РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Въззивно гражданско дело №
20221800500001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 169 от 14.09.2021 г., постановено по гр. дело №
1214/2019г. по описа на Районен съд- гр. Самоков, е обявен за недействителен
по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.12.2014 г., обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том ..., рег.
№..., дело № .. от .... г. на нотариус Б. М., с район на действие Самоковски
районен съд, с който Л. Л. Б. е продал на Г. В. Н. свой собствен недвижим
имот, находящ се в с. Б., община С., представляващ –поземлен имот с площ
от 884 кв. м., отреден за УПИ с площ от 942 кв. м., идентичен с парцел ..., пл.
№ .., в кв. . по регулационния план на с. Б., ведно с построената в имота
масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и етаж, който етаж се състои от
стая, кухня и коридор, за сумата 3006, 90 лева.
Съгласно изхода на делото ответниците по делото Л.Б. и Г.Н. са осъдени
да заплатят сумата от 112,68 лв. държавната такса, както и сумата от 350 лева-
1
представляваща юрисконсултско възнаграждение
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Л.
Л. Б., в която са направени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост на първоинстанционното решение. Отправено е искане за
неговата отмяна като бъде отхвърлен предявения иск от страна на държавата.
Твърди се, че неправилно РС- Самоков е оценил фактите по делото,
поради което е стигнал да погрешни правни изводи.
Сочи, че неправилно е прието от съдебният състав факта, че
възражението за настъпила погасителна давност е било направено
несвоевременно в съдебно заседание, а не с отговора на исковата молба.
Въззивника твърди, че ако е било прието за основателно направеното
възражение, то е следвало да се отхвърли предявения иск, поради факта, че не
е била налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 216, ал.1,
т.4 ДОПК, а именно да е налице публично задължение, установено с влязъл в
сила акт спрямо длъжника.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззвината жалба,
с който НАП- София, чрез Р.В. Б.- С.- процесуален представител на НАП-С.
не се оспорва въззивната жалба и приложените към нея доказателства.
Отправено е искане за постановяване на решение по справедливост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № ............../........ г. на НАП, е било
образувано ревизионно производство срещу Л. Л. Б. в качеството му на
едноличен търговец с фирма ЕТ “Л. Л. Б. ”. Предмет на данъчната ревизия са
следните видове задължения: по чл. 35 ЗОДФЛ за периода от 01.01.2006 г. до
31.12.2006 г., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до
31.12.2010 г., данък добавена стойност, вноски за здравно осигуряване, както
и за самоосигуряващи се лица, вноски за ДЗПО- ППФ за периода от
01.01.2004 г. до 31.03.2011 г., вноски фонд ГВРС за периода от 01.01.2005 г.
до 31.12.2010г.
Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт №
2
11004404/06.10.2011 г. на Териториална дирекция на НАП – С. (л. 40 и следв.
от д.) и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № ......./...... г. на
Териториална дирекция на НАП – С. ( л. 22 от д), с които на ревизираното
лице са установени публични задължения в размер на 384616.63 лв. и лихва
47915.17 лв.
Между страните не е спорно, а се установява и от приложена по делото
разписки (л. 37 и л. 99), че ревизионният акт е връчен на ответника Л. Л. Б.
лично на 19.10.2011 г., а ревизионният акт за поправка на ревизионен акт №
......./........... г. е връчен лично на 23.11.2011 г. Ревизионните актове не са
обжалвани.
По делото е представен нотариален акт № .., том № ., рег. № ...., дело №
...от .... г. на нотариус Б. М., с район на действие Районен съд – Самоков, от
който се установява, че Л. Л. Б. е продал на Г. В. Н., свой собствен недвижим
имот, находящ се в с. Б., община С., представляващ –поземлен имот с площ
от 884 кв. м., отреден за УПИ с площ от 942 кв. м., идентичен с парцел ..., пл.
№ .., в кв. ., по регулационния план на с. Б., ведно с построената в имота
масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и етаж, който етаж се състои от
стая, кухня и коридор, за сумата 3006, 90 лева (л. 5 от д.).
С решение № 646/30.06.2021 г. по адм. дело № 1374/2019 г. на АССО
/приложено към въззивната жалба/, образувано по жалба на Л. Л. Б.
действащ като ЕТ „Л. Л. Б.”, е отменено решение № ПИ № 386/01.10.2019 г.
на директора на ТД на НАП в частта, с която жалбата срещу разпореждане №
С190022-137-0007520/14.08.2019 г., издадено от публичен изпълнител към ТД
на НАП С., подадена от Л. Л. Б. е оставена без разглеждане в частта, с която
публичният изпълнител е отказал да признае за погасени по давност
публичните задължения по изп. дело № 22150019195/2015 г. за периода
01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. в размер на 13 780, 50 лв. и преписката е
изпратена по компетентност на публичния съдебен изпълнител за
предприемане на действия съобразно мотивите на съдебното решение.
Решението е влязло в сила.
Видно от удостоверение изх. № ........... от ........... г. на НАП Л. Л. Б.
действащ лично и като ЕТ " Л. Л. Б. ", няма публични задължения към
същата дата/приложено е към въззивната жалба/.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
3
изводи от правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
легитимирано лице страна в процеса, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 216 ДОПК е уредена правната възможност на
държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки,
сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се
уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение
спрямо този длъжник. Всяка една от хипотезите, регламентирани в точки от 1
до 6 от посочената разпоредба, представлява самостоятелно основание за
обявяване на недействителна по отношение на държавата на правна сделка.
В настоящият случай, първоинстанционният съд е сезиран с искове с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, а именно - ищецът е атакувал
процесната сделка – покупко- продажба, извършена на 29.12.2014 г.,
обективирана в нотариален акт № .., том № ., рег. № ...., дело № ... от.... г. на
нотариус Б. М., с район на действие Районен съд - Самоков на следните
основания: че сделката с имуществени права на длъжника е възмездна, че е
сключена с намерение да се увреди публичният взискател и че сделката е
сключена със свързани с длъжника лица/свой близък приятел/.
За да е изпълнен фактическият състав на тази норма е необходимо
длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на
установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е
извършил разпоредителни действия със свое имущество, с намерение да
увреди публичния взискател.
В случая със сила на пресъдено нещо е установено, че задълженията на
длъжника – праводател по сделката, са погасени по давност. В решение №
646/30.06.2021 г. по адм. дело № 1374/2019 г. на АССО е прието, че за
задълженията, установени с ревизионен акт № ......../.......... г. по силата на чл.
171, ал. 2 ДОПК абсолютната давност е започнала да тече на 01.01.2011 г.,
като давностният срок е спрял за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. поради
извънредното положение, като 10-годишният давностен срок е изтекъл на
4
20.03.2021 г. Съгласно чл. 168, т. 3 ДОПК публичното вземане се погасява по
давност, а съгласно чл. 173, ал. 1 ДОПК вземанията се отписват, когато са
погасени по давност, което важи и за акцесорното задължение за лихви върху
установените главници. С оглед това жалбата на Л. Б.. е приета за
основателна, поради което решението на директора на ТД на НАП и
обжалваното разпореждане са отменени, а преписката е изпратена по
компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответни
действия по отписване на задълженията и прекратяване на изпълнителното
производство.
На следващо място по делото е налично удостоверение издадено от ТД
НАП- С., от което е видно, че ЕТ “Л. Л. Б.” към 28.09.2021г. няма публични
задължения към държавата.
Ето защо след като липсва подлежащо на изпълнение вземане на ищеца
срещу ответника, не може да се приеме, че атакуваната сделка обективно е
извършена във вреда на публичния взискател, поради което не са налице
предпоставките за обявяване на процесната сделка за недействителна по
отношение на страните, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено,
като вместо него съдът постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове.
С оглед изхода на спора и направено в този смисъл искане, ТД НАП
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Л.Б.. направените
разноски в производството по делото в размер на 1600 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 169 от 14.09.2021 г., постановено по гр. дело №
1214/2019г. по описа на Районен съд- гр. Самоков, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТД НАП, гр. С. срещу Л. Л. . от гр. С. и Г.
В. Н., искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за
5
недействителен по отношение на държавата договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 29.12.2014 г., обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № .., том ..., рег. №..., дело № .. от .... г.
на нотариус Б. М., с район на действие Самоковски районен съд, с който Л. Л.
Б. е продал на Г. В. Н., свой собствен недвижим имот, находящ се в с. Б.,
община С., представляващ –поземлен имот с площ от 884 кв. м., отреден за
УПИ с площ от 942 кв. м., идентичен с парцел ..., пл. № .., в кв. ., по
регулационния план на с. Б., ведно с построената в имота масивна жилищна
сграда, състояща се от мазе и етаж, който етаж се състои от стая, кухня и
коридор, за сумата 3006, 90 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ТД НАП, гр. С. да заплати на
Л. Л. Б. ЕГН **********, гр. С. сумата от 1600 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република. България в едномесечен срок от връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6