РЕШЕНИЕ
№ 4401
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110163389 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против В.
Н Х. с искане да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите: 180,74 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
22.11.2022 г. до изплащане на вземането, 28,09 лева – мораторна лихва за
забава върху тази главница за периода от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г., както
и суми за дялово разпределение 21,27 лева – главница за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 4,49 лева – лихва върху тази
главница за периода от 31.12.2019 г. до 19.10.2022 г. Ищецът твърди, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в срок до 45 дни от изтичането на срока, за който се отнасят. Ответницата в
срока по чл. 131 ГПК не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не
изпраща представител, подава молба, чрез която поддържа исканията си.
Ответницата се явява лично, признава предоставянето на услугите и размера
на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
2
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис на Заявление-декларация от 27.10.2017
г., подписана от ответницата (л. 22 и л. 34 от делото) от който се установява,
че ответницата е заявила доставяне на топлинна енергия за процесния имот за
процесния период. На база това доказателство, съдът намира за доказан
факта, че за процесния период тя е била потребител по смисъла на Закона за
енергетиката. На 03.10.2022 г. такава декларация е била подадена от Васил
Георгиев Божков, т.е. до тази дата именно ответницата е била потребител по
смисъла на Закона за енергетиката. Правното действие на сключения договор
за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него
договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и
за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
3
вещите, предмет на договорното правоотношение.
В случая предоставянето на топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, както и размерът им не се спорят от страните. Поради това
съдът намира, че двата главни иска са доказани и следва да се уважат в
цялост.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: задължението за първия период е
станало изискуемо на 16.07.2019 г., т.е. от този ден ответницата е изпаднала в
забава и дължи лихва върху тази главница. Размерът на този иск е безспорен и
същият следва да бъде уважен в цялост.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В
общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответницата не е изпаднала в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 50 лева –
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100 лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на 234,59
лева, а общата стойност на уважената част от него – на сумата от 230,10 лева.
Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част
от иска е 147,13 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н Х., гражданин на Ре Г , ЛНЧ: с адрес да заплати на „Т
С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: на основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 180,74 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.11.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В. Н Х., гражданин на Р Г ЛНЧ: , да заплати на „Т С ЕАД,
ЕИК: , на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 28,09 лева – мораторна лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г.
ОСЪЖДА В. Н Х., гражданин на Р Г НЧ да заплати на „Т С ЕАД,
ЕИК: , на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал.
2 ЗС сумата от 21,27 лева – главница, представляваща стойност на такса
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с
адрес гр. София, ул. Галичица, № 40, гараж ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 22.11.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т СЕАД, ЕИК: против В. Н Х.,
гражданин на Р Г ЛНЧ: иск за заплащане на сумата от 4,49 лева – законна
лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово
разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 19.10.2022 г. като
4
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Н Х., гражданин на Р Г ЛНЧ да заплати на „Т С “ ЕАД,
ЕИК: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1447,13 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Б
Бъ ООД на страната на ищеца „Т С ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5