И за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 19/04.03.2009 година, постановена по н.о.х.д. № 1091/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Васил Славков Йорданов от с.Перперек, общ.Кърджали за виновен в това, че на 13.08.2008г. в с.Перперек, общ.Кърджали, в съучастие като извършител със Сидер Анев Славков и Наско Русков Димитров, причинил на Стефан Невенов Марков от с.Перперек, общ.Кърджали тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, поради което на основание чл.128, ал.2 във вр. с чл.20,ал.2 и чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години при първоначален „общ” режим на осн. чл.46, букв.”б” от ЗИН /отм./. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което спрямо подс.Васил Йорданов е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 29.12.2008г. до 14.01.2009г. С присъдата Сидер Анев Славков от с.Долно Войводино,общ.Хасковое признат за виновен в това, че на 13.08.2008г. в с.Перперек, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Наско Русков Димитров и Васил Славков Йорданов причинил на Стефан Невенов Марков от с.Перперек, общ.Кърджали тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, поради което на основание чл.128, ал.2 във вр. с чл.20,ал.2 и чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. На основание чл.66,ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда Наско Русков Димитров от с. Перперек, общ. Кърджали е признат за виновен в това, че на 13.08.2008 г. в с. Перперек, общ. Кърджали като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със Сидер Анев Славков и Васил Славков Йорданов причинил на Стефан Невенов Марков от с.Перперек, общ.Кърджали тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, поради което на основание чл.128, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63,ал.1 т.3 и чл. 54, ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2/две/ години. На осн.чл.69,ал.1 във вр. с чл.66,ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. С присъдата Васил Славков Йорданов, Сидер Анев Славков и Наско Русков Димитров са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева. Наско Русков Димитров е осъден да заплати по сметка на РС- Кърджали направените по делото разноски в размер на 405,00/четиристотин и пет/ лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Васил Славков Йорданов от с.Перперек, общ. Кърджали. Присъдата се обжалва като незаконосъобразна - необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Твърди се, че събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота, не доказвали, а напротив - опровергавали обвинението, по което подсъдимият Йорданов бил признат за виновен.Жалбодателят моли съда да отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която да го оправдае по предявеното му обвинение или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Представлява се от защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата, като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Делото е изяснено напълно от фактическа страна, като е проведено обективно, всестранно и пълно първоинстанционно съдебно следствие, в което са събрани всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. Описаната и обоснована от първоинстанционния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция, която не установява нови фактически положения, а именно: На 13.08.2008г. около 16.30 часа св.Стефан Марков /Телик/ и сина му – св.Стефан Ангелов /Мучко/ отишли до къщата на подс.Васил Йорданов /Хайрула/, като св.Стефан Ангелов останал на двора, а св.Стефан Марков влязъл вътре при св.Даниела Георгиева, живуща на семейни начала с подс.Васил Йорданов и започнал да дърпа нея и дъщеря й – св.Биляна Георгиева и да им нанася удари, като заявил, че ще ги бие и изнасили. Двете свидетелки се изплашили и започнали да викат, при което на помощ се отзовал техен съсед на име Хасан, а след него и св. Наско Йорданов /с турско име Халим и прякор Куция/ - брат на подс.Васил Йорданов, първият от които извел св.Стефан Марков от дома на св.Даниела Георгиева, а св.Наско Йорданов останал на двора да се разбере със св.Стефан Ангелов /Мучко/, при което последният му нанесъл удар с бухалка по главата. Междувременно, св.Даниела Георгиева се обадила по мобилния телефон на св.Илиян Иванов /с турско име Мустафа/ - зет на подс.Васил Йорданов и му казала, че св.Стефан Марков /Телик, Теник/ и св.Стефан Ангелов /Мучко/ били влезли в къщата им и искали да я бият и да я изнасилят. Подс.Васил Йорданов /Хайрула/ по това време бил на работа в с.Манастир, обл. Хасково, чул разговора между св.Илиян Иванов и жена му – св.Даниела Георгиева и решил веднага да тръгне към с. Перперек заедно със сина си – подс.Наско Димитров /с прякор Фрънчо/, зет си –св.Илиян Иванов /Мустафа/ и тримата си племенници - синовете на св.Илиян Иванов /Мустафа/ - свидетелите Алпин Йорданов, Васил Анков Славков /с прякор Малкия Хайрула/ и подс.Сидер Славков /с турско име Алпинар/. Така, шестимата се качили в автомобил марка „Мерцедес”, собственост на подс.Васил Йорданов /Хайрула/ и потеглили към с.Перперек, общ.Кърджали. Когато пристигнали в с.Перперек, всички слезли от автомобила, като подс.Васил Йорданов /Хайрула/ взел от автомобила си метална тръба, а подс. Наско Димитров /Фрънчо/ и подс.Сидер Славков /Алпинар/ - взели дървени бухалки и се насочили към къщата на св.Стефан Марков /Телик/. Към тях се присъединил и св. Наско Йорданов /Куция и турско име Халим/. В къщата вечеряли свидетелите Стефан Марков, синовете му –св.Стефан Ангелов /Мучко/ и св. Илия Марков /с турско име Али/, съпругата му – св.Стоянка Ангелова, нейната сестра – св.Гина Ангелова и съпругата на св.Стефан Ангелов /Мучко/ - св.Наталия Георгиева. Последната била излязла в салона на къщата да пържи яйца, когато подсъдимите Васил Йорданов /Хайрула/, Наско Димитров /Фрънчо/ и Сидер Славков /Алпинар/, както и свидетелите Илиян Иванов /Мустафа/, Алпин Йорданов и Васил Анков Славков /Малкият Хайрула/ и Наско Йорданов /Куция, Халим/ отишли при нея. Подсъдимите Васил Йорданов /Хайрула/, Сидер Славков /Алпинар/ и Наско Димитров /Фрънчо/ започнали да я дърпат, както била с малкото си дете в ръце, при което св. Наталия Георгиева започнала да вика. Чувайки виковете, от къщата излезли св. Стефан Ангелов /Мучко/, който видял, че тримата мъже отвън се разправят с жена му и се опитал да я освободи от тях, но бил нападнат и подгонен от другите четирима мъже - свидетелите Илиян Иванов /Мустафа/, синовете му Алпин Йорданов и Васил Анков Славков /Малкия Хайрула/, както и от Наско Йорданов /Куция, Халим/. Последните подгонили св. Стефан Ангелов /Мучко/ зад къщата, като го удряли с различни предмети и дървени бухалки. Св.Стефан Ангелов успял да избяга и се скрил. Свидетелите Илиян Иванов /Мустафа/, синовете му Алпин Йорданов и Васил Анков Славков /Малкия Хайрула/, както и св.Наско Йорданов /Куция, Халим/ се върнали отново пред къщата. Междувременно, докато четиримата гонели свидетеля Стефан Ангелов /Мучко/ при тримата подсъдими, които дърпали св.Наталия Георгиева, отишъл св.Стефан Марков /Теник, Телик/, който се опитал да й помогне. В този момент подс. Васил Йорданов /Хайрула/ пуснал свидетелката и нанесъл с тръбата, която държал, удар по гърба на св. Стефан Марков /Теник/. Подсъдимите Сидер Славков /Алпинар/ и Наско Димитров /Фрънчо/ също се насочили към св. Стефан Марков /Телик/. Когато подс.Васил Йорданов /Хайрула/ се опитал за втори път да удари св.Стефан Марков /Телик/, последният хванал тръбата, за да го спре, през което време подс.Сидер Славков /Алпинар/ и Наско Димитров /Фрънчо/ започнали да удрят св.Стефан Марков /Телик, Теник/ с бухалки по гърба и кръста. Свидетеля Стефан Марков /Телик/ паднал на колене и успял за извика за помощ, но тримата подсъдими продължили да му нанасят силни удари и св.Стефан Марков /Телик/ паднал на земята по очи и с ръце се опитал да предпази главата си от последвалите удари. Побоят над него продължил и докато бил на земята, като ударите попадали предимно в областта на кръста. Случилото се било видяно от свидетелите Стефан Маринов и Страхил Маринов, намиращи се в непосредствена близост, които изтичали до двора и се намесили в побоя над свидетеля Стефан Марков /Телик, Теник/, при което боят бил прекратен и всички нападатели избягали, в т.ч. и четиримата, които преди това били подгонили свидетеля Стефан Ангелов /Мучко/. Свидетелите Стефан Маринов и Страхил Маринов видели, че св.Стефан Марков /Телик/ лежи на земята и не може да се помръдне от болка, нито да говори. След пристигането на автомобил на ЦСМП-Кърджали, пострадалият бил откаран в МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” в гр. Кърджали, където бил настанен в ОАРИЛ, където бил опериран и му била премахната слезката. От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза и от разпита на в.л. д-р Николай Маринов в съдебно заседание, се установява, че на Стефан Невенов Марков била причинена травма на корема с разкъсване на далака /слезката/ и кръвоизлив в коремната кухина, довел до изпадането му в състояние на хеморагичен /кръвоизливен/ шок, като описаното увреждане било получено при действието на твърд тъп предмет със значителна сила, а разкъсването на далака, наложило отстраняването му по хирургичен път, представлявало загуба на слезката /далака/. На последно място, изпадането на пострадалия в състояние на хеморагичен /кръвоизливен/ шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. В съдебно заседание вещото лице допълва,че експертизата била изготвена по медицинска документация на 14.08.2008г. по писмени данни и не се основавала на личен преглед. Според вещото лице в случай, че пострадалият не е бил опериран, най-вероятният изход би бил настъпване на смърт, като в посока на здравословно състояние в по-острия период в порядъка на адаптационния период, който продължавал от няколко месеца до година, пострадалият би бил податлив повече на инфекции, а относно физическото му състояние – същият по-трудно би могъл да извършва дейност с физическо пренапрежение. След преминаването на този адаптационен период, би могъл да се върне към обичайните си ежедневни дейности, без да чувства особени затруднения. Достатъчен бил и един удар с бухалката на съответното място, нанесен с достатъчна сила, за да се причини увреждането. Освен това, далакът като коремен орган бил разположен в коремната кухина, но се проектирал задно-странично и бил по-достъпен за увреждане при удари отзад и странично в ляво, отколкото по предната повърхност на тялото, т.е. по корема. Бил защитен от ребрената дъга и като коремен орган се намирал високо под самия купол на диафрагмата,поради което бил по-достъпен за увреждане от удар, нанесен със значителна сила по страничната и задно-страничната повърхност на гръдния кош, отколкото отпред в корема. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебна психиатрично и психологична експертиза, се установява, че непълнолетният подсъдими Наско Русков Димитров не се водел на учет в ДПБ-Кърджали и към датата на престъпното деяние - 13.08.2008г., е могъл да разбира и ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението им и да участва в наказателното производство. В съдебно заседание заключението изцяло се поддържа от вещите лица. Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства - показанията на всички разпитани по делото свидетели, възприети от съда в отделни техни части; от заключенията на съдебномедицинската и съдебната психиатрична и пихологична експертиза; от писмените доказателства- пртокол за оглед на местопризшествие, характеристични справки, справки за съдимост, декларации и пр., всички доказателства, прецени във връзка с обясннията на подсъдимия Йорданов, на които съдът дава вяра частично. Във връзка със събраните доказателства, основният довод, който се прави във въззивната жалба за недоказаност на участието на подс. Йорданов в причиняване на телесното увреждане на пострадалия Стефан Марков, е неоснователен. Предвид установеното по делото обстоятелство, че скандалът и побоят са възникнали между представителите на две големи семейства от ромски произход- това на пострадалия свидетел Стефан Марков, съответно на семейството на подс. Васил Йорданов и близките му- брат, племенници и пр., то очевиден е стремежът на отделните групи свидетели за прехвърляне на вината и омаловажаване на своето собствено участие в инцидента. Така, пострадалият свидетел Стефан Марков и синът му- св. Стефан Ангелов отричат, че са отишли в дома на св. Даниела Георгиева- съпруга на подс. Васил Йорданов около 16.30 часа на инкриминираната дата, като св. Марков влязъл в къщата, раздърпал дрехите на св. Георгиева, като й се заканил, че ще я бие и изнасили. За да приеме за установено това обстоятелство, съдът кредитира показанията на тази свидетелка в тази им част и на св. Биляна Георгиева- нейна дъщеря, които се подкрепят и от показанията на св. Наско Йорданов, дошъл в дома им и извел навън свидетелят Марков и сина му. Именно в показанията на първите трима свидетели се съдържат данни, които дават логично обяснение на последващото поведение и предприети действия от подс. Йорданов и неговите близки с цел отмъщение за предприетото посегателство над съпругата му. С оглед безспорно установеното обстоятелство, за което и двете групи свидетели са единодушни,- това, че двете семейства не са във влошени отношения, друго логично обяснение за нападението на подс. Йорданов и близките му над пострадалия и сина му, няма. Отричайки тези обстоятелства, св. Марков и сина му- св. Стефан Ангелов, се стремят да прикрият собственото си противоправно поведение. Във връзка с последното обаче, следва да се посочи, че след като св. Наско Йорданов извел св. Марков и св. Ангелов от дома на св. Георгиева, до нападението на тримата подсъдими, и свидетелите Илиян Иванов, Алпин Йорданов, Васил Славков и Наско Йорданов на пострадалия, и сина му, е изминало достатъчно време, което изключва състояние на силно раздразнение у подс. Йорданов или неизбежна отбрана. Участието на подс. Васил Йорданов в нанасянето на побоя на св. Стефан Марков, наред с другите двама подсъдими, се установява както от показанията на пострадалия свидетел, така и от показанията на свидетелите Гина Маринова, Стоянка Ангелова, Стефан Ангелов, Страхил Маринов и Стефан Маринов, всички свидетели- очевидци на нанесения побой от тримата подсъдими и представляващи преки доказателствени източници относно този факт. Показанията на тези свидетели кореспондират със заключението на вещото лице, изготвило заключението на съдебномедицинската експертиза относно характера и местонахождението на телесните увреждания на пострадалия, и в което заключение се сочи, че далакът е коремен орган, който се проектира задно-странично и е по-достъпен за увреждане при удари отзад и странично вляво, /в каквато насока има изобилни свидетелски показания, отколкото отпред/, в корема. Дори да се игнорира цялата група свидетелски показания на близките на пострадалия именно поради близките родствени отношения, то показанията на св. Страхил Маринов и Стефан Маринов, които не се намират в никакви взаимоотношения с никоя група свидетели, съдържат достатъчно обстоятелства, уличаващи участието на подс. Васил Йорданов в нанесения на пострадалия побой. Без съществено значение относно участието на подсъдимия е дали същият е държал метален прът или бухалка, тъй като от значение е, че увреждането е причинено именно с удар с твърд тъп предмет, че и тримата подсъдими са държали такива предмети, както и вещото лице сочи, че е достатъчен и един удар, за да бъде причинено това по вид телесно увреждане. При така установената фактическа обстановка, се налага изводът, направен и от първоинстанционния съд, че подс. Васил Славков Йорданов от с.Перперек, общ.Кърджали е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 128 от НК, като на 13.08.2008г. в с.Перперек, общ.Кърджали, в съучастие като извършител със Сидер Анев Славков и Наско Русков Димитров, причинил на Стефан Невенов Марков от с.Перперек, общ.Кърджали тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката- престъпление по чл.128, ал.2 във вр. с чл.20,ал.2 от НК. В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Обсъдил и съпоставил е съществуващите противоречия, съдържащи се в гласните доказателствени средства, като е изложил съображения защо едни от тях е приел, а други – отхвърлил. Обосновани в обжалваната присъда са отделните елементи на деянието от обективна и субективна страна, като са изложени подробни съображения относно изпълнителното деяние, характера на телесното увреждане и умисъла в действията на подсъдимия, причинната връзка между действията на подсъдимия в съучастие като извършител с останалите двама подсъдими и причиненото телесно увреждане на пострадалия, представляващо съставомерен резултат по чл. 128 от НК, които изводи изцяло се подкрепят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Правилен е изводът на съда, че деянието подсъдимият е осъществил при пряк умисъл, като с нанасянето на директни удари с метална тръба в областта на кръста на пострадалия, е съзнавал общественоопасния характер на действията си и целял настъпването на престъпния резултат; както е имал и ясното съзнание, че от съвместната дейност с останалите двама подсъдими, и тримата, нанасяйки удари в тази част от тялото нÓ пострадалия с метален лост и бухалки, настъпването на последиците от побоя е неизбежен резултат. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Йорданов, първоинстанционният съд е отчел завишена обществена опасност на деянието, с оглед настъпилия тежък престъпен резултат- тежка телесна повреда, която като съставомерен резултат е погълнала по-леката по резултат средна телесна повреда; както и причиняването на телесните увреждания в съучастие с останалите двама подсъдими. Обществената опасност на подс. Васил Йорданов е преценена от първоинстанционния съд като завишена с оглед съдебното му минало – трикратно осъждан за извършени престъпления от общ характер, в т.ч. и на наказание лишаване от свобода, което е ефективно – по н.о.х.д. №125/1994г. и н.о.х.д. №385/2006г., и двете по описа на РС-Кърджали; лоши характеристични данни по местоживеене От друга страна е отчетено лошото му материално състояние, като е посочено, че е баща на три деца, за които полага грижи. Наказанието, което съдът му е наложил, е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, и под средния размер на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода от три до десет години, а именно, лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години, при първоначален „общ” режим на изтърпяването му на основание чл.46, буква ”б” от ЗИН /отм./. Предвид определения размер на наказанието над три години, както и с оглед осъжданията на подсъдимия за престъпления от общ характер на лишаване от свобода, които е изтърпял, правилно от първоинстанционния съд е преценено, че приложението на чл.66, ал.1 от НК е недопустимо. Правилно също така съдът на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което спрямо подс.Васил Йорданов е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 29.12.2008г. до 14.01.2009г. Предвид горното, така наложеното по размер наказание не е явно несправедливо, същото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, като липсват основания за намаляването му. С налагането му, целите на наказанието спрямо подсъдимия могат да бъдат постигнати. По отношение на останалите двама подсъдими, присъдата е влязла в сила, тъй като не е обжалвана или протестирана. С оглед на изложените съображения, съдът намира въззивната жалбата на подсъдимия Йорданов за неоснователна, като не са налице основания за отменяването й и постановява на нова присъда, с която да бъде оправдан по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение, или за изменяването й с за намаляване на така наложеното му наказание; както и от първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отменянето й и връщането на делото за ново разглеждане. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 338 чл., във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/04.03.2009 година, постановена по н.о.х.д. № 1091/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|