№ 16078
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Частно гражданско
дело № 20231110102837 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление по чл. 410 ГПК от Т. Б. М. за издаване на заповед за
изпълнение срещу И. Г. Л. за сумата от „16000 лв. за извършени ремонти и подобрения в
собствения на длъжника имот и заплащане на консумативни разходи за имота, вода, ел.
енергия, ТЕЦ и входни такси от 11.2017г. до 01.01.2023г.“, както и за сумата от „870 лв. –
лихва за периода от 01.01.2020г. до 01.01.2023г.“ и законната лихва от датата на
входиране на заявлението в Съда до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл.128 ГПК, т.е.
заявлението трябва да отговоря на изискванията за редовност на исковата молба, което
видно от приложеното заявление по делото не е така в настоящия случай.
Съдът намира, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК
във вр. с чл. 127, ал.1, т.т. 4 и 5 от ГПК, като съгласно т. 1 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
заповедният съд не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2
ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на
заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението.
Точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В
случай, че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание,
същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това
основание от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в
заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на
производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е
спорно/, и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят
изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се
1
претендира, а в настоящия случай и липсват приложени такива документи.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на Т. Б. М. с вх. № 14174/19.01.2023г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок от получаването на съобщението за неговото постановяване от
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2