№ 23208
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110157058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от ДРУЖЕСТВО срещу
А. Г. К. - Е., с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД , с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 5 545,60 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г.
до погасяване на притезА.ето, мораторна лихва за забава в размер на 635,22 лева за периода
от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г.; както и сумата от 69,75 лева, представляваща цената за
услугата дялово разпределение за периода от 07.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законната
лихва от 14.02.2024 г. до погасяване на притезА.ето; сумата от 12,20 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
31.01.2024 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
9074/2024 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в АДРЕС аб. № 359275, поради което между стрА.те било възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която
ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение.
Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили
1
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба
на топлинна енергия. РелевирА. са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1,
ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет стрА.цата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, чрез
адв. Д. С., с който исковете се оспорват като недопустими, респективно като неоснователни.
Оспорва се ответниците да са клиенти за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество.
Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради
противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ противоречи
на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да
се прилага. Оспорва ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в
облигационни отношения по доставка на ТЕ. Оспорва ищецът да е посочил място на
продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС.
Оспорва в процесния имот да има монтирА. отоплителни тела. Счита за недоказано
обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Оспорва
общите условия да имат характера на нормативен акт, който да обвързва ответника без
изричното му писмено приемане. Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че
при липса на писмен договор по отношение на доставената топлинна енергия до
потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за
недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирА..
Оспорва иска и по размер. Оспорва да дължи и цената на услугата за ДР. Сочи, че ищецът не
е представил първични счетоводни документи касателно процесните суми. Оспорва ищецът
да е начислил процесните суми на база реален отчет. Излага, че измервателният уред не е
поставен на грА.цата на абонатната станция. Оспорва общите части да са отоплявА., вкл.
оспорва да е ползвал услуга по БГВ. Посочва, че ищецът не е приложил доказателства, от
които да е видно, че абонатната станция е пусната в експлоатация и са извършени
последващи настройки на същата. Излага, че начисляването на лихви върху прогнозни
сметки е нищожно.
Софийският районен съд, след като анализира събрА.те по делото
доказателства и обсъди доводите на стрА.те, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезА.ето на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
2
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирА.я размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземА.ята са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезА.е за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирА. жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване са подразбирА.те клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирА. одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
3
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
От съвкупния доказателствен материал се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот. Съгласно приложения препис от Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 31.03.1994 г. се
установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния
топлоснабден недвижим имот. Следователно ответникът притежава качеството потребител
на топлинна енергия и е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция за
заплащането на доставеното количество топлинна енергия.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал,
се установява, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да
заплаща цената за предоставената услуга. От заключението вещото лице и приобщените по
делото фактури се установява, че за процесния период стойността на доставената топлинна
енергия е в размер на 5532,93 лева.
Съгласно заключението по СТЕ, включително направените от уточнения от експерта в
хода на приемането на заключението, се установява, че е извършен реален отчет на уредите
за дялово разпределение и водомерите за топла вода. В процесния топлоснабден имот има
три радиатора, една лира и два водомера за топлина вода. Този факт се установява и от
приобщените талони за извършване на отчет през 2022г. и 2023г.
Сумите за отопление на имота са формирА. по показА.ята на 4 броя топлинни
разпределители, монтирА. на три радиатора в имота, плюс за изчислената ТЕ, отдадена от
отоплително тяло с инсталирана мощност 1384 W, на което няма монтиран уред. За тела без
топлоразпределител се прилага разпоредбата по т.6.5., т.е. екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата /МСРС/.
През разглеждА.я период в жилището има узаконени два водомера за топла вода, които
са отчитА. преди изготвянето на т.н. изравнителни сметки. Отчетеното количество битова
гореща вода /БГВ/ по периоди е: период м.05.2021г.– м.04.2022г.: 166 м3; период
м.05.2022г.– м.04.2023г.: 168 м 3. Количеството гореща вода, умножено с разхода на ТЕ за
загряване на 1 м3 вода в съответствие с нормативните наредби за съответния отчетен период
и действащата към момента цена, дава стойността за БГВ.
Сумите за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, са изчислени от ФДР на основА.е
чл.143, ал.1 от ЗЕ от 2006г. Изчисленията са извършени по т.7.2. от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС - Приложение към чл.61, ал.1 към Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. Според заключението на вещото лице пълният отопляем обем на имота е 184,05
м3 с включени 26,74 м3 припадащи се части от общите части на сградата. Енергията за
сградна инсталация е начислена на абоната за пълен отопляем обем по смисъла на ЗЕ - 184
4
м3.
Съгласно дадените указА.я в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на
ВКС вземА.ята за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е един
правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична
сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на
престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което
изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно. Процесният
период е от 05.2021 г. до 04.2023 г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 14.02.2024 г. Съгласно чл. 33 от ОУ изискуемостта на вземА.ята настъпва в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което процесните
задължения за заплащане на доставената топлинна енергия не са погасени по давност, т.е.
възражението е неоснователно.
Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната
инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от
5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и
C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).
Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда
— етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение
и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и
коридорите на сградата не са оборудвА. с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на
които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и
обосновА. параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се
основава на действителното потребление.
Съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, се
основава на някои обективни данни, но тя не отчита определен брой параметри, свързА. с
действителното функциониране на отоплителна инсталация. Дадени са насоки, че
формулата следва да вземе предвид специфичните характеристики на сградата, като
нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използвА.те за тази система
материали, както и евентуалната загуба на топлина. Въз основа на което СЕС е достигнал
5
до извод, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на
която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна
собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на
индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.
Поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът при отчитането и
фактурирането на изразходваната топлинна енергия използва методика/формула, която
противоречи на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27., т.е. при прилагането на формулата
не може да бъде установено реалното количество на доставената топлинна енергия.
Прилаганата методика не отчита евентуалните загуби на топлинна енергия, получаващи се
при транспортирането й от абонатната станция до съответния топлоснабден самостоятелен
обект, включително състоянието на изолацията на отоплителната система, използвА.те за
тази система материали и специфичните характеристики на сградата.
Следователно ищецът в ущърб на потребителя не отчита своите технологически
загуби, които се понасят от крайния получател на топлинната енергия, т.е. количеството на
доставена топлинна енергия е различно от претендираното. Воден от горното и на основА.е
чл. 162 ГПК настоящият състав на съда определя размера на дължимата топлинна енергия
за процесния период на 4 979,63 лева.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение,
сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изисквА.ята на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
стрА. и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
6
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят стрА.те и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основА.е) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от стрА.те. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Неоснователни са изложените правни доводи, че не се дължи
мораторна лихва, тъй като процесните фактури не са публикуване в предвидения в ОУ срок.
Падежът на задължението е ясно уговорен и не е поставен под прекратително условие, т.е.
санкцията за забавилия се с публикуването на фактурата кредитор ще бъде единствено, че
забавата на длъжника ще настъпи в един по-късен момент. Което означава, че нямат да се
породят правните последици свързА. със загубване на преимуществата на срока от
уговорения ден за изпълнение, арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. На основА.е чл. 162 ГПК настоящият
състав на съда определя размера на дължимата мораторна лихва върху главницата от 4
979,63 лева в размер на 524,50 лева.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да
бъде изцяло отхвърлена, тъй като длъжникът не е изпаднал в забава, поради липса на покана
от страна кредитора чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете стрА.. Ищецът претендира сторени съдебни
7
разноски, съобразно представения списък, в размер на 675,26 лева, от които 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ; 350 лева, представляващи депозит за изготвянето
на заключение по СТЕ и 125,26 лева – д.т. по исково производство. Тъй като държавната
такса не е внесена по сметката на съда на основА.е чл. 77 ГПК вр. 81 ГПК ищецът следва да
бъде задължен да заплати посочената сума в едноседмичен срок от връчването на
решението.
Ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 581,33 лева,
съобразно уважената част от исковите претенции.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът има право да получи сторените съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 111,34 лева – д.т, при съобразяване с изхода на спора.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Процесуалният представител на ответника има право на разноски за оказана
безплатна правна помощ, т.е. на основА.е чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 255,55 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. К. - Е., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, сумата от 4979,63 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 359275, за периода от
05.2021 г. до 04.2023 г.., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното
погасяване на вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
524,50 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г., както и сумата от 69,75 лева, представляваща
цената за услугата дялово разпределение за периода от 07.2021 г. до 04.2023 г., за които суми
била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9074 по описа за 2024 г.
на СРС, I ГО, 24 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
4979,63 лева до предявения размер от 5 545,60 лева, представляваща цената на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., както и по иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 524,50 лева до
предявения размер от 635,22 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г., както и за сумата от 12,20
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение
8
от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. . № 9074 по описа за 2024 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Г. К. - Е., ЕГН **********, да заплати
на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата от 581,33 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 111,34 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 77 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата от 125,26 лева, представляваща дължимата
държавна такса за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, да заплати адв. Д. Ц. С. сумата от 255,55 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в първоинстанционното
производство. Адвокатското възнаграждение е съобразено с изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9