Р Е Ш Е Н И Е
№ 515 19.04.2011 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, трети граждански състав
На
двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при
секретаря К.К.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 5232 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Н.Н.Г.-Д. с ЕГН ********** и Е.Н.К. с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Н.Н.Г.-Д.,*** против Н.К.К. с ЕГН **********,*** и М.Г.Т. с
ЕГН **********,***, с която се претендира да бъде обявена за недействителна
спрямо ищците сключена между ответниците сделка, обективирана в н.а. № .... от ......2010
г., с който Н.К. е продал на М.Т. – негова баба, следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор ........, находящ се в землището гр. С., м. „Куку
баир”, поради обстоятелството, че сделката е осъществена с намерението за
увреждане ищцовите интересите и затрудняване удовлетворяването на имуществените
претенции на ищците по принудителен път.
Като основания за недействителност на
сделката спрямо ищците, се сочи нейното сключването й с цел увреждане на
интересите им, в качеството им на кредитори на прехвърлителя по сделката, които
има парични задължения за заплащане на присъдени с влезли в сила съдебни актове
разноски спрямо първата ищцата и за разноски и присъдена издръжка спрямо
втората ищца.
Правното основание на предявените искове е чл. 135 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба се навеждат доводи за
ненадлежно уведомяване на ответниците, обосноваващо недопустимост на исковете,
които съдът намира за неоснователни. Другите доводи за недопустимост, свързани
с твърденията, че ищците нямали качеството на кредитори, че разпоредителната
сделка не ги уврежда, че вземанията им са възникнали след нейното осъществяване
са доводи по съществото на спора, а не по неговата допустимост.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата
молба и изложените
в
нея факти и обстоятелства, становищата на ответните страни по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че ищцата Н.Г.-Д. е бивша
съпруга на ответника Н.К., като по време на брака им е родено детето Е.К.,
която съответно е дъщеря на К.. Не е спорно също така, че ответницата М.Т. е негова
баба.
Не е спорно и е че с нотариален акт № ..... от ....2010
г. Н.К. е продал на своята баба М.Т. процесния недвижим имот,представляващ
поземлен имот с идентификатор ........., находящ се в землището гр. С., м.
„Куку баир”, бивш имот № ....., парцел ...., кв. ... по плана на м. „Куку
баир”, за който се твърди, че е единствената му недвижима собственост.
С решение № .../.......2004
г. е прекратен сключения между ищцата Г. и ответника К. граждански брак, като К.
е осъден да заплаща на дъщеря се Е.К., чрез нейната майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 01.02.2005 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжка, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Издаден е и изпълнителен
лист от 02.08.2005 г. за вземането за издръжка.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. №
..../2005 г. по описа на ДСИ, гр. София. По молба на взискателя е наложена
възбрана върху процесния имот в гр. С. с разпореждане на съдебния изпълнител от
03.10.2005 г. и е депозирана молба за вписване на възбраната до Службата по
вписванията в гр. Бургас. По молба на взискателя, с оглед плащане на дължимите
суми и плащане на издръжката за следващата една година предсрочно, с акт на
съдебния изпълнител от 15.01.2007 г. е разпоредено вдигне на наложената
възбрана. Видно от делото същото е преобразувано многократно, като към
настоящия момент съставлява изп.д. № ........ на ЧСИ И. Ч. с рег. № .... в регистъра на КЧСИ. В хода на
същото се установява, че наложената възбрана не е вдигната /лист 31 от делото/.
Това се установява и от приложената към дело справка от службата по вписванията
по партидата на ответника към 12.11.2009 г. /лист 19/. Видно от справка към
08.07.2010 г., съдържаща се в кориците на изпълнителното дело, възбраната все
още не е вдигната, като не е заличено вписването й по партидата на К.. Представено
е и удостоверение от 19.03.2010 г., издадено от ЧСИ М. Б., видно от което към
08.02.2010 г. вземането на ищцата К. по изпълнително дело е в размер на 169. 36
лв., като включва дължима главница с натрупване към тази дата и лихва в размер
на 0.41 лв. От друго представено удостоверение е видно плащане на сумата от 80
лв. на 29.01.2010 г. и сумата от 140 лв.
на 08.03.2010 г. В удостоверението изрично е отбелязано, че длъжникът Н.К. не е
препятствал изпълнението /лист 161/.От издадено удостоверение пък от 19.10.2009
г. е видно плащането на всички дължими суми във връзка с вземането на издръжка
в размер на 70 лв., като последното плащане е на сумата от 140 лв. на
10.09.2009 г. Видно е също така, че в хода на изпълнителното дело е наложен
запор върху МПС – Мерцедес Е 220, собственост на Н.К..
С решение от .....2009 г., постановено по гр.д. № ..../2009
г. по описа на Софийския районен съд е заместено съгласието на бащата Н.К. за
издаване на паспорт на детето му Е.К. и за пътуванията й извън страната;
отхвърлен е иска на Н.Г.-Д. за изменение на режима на лични отношения между
бащата и детето; осъден е Н.К. да заплати на Н.Г.-Д. сумата от 335 лв. за
направените по делото разноски, като е тя е осъдена да му заплати сумата от 500
лв. за направените по делото разноски. По повод на постъпила въззива жалба
срещу решението по това делото е образувано гр.д. № ...../2010 г. по описа на
Софийски градски съд, като с определение от ....2010 г. делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С решение от ....2010 г., постановено по гр.д. № ..../2009
г. по описа на Софийски районен съд е изменен размера на присъдената издръжка; осъден е Н.К. да заплати на Е.К., чрез нейната
майка и законен представител сумата от 666.67 лв. за направените по делото
разноски; осъдена е също така Е.К., чрез нейната майка и законен представител,
да заплати на Н.К. сумата от 266. 67 лв. също за разноски по делото. По
постъпила срещу това решение въззивна жалба е образувано гр.д. № ....../2010 г.
по описа на Софийски градски съд.
Въз основа на така установените факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД предвижда
възможност за кредитора да поиска да бъдат обявени спрямо него за относително
недействителни действията, с който длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Ал. 2 от
цитираната разпоредба въвежда оборима презумция за знание, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
С оглед правното естество на предявените искове от
всяка ищца е нейна в тежест да докаже на първо място качеството си на кредитор
и че вземанията й са възникнали преди увреждащото действие – т.е. преди датата
на извършване на процесната покупка-продажба; действие на увреждане от страна
на ответниците и знание за увреждането от страна на лицето, с което длъжникът
им е договарял, което в случая се предполага, до доказване на противното, с
оглед родствената
връзка
между страните по покупко-продажбата – баба и внук.
Поради наведените доводи за недопустимост на иска,
следва изрично да се отбележи, че в исковата молба са изложени твърдения, че
ищците са кредитори, за извършеното действие на увреждане от страна на
ответното дружество, знанието му за това и знанието на трето лице, с което то е
договаряло. Тези твърдения са достатъчно условие за допустимост на иска.
Установяването на действителното положение в противоречие с тези твърдения е
предпоставка за отхвърлянето на иска, но не и за неговата недопустимост.
Безспорно, с оглед на събраните по делото
доказателства, се установи, че ищцата Е.К. е кредитор на вземане за заплащане
на месечна издръжка в размер на 70 лв. от страна на ответника Н.К.. Установи се
също така, че това вземане е съществувало към датата на извършване на разпоредителната
сделка, тъй като съдебното решение вменяващо на ответника горното задължение за
заплащане на издръжка предвижда за начален момент датата на влизането му в сила
– 01.02.2005 г., а за краен момент настъпването на причини за нейното изменение
или прекратяване, каквито по делото не се установи да са настъпили към
20.01.2010 г. При все обаче, че се установи наложена възбрана върху процесния имот
в хода на образуваното изпълнително производството за принудителното събиране
на издръжката, съдът намира, че извършеното разпореждане от страна на
длъжника-прехвърлител с този имот, не може да се противопостави на кредитора Е.К..
Това обстоятелство само по себе си е достатъчно основание за отхвърлянето на
иска по чл. 135 от ЗЗД на тази ищца.
Независимо от това следва да се отбележи, че по делото
остана недоказано, че процесната покупко-продажба е увреждащо действие от
страна на ответника К. спрямо ищцата К., кредитор на горното вземане за
издръжка, при все че се установи плащане на задълженията му, макар и с малки
закъснения във времето на определени етапи от образуване на изпълнителното
делото, а и предсрочното му изпълнение на други етапи от него, както и съществуването
на друго имущество, което би могло да служи за принудителното удовлетворяване
на кредитора. При все че сделката не е увреждащо действие, това също се явява
основание за отхвърляне на иска.
Досежно други вземанията, посочени в исковата молба,
на ищцата К. по повод издадени
изпълнителни листи от 11.06.2010 г. за сумата от 162. 50 лв. , представляваща
увеличена месечна издръжка, за сумата от 87. 50 лв. месечна добавка към
издръжката за лечение на сколиоза и за сумата от 35 лв. месечна добавка към
издръжката за лечение на ортодонтско заболяване следва да се отбележи, че се
касае за вземания, които не са съществували към датата на извършване на процесната
покупко-продажба, поради което само на това основание искът по чл. 135 от ЗЗД
се явява неоснователен досежно тях.
Същото се отнася и досежно вземанията на ищцата Г.-Д. ***009
г. по описа на СРС, гр.д. № ..../2010 г. на СГС и гр.д. № ...../2010 г.на СРС.
На първо място по делото липсват данни за влизане в сила на решенията,
постановени по тези дела за да се приеме, че съществуват тези вземания. Но дори
и да са влезли в сила, вземанията за разноски по тях не са съществували към
20.01.2010 г. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на иска на ищцата Д.-Г..
Друг е въпросът, че с тези съдебни решенията самата ищца Д.-Г. също е осъдена
да заплати на ответника Н.К. суми за направените разноски, като някой
надхвърлят присъдените в негова тежест такива, при което не може да се приеме,
че процесната разпоредителна сделка е увреждащо действие спрямо тази ищца в качеството
й на кредитор на вземания за разноски. Последното се отнася и до твърдението за
вземането за разноски по изпълнително дело ..../2010 г., което освен това
остана недоказано.
При това положение съдът намира, че искът по чл. 135
от ЗЗД на ищцата
Г.-Д.
също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед нарочените
претенциите на страните за заплащането на направените по делото разноски следва
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да бъдат осъдени ищците да заплатят на
ответниците направените от тяхната страна разноски по делото в размер на
2 000 лв., включващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съответно
неоснователна се явява претенцията на ищците за заплащане на направените по
делото разноски.
Съдът констатира, че по делото е внесена такса само за
един от исковете, поради което намира, че следва да бъдат осъдени ищците, при
все че се касае до предявяването на субективно кумулативно съединени искове по
чл. 135 от ЗЗД, на основание чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 77 от ГПК, да
заплатят държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 221. 55
лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
Отхвърля
исковете по чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите на Н.Н.Г.-Д. с ЕГН ********** и Е.Н.К. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Н.Н.Г.-Д.,*** против Н.К.К. с ЕГН **********,*** и М.Г.Т. с ЕГН **********,*** за
обявяване на недействителна спрямо Н.Н.Г.-Д. и Е.Н.К., сключена между Н.К.К.
и М.Г.Т. сделка, обективирана в н.а. № ..... от .....2010 г., с който Н.К.
е продал на М.Т., следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ....,
находящ се в землището гр. С., м. „Куку баир”.
Осъжда
Н.Н.Г.-Д. с ЕГН ********** и Е.
Н.К.
с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Н.Н.Г.-Д.,***
да заплатят на Н.К.К. с ЕГН **********,***
и М.Г.Т. с ЕГН **********,*** сумата от
2 000 лв. /две хиляди лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда Н.Н.Г.-Д. с ЕГН ********** и Е.Н.К. с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Н.Н.Г.-Д.,*** да заплатят държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд в размер на 221.
55 лв. /двеста двадесет и един лева и 55 ст./.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е