г., протоколи за писмено
показание на свидетел по ЗООРПСМ, наказателно постановление № VI -
1/22.09.2024 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 230з-1128/22.09.2024 г.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Д. С. и В. П.,
тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и
кореспондират на писмените доказателства, както и частично на показанията
на свидетеля Д. Г.. Свидетелите С. и Г. дават еднопосочни показания за
обстоятелството кога е била извършена проверката на въззивника - преди
началото на футболната среща, както и за установения в него предмет и къде
точно е бил установен (десен джоб на панталона на въззивника). Съдът
възприе с доверие и показанията на свидетеля В. П. за обяснението, което
жалбоподателят е дал пред полицейските служители - че е забравил в себе си
ножа, тъй като кореспондират на показанията на свидетеля Д.Г..
Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Д.Г. по отношение
времето на извършване на проверката на въззивния жалбоподател, тъй като се
оборват от показанията на свидетелите П. и С.. Така свидетелят Г. твърди, че
4
проверката на жалбоподателя е била извършена след първото полувреме на
футболната среща, докато свидетелите С. и П. - че е извършена преди
началото на спортното мероприятие. Обстоятелството, за което дава
показания свидетелят Г. - че това е била втора проверка, извършена по
отношение на въззивника, след като при първата ножът не е бил установен от
проверяващите, е ирелевантно за преценката налице ли е извършено
административно нарушение, тъй като в разпоредбата на чл. 21 т. 9
ЗООРПСМ са посочени предметите, чието носене е забранено при
провеждане на спортно мероприятие, като дори и същите да са останали
незабелязани от органите на реда при първоначалната проверка на лицето,
това не ги прави "разрешени" за притежание при провеждане на спортното
мероприятие.
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите
кореспондират на показанията на разпитаните свидетели. Въз основа на
писмените доказателства съдът формира и изводите си за компетентност на
актосъставителя и наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 26 ал. 1 ЗООРПСМ за извършени противообществени
прояви по ЗООРПСМ органите на МВР с полицейски правомощия съставят
акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона
за административните нарушения и наказания. В случая АУАН е съставен от
В.Т.К., на длъжност "полицейски инспектор" при 06 РУ - СДВР, който
предвид на заеманата длъжност разполага с материална и териториална
компетентност да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗООРПСМ.
Съгласно чл. 30 ал. 1 т. 3 ЗООРПСМ в срок не по-късно от 24 часа от
съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на
МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него
длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на
принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10 ЗООРПСМ.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Х.И.Г. - полицейски
инспектор V степен (дежурен) в група "Оперативна дежурна част" към 06 РУ
- СДВР, дежурен инспектор в група ОДЧ на дата 22.09.2024 г. съгласно
утвърден график. Материалната и териториална компетентност на наказващия
5
орган се установяват от приетата като писмено доказателство по делото
Заповед рег. № 230з-1303/05.12.2023 г., издадена от Началник на 06 РУ -
СДВР, с която последният оправомощава дежурните инспектори в група ОДЧ
съгласно утвърден график в извънработно време, празнични и почивни дни да
издават наказателни постановления в случаите на установени нарушения по
ЗООРПСМ. Ноторно е обстоятелството, че 22.09. е официален празник - Ден
на Независимостта на България. От приетия като писмено доказателство
график за дежурствата на служителите от група ОДЧ при 06 РУ - СДВР за
месец септември е видно, че на 22.09.2024 г. именно Х. Г. е бил дежурен
инспектор в група ОДЧ.
АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 26 ал. 2 и чл.
30 ал. 1 т. 1 ЗООРПСМ.
Съдът намери, че в процедурата по съставяне на АУАН не са допуснати
съществени и неотстраними нарушения на процесуалните правила. АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, за когото няма данни да е от
категорията на свидетелите - очевидци. Действително, разпоредбите на чл. 40
ал. 1 и ал.3 ЗАНН предвиждат, че актът за установяване на нарушението се
съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението, и само при липса на такива свидетели или
при невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
АУАН. В случая въпреки наличието на свидетели, които са присъствали при
установяване на нарушението (свидетелите Д. С. и В. П., от които са снети
показания по административнонаказателната преписка), които
непосредствено са възприели обстоятелствата на нарушението, и при липса на
данни за невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, АУАН е съставен
при условията на чл. 40 ал. 3 ЗАНН - в присъствието на друг свидетел при
съставянето и връчването на акта. Съгласно т. 10 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС при наличие на очевидци при извършване на
нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в акта
като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. Следва
да се посочи и че когато актът за установяване на нарушението се съставя на
основание чл. 40 ал. 3 ЗАНН, цитираната разпоредба изисква свидетелите при
съставяне на акта да са двама, което изискване в случая също не е било
спазено - АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел.
6
Допуснатите нарушения при съставяне на АУАН обаче в случая по никакъв
начин не са ограничили правото на защита на въззивния жалбоподател, тъй
като не са препятствали разкриването на обективната истина. Нещо повече -
свидетелите Д. С. и В. П. са установени и разпитани в съдебното следствие
като очевидци на нарушението, с което в пълнота е гарантиран принципа на
разкриване на обективната истина.
АУАН е съставен и в присъствието на въззивния жалбоподател.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява, че
въззивният жалбоподател е извършил нарушението по чл. 21 т. 9 ЗООРПСМ.
Съгласно чл. 21 ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство)
е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния
кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време
или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В чл. 21 т.
1 - 15 от ЗООРПСМ са изброени изчерпателно проявите на спортно
хулиганство, сред които е и носенето на оръжие и предмети, които могат да се
използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи
или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства,
пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни
съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и
предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните (чл.
21 т. 9 ЗООРПСМ).
От събраните доказателства се установява, че на 22.09.2024 г. около
18:20 часа при провеждане на футболната среща между отборите на ПФК
"Славия 1913" и ПФК "Левски" на стадион "Георги Шаламанов" ("Славия")
пред сектор "В" в дрехите на въззивника е установен автоматичен нож.
Не се споделят възраженията, че предвид размерите на острието си
намереният у жалбоподателя нож не представлява оръжие и не може да е
опасен за живота и здравето на околните. Без значение е какъв е размерът на
острието на ножа, доколкото режещият ръб всякога би могъл да причини
нараняване и увреждане здравето на околните. От показанията на свидетеля Г.
се установява и че жалбоподателят М. използва процесния нож в работата си,
което означава и че установеният във въззивника предмет има типичната за
вещи от този вид функционалност, независимо от размерите си, което отново
сочи, че се касае за оръжие и за предмет, който би могъл да е опасен за
здравето на околните.
Не са основателни и възраженията за субективна несъставомерност на
7
деЯ.ето. От показанията на свидетелите Г. и П. се установява, че
жалбоподателят е забравил ножа у себе си, отивайки на спортното
мероприятие, а не е имал за цел да го внесе в спортното съоръжение, но
липсата на умисъл в случая не води до извод за субективна несъставомерност
на деЯ.ето. Разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ЗАНН предвижда, че деЯ.ето, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Съгласно чл. 7 ал. 2 ЗАНН непредпазливите деЯ.я не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай съдът
намира, че деЯ.ето въззивникът е осъществил именно при несъзнавана
непредпазливост като форма на вината - не е съзнавал, че носи в дрехите си
нож, но, отивайки на спортно мероприятие, е бил длъжен и е могъл да
провери дали има в себе си предмети, чието носене по време на футболната
среща е забранено от закона. В ЗООРПСМ липса разпоредба, която да
предвижда, че административните нарушения по същия закон могат да се
извършват само при умишлена форма на вината, поради което, макар и
извършено по непредпазливост, деЯ.ето на жалбоподателя осъществява от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 21 т. 9 ЗООРПСМ.
Не се касае за маловажно административно нарушение по чл. 28 ЗАНН,
тъй като не се твърдят, а и не се установиха никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на по - ниска степен на
обществена опасност на нарушението, сравнено с други сходни случаи.
Разпоредбата на чл. 21 т.9 ЗООРПСМ забранява изобщо носенето на
изброените в същата предмети при провеждане на спортни мероприятия, а не
само показването им или използването им, поради което обстоятелството, че в
случая ножът не е бил показван или използван не сочи на по - ниска степен на
обществена опасност на нарушението. Нарушението по чл. 21 т. 9 ЗООРПСМ
е формално, поради което липсата на настъпили вредни последици също не
занижава обществената му опасност. Младата възраст на въззивника също
самостоятелно не е достатъчно основание, за да се приеме, че нарушението
разкрива по - ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от същия вид.
Независимо от горните изводи обаче съдът намери, че са налице
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, макар и по
различни от наведените от въззивника основания. С АУАН е образувано
административнонаказателно производство за нарушение на ЗООРПСМ,
извършено от жалбоподателя на 22.09.2023 г. С наказателното постановление
административнонаказателната отговорност на въззивника отново е
ангажирана за административно нарушение, извършено на 22.09.2023 г. От
всички събрани доказателства напълно безпротиворечиво се установява, че
нарушението е извършено на 22.09.2024 г. Погрешното посочване на датата на
нарушението, както в АУАН, така и в НП, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на
въззивника. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на
нарушението е императивен реквизит при съставянето на АУАН и при
издаването на НП, тъй като така от една страна се индивидуализира
нарушението откъм обективни признаци и се очертава предмета на доказване,
а от друга страна се следи за сроковете по чл. 26 ал. 2 ЗООРПСМ. Неточното
8
посочване на датата на нарушението не може да се отстрани в съдебния
процес при обжалването на наказателното постановление. Само по себе си
това нарушение константно е установено в съдебната практика, че води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво
конкретно нарушение и кога извършено се наказва. Същевременно съдът не
разполага с възможност да измени наказателното постановление като за първи
път с решението посочи правилната дата на извършване на
административното нарушение, тъй като това би представлявало съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
Ето защо съдът намери, че жалбата е основателна и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени.
При извода за основателност на жалбата право на разноски има
жалбоподателят, който обаче не претендира такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № VI-1/22.09.2024 г., издадено
от дежурен ОДЧ при 06 РУ - СДВР, с което на основание чл. 25 ал. 1
ЗООРПСМ на Я. А. М., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 т.
9 ЗООРПСМ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9