№ 151
гр. Пазарджик, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220200821 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен ЕИК ***,
представлявано от управителите Д. И.ов М. и Л. А. Р., против Наказателно
постановление №13-2400145/10.05.2024г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.414 ал.3 от КТ, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна. В
условията на евентуалност се предлага същото да бъде изменено, като
наложената на дружеството имуществената санкция бъде намалена до
минималния, предвиден в закона размер.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител- адв.И. А., който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Прави искане за присъждане на сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован, не се явява и се
1
представлява от юриск.М. Ш., която оспорва жалбата, ангажира доказателства
и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна. В представено по делото
писмено становище излага подробни аргументи в подкрепа на искането за
потвърждаване на НП.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и съобрази
становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение
и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на
11.01.2024г. в обект, стопанисван от „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен, находящ се в
гр.Ветрен, Стопански двор на ТКЗС- Ветрен и представляващ птицеферма за
отглеждане на патици, не е уредило като трудови отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена
форма с лицето С. А. А. ЕГН **********, който била заварен при
извършената проверка на място в гореописания обект да престира труд като
общ работник.
На 11.01.2024г. около 10:50ч. часа служители на Дирекция „Инспекция
по труда”- Пазарджик, между които и св.Ф. А.- гл.инспектор, извършили
проверка в обект на дружеството жалбоподател- птицеферма за отглеждане на
патици, находяща се в гр.Ветрен, бившият стопански двор на ТКЗС- Ветрен.
На обекта били заварени да полагат труд няколко лица, като част от тях се
грижили за отглеждането на патици, а друга- разчиствали останките от стара
сграда /бивш стопански обор/. На място проверяващите забелязали монтирано
подвижно скеле, където три момчета, сред които и св.С. А., извършвали
укрепителни дейности, използвайки стълба и моторен трион. По този повод
инспекторите при ДИТ- Пазарджик предоставили на св.А. декларация по
чл.402 от КТ /л.21 от делото/, в която той посочил, че работи в „ТКЗС- Ветрен“
от „4 дни“ като „общ работник“, с работно време „8 часа“ и почивка „1 час“,
при трудово възнаграждение- „надник-70“. В така попълнената от св.А.
декларация било отразено и обстоятелството, че същият не е получавал копие
от уведомление, регистрирано в ТД на НАП, и екземпляр от трудов договор.
2
За направените констатации от проверката на място бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2349049/19.02.2024г./л.14-16 от делото/, връчен на
управителя на дружеството- Д. М..
На управителя на дружеството- Д. М. била връчена покана /л.10 от
делото/ за явяване в сградата на ДИТ- Пазарджик за съставяне на АУАН. На
посочената в поканата дата- 28.02.2024г. не се явил представител на
дружеството нарушител, поради което св.Ф. А.- гл. инспектор в ДИТ-
Пазарджик, в присъствието на свидетел, съставил на основание чл.40 ал.2 от
ЗАНН, срещу „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен, АУАН №13-2400145/28.02.24г. за
констатираното нарушение. В акта било посочено, че нарушението е
извършено на 11.01.2024г. и установено на 15.01.2024г. при преглед на
фирмената документация на дружеството жалбоподател и след служебна
справка в регистър трудови договори /л.20 и л.23 от делото/, от които се
установило, че към момента на проверката на място в обекта, както и до
приключване на проверката, за завареното да работи лице- С. А. нямало
сключен трудов договор в писмена форма. Така установеното от
проверяващите било квалифицирано като нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 от КТ, съгласно който отношенията, при които се предоставя работна сила
се уреждат като трудови правоотношения, за които е необходимо сключването
на писмен трудов договор. АУАН бил връчен на управителя на дружеството Л.
Р. с куриер на 05.03.2024г./л.13 от делото/.
Въз основа на така съставения АУАН, на 10.05.2024г. било издадено
атакуваното НП. То било получено от пълномощник на наказаното дружество
на 16.05.2024г. по пощата, съгласно известие за доставяне /л.9 от делото/, а
жалбата против санкционния акт била подадена чрез АНО до съда от
управителите на дружеството по пощата на 30.05.2024г. видно от пощенското
клеймо на плика /л.7 от делото/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния районен съд, поради което същата е процесуално
допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Ф.
А.- актосъставител и С. А.- работник.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
3
съдържащи се в материалите по административнонаказателната преписка и
показанията на св.А. и св.А., които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е
започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен в отсъствие на
представител на дружеството нарушител, но същото е било надлежно
поканено преди това /л.10 от делото/. АУАН впоследствие е бил връчен на
дружеството чрез единия от управителите му- Л. Р. /л.13 от делото/. АУАН и
НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от
ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3
от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на
неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на
нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от
фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на
вмененото нарушение. Посочени са и доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението.
От материалноправна страна съдът намира, че вмененото на
дружеството нарушение не е доказано до степен на пълна несъмненост.
Вменено е нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна
норма предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а
втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с извършване на правилна
преценка относно това дали завареното по време на проверката в обекта,
стопанисван от „Сезариа“ ООД, лице- св.С. А., изобщо е престирал труд в
полза на дружеството в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 от
ДР на КТ.
От показанията на св.А. се установява, че същият бил ангажиран като
общ работник за разчистване на боклуците от стара сграда в ТКЗС- Ветрен
заедно с още две момчета от гр.Самоков от техния съгражданин Ж. А..
Именно последният му разяснил естеството и параметрите на работата. Св.А.
и другите двама работници били извозвани от А. всяка сутрин около 07:00-
07:30ч. от гр.Самоков до обекта в гр.Ветрен, където последният им възлагал
4
конкретни задачи, след изпълнението на които, около 17:00ч., ги връщал
обратно. Така св.А. работил на обекта в продължение на около 4 дни с обедна
почивка от 1 час. За свършената работа св.А. получавал от А. надник в размер
на 70 лева. За фирма „Сезариа“ ООД работникът даже не бил чувал, известно
му било единствено името на Л. Р., която не познавал лично, а само знаел, че е
„шеф“ на А., на когото предоставяла парите за плащане надниците на
работниците. Именно в периода, през който св.А. работел на обекта, била
извършена проверката от страна на инспекторите при ДИТ- Пазарджик, по
време на която той била заварен да разчиства строителни отпадъци от стар
стопански двор. Св.А. собственоръчно попълнил съдържанието на
предоставената му декларация от проверяващия инспектор при ДИТ-
Пазарджик- св.А., където отразил договорените между него и А. параметри на
работата.
Действително, съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията по предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В същото
време нормата на чл.1 ал.1 от КТ предвижда, че „Този кодекс урежда
трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както
и други отношения, непосредствено свързани с тях“, т.е. първо условие, за да
са налице трудови отношения, е те да са възникнали между лица, които имат
качеството на работодател и работник/служител. Съгласно разпоредбата на §1
т.1 от ДР на КТ, „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В този смисъл,
за да бъде определен като работодател на св.А., дружеството жалбоподател
следва да е наело последния за извършване на определена работа, на
определена длъжност, за определено работно време, за която след това да му
дължи възнаграждение. В случая подобни отношения между св.А. и „Сезариа“
ООД въобще не са възниквали преди проверката на контролните органи.
Отделно от това, трудовото правоотношение не възниква единствено по факта
на престиране на труд в полза на някого. Трябва и лицата да имат воля и
намерение да създават трудово правоотношение помежду си с всичките му
присъщи елементи. Естествено няма пречка подобни отношения, свързани с
ремонт и строителство, да бъдат уредени като трудови, но само след
постигане на съгласие на лицата между тях за това с уговаряне на всички
елементи на трудовото правоотношение- задължения на страните, работно
време, месторабота, възнаграждение, отпуски и почивки и т.н.
В същото време по делото беше представен като писмено доказателство
Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от
01.12.2023г./л.58,59 от делото/, сключен между „Сезариа“ ООД като
възложител и „АМ Щастие 70“ ЕООД- гр.Самоков, представлявано от А. А.
5
като изпълнител, с предмет извършване на СМР- изчистване на 2 бр. обор от
боклуци и стари строителни материали, ремонт на покрив и подравняване на
настилката и оправяне на съществуващи неравности. Отделно от това, от
показанията на св.А. се установи, че същият и друг път е работил за Ж. А. /син
на А. А./, за когото знаел, че се занимава с дейността на фирмата, на която
само формално като управител била регистрирана неговата майка. Като се има
предвид правната същност на договора за изработка, то в случая се касае
именно за такъв, сключен между „Сезариа“ ООД и Ж. А. с предмет
извършване на конкретен вид СМР, във връзка с което последният използвал
като изпълнители на работата три лица, сред които и св.С. А.. В този смисъл и
доколкото тези работници били наети от самия Ж. А., то именно последният
като физическо лице, се явява техен работодател по смисъла на дефиницията
на §1 т. от ДР на КТ. Поради това между дружеството жалбоподател и св.А. на
практика не са възниквали трудови правоотношения между работодател и
работник/служител с всички елементи на такова. Изводът, направен от АНО,
че са налице трудови правоотношения между „Сезариа“ ООД и св.С. А., е
неправилен. Той е изведен единствено въз основа попълнената от св.А.
декларация по чл.402 от КТ, където на практика липсва посочване на
конкретни елементи, характерни за трудовото правоотношение. Попълненото
от св.А. в графите за месторабота- „ТКЗС Ветрен“ /а не „Сезариа“ ООД/, а за
възнаграждение- „70 надник“ /а не месечна заплата/, не представлява
параметри по трудов договор. Най-сетне, извършваната от св.А. от около 4
дни работа като естество е без никакво отношение към дейността по
отглеждане на патици в птицефермата, която се явява основната такава на
“Сезариа“ ООД. В този случай следва да бъде взета предвид и нормата на чл.1
ал.3 от КТ, съгласно която „Този кодекс цели да осигури свободата и
закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и
осъществяване на социален диалог между държавата, работниците,
служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите
и непосредствено свързаните с тях отношения“, т.е. контролните органи
следва да се намесват тогава, когато са налице данни, че тези цели, свързани
със свободата и закрилата на труда, справедливите и достойни условия на труд
са застрашени, а не да заместват свободната воля на правните субекти и да ги
принуждава да уреждат правоотношенията помежду си по какъвто и да е
начин, включително и като трудови, след като последните изначално не са
имали подобно намерение.
С оглед всичко изложено дотук съдът намира, че дружеството
жалбоподател не е осъществило нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, поради което
неправилно и незаконосъобразно му е било наложено административно
наказание. По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По делото е налице своевременно искане за заплащане на разноски от
страна на процесуалния представител на дружеството жалбоподател,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева,
6
като са налице и доказателства за извършването им. Така определено
възнаграждение не се явява прекомерно, както поради съответствието му с
предвиденото такова в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа, така и с оглед извършените процесуални действия от
страна на процесуалния представител на дружеството жалбоподател-
изготвяне на жалба, проведените четири съдебни заседания и активната му
позиция, поради което и така заплатеното възнаграждение не следва да бъде
намалено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 и т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№13-2400145/10.05.2024г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което
за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, на основание
чл.414 ал.3 от КТ, на „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик да заплати на
„Сезариа“ ООД- гр.Ветрен ЕИК ***, сторените по делото разноски в размер
на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7