№ 4098
гр. В., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110101741 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.“ ООД срещу Д. Н.
Н. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 3955/05.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8591/2023
г. по описа на Районен съд – В., 8 с-в, за сумата от 2746,63 лв., представляваща ½ част
от главница за периода от 16.06.2020 г. до 20.03.2023 г. в общ размер от 5493,26 лв. и
сумата от 312,31 лв., представляваща ½ част от дължимо обезщетение за забава за
периода от 16.08.2020 г. до 28.06.2023 г. в общ размер от 624,62 лв., дължими за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за обект – имот,
находящ се в гр. В., ул. „Г. С.“, бл. *, вх. *, ап. **, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.07.2023 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че предоставя
водоснабдителни и канализационни услуги на З. Д. И. и Д. Н. Н. за имот на адрес гр.
В., ул. „Г. С.“, бл. *, вх. *, ап. **, които в качеството си на потребители ги получават и
ползват като титуляри на партида с абонатен номер ***. Сочи се, че ползваните от тях
услуги за периода от 16.06.2020 г. до 20.03.2023 г. не били заплатени в 30-дневен срок
от датата на фактуриране. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал
заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване
на вземането си спрямо ответника Д. Н. Н., а З. Д. И. заплатила своята част от дълга, в
това число й припадащата й се част от съдебните разноски в заповедното
производство. Твърди се, че за периода от 16.06.2020 г. до 20.03.2023 г. ответникът
дължи сумата в размер на 2746,63 лв. за предоставени му водоснабдителни и
канализационни услуги и отчетени чрез използването на електронен карнет (таблет),
ведно с лихва за забава в размер на 312,31 лв., начислена за периода от 16.08.2020 г. до
28.06.2023 г. Допълва се, че е извършван и самоотчет на показанията на водомера през
м. 02.2021 г., м. 03.2021 г., м. 04.2021 г., м. 05.2021 г., м. 06.2021 г., м. 09.2021 г., м.
12.2021 г. и м. 06.2022 г. Навежда се довод, че процесните вземания представляват ½
част от дължимата главница и лихва за забава за исковите периоди, съответстващи на
1
притежаваната от ответника част от правото на собственост върху водоснабдения
имот. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез
възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ
отчетеното количество ВиК услуги. В смисъл ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира присъждане на направените съдебни разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника Д. Н. Н., чрез назначения му особен представител адв. К. С., в който се
изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди
се, че ответникът не ползва процесния имот, поради което разходите за ползването на
всички консумативи в него следва да се понесат от лицето, което еднолично ползва
жилището, потребявайки ВиК услугите, които предоставя ищецът. В този смисъл моли
за отхвърляне на исковите претенции. В проведеното по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответника заявява, че от представените
писмени доказателства се установява, че двамата собственици са ползвали успоредно
и едновременно имота, с оглед на което исковете се явяват основателни.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В. и к.-В.” ООД, одобрени от КЕВР с Решение № Ц-37
от 23.12.2019 г. В чл. 2, ал. 1, т. 2 от същите е дадена дефиниция на потребител на ВиК
услуги, според която потребители са юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти в етажна собственост. Съгласно чл. 59, ал. 4 от ОУ в случаите
когато правата на потребител се притежават от няколко лица, имота се ползва от
повече от един потребител, ВиК операторът открива партиди на всички потребители
въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените
количества. При липса на споразумителен протокол отчетените количества се
разпределят между потребителите по равно, до представяне на документ, доказващ
различни размери на дяловете.
Установява се от приложения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 12.12.2003 г., че Д. Г. Т. е дарила на Д. Н. Н. и Г. Н. Н. апартамент №
**, находящ се в гр. В., ул. „Г. С.“, бл. *, вх. *, а съгласно Решение № 263/22.04.2021 г.
по гр.д. № 11515/2020 г. по описа на Районен съд – В., е допуснато да бъде извършена
делба на процесния имот между съделителите З. Д. И. и Д. Н. Н. при равни квоти по ½
ид.ч. С Решение № 796/06.07.2021 г. по същото дело, е постановено имотът да бъде
изнесен на публична продан. Видно от приложената справка от Агенция по
вписванията от 12.02.2024 г., с постановление за възлагане от 19.09.2023 г. имотът е
придобит на посочената дата от „Б. Г.“ ООД.
Представена е от ищеца справка за недобора на частен абонат от 17.07.2020 г.
до 28.06.2023 г., в която за абонати са вписани З. Д. И. и Д. Н. Н., като в същата
фигурира общо задължение за исковия период от 16.06.2020 г. до 20.03.2023 г. в размер
на 6117,89 лв., включващо главница в размер на 5493,27 лв. и лихви в размер на 624,62
лв.
Изяснява се от приложеното платежно нареждане от 12.07.2023 г. по
приобщеното заповедно производство по ч.гр.д. № 8591/2023 г. по описа на Районен
съд – В., че на 12.07.2023 г. З. Д. И. е заплатила сумата от 3111,04 лв. въз основа на
издадената заповед за изпълнение за припадащата й се ½ част от задълженията за
главница и лихви, както и за част от разноските в заповедното производство.
По делото е приложен Опис на отчети на абонат № *** от таблет, модул,
самоотчет, обработен до 12.02.2024 г., в който е отразено показанието на
индивидуалния водомер в имота на абоната за периода от 16.12.2019 г. до 20.06.2023 г.
2
при удостоверено последно показание от 2862 куб.м., както и начина на отчитане –
чрез използването на модул на електронен карнет (таблет).
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило
възражение от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената
заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и
предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни
и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е
отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.
От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период
от 16.06.2020 г. до 20.03.2023 г. ответникът Д. Н. Н. и З. Д. И. са потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги като титуляри на партида с абонатен номер
*** за притежавания от тях в съсобственост обект – имот, находящ се в гр. В., ул. „Г.
С.“, бл. *, вх. *, ап. **, всеки по ½ ид.ч. от недвижимия имот, поради което между
ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за
процесния водоснабден обект на потребление.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора. Според правилото на ал. 4 отчетните данни
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подпис на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Според чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствие на
абоната или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствие на
показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и
при ползване на електронен карнет. Следователно, в тези случаи не се изисква подпис
на потребителя, а е достатъчно отчетът да е извършен реално от инкасатор и въведен
като данни в карнета. Представеният опис (л. 91-94 от делото) сочи, че за исковия
период е извършван дистанционен отчет на показанията.
Същевременно, ответникът не оспорва отчените количества ВиК услуги и
тяхната стойност, а единствено възразява, че сумите се дължат от ползвателя на
водоснабдения имот. Доколкото обаче за исковия период от 16.06.2020 г. до 20.03.2023
г. ответникът Д. Н. Н. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, за който са
предоставяни водоснабдителни и канализационни услуги от ответното дружество в
заявения обем и на претендираната стойност, същият дължи тяхното заплащане
съобразно правата си в съсобствеността в качеството му на потребител, съгласно чл. 3
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на ВиК системи и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от „В. и к. – В.“.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема за доказано, че
ищецът е предоставил за съсобствения на ответника недвижим имот водоснабдителни
и канализационни услуги в периода от 16.06.2020 г. до 20.03.2023 г., за които са
издадени фактури на обща стойност 5943,26 лв., като доставеното количество вода е
отчетено и измерено по предвидения ред в Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, като с оглед обстоятелството, че същият
притежава ½ ид.ч. от имота дължи заплащането на половината от тази стойност, а
именно 2746,63 лв.
3
Предвид основателността на главния иск ответникът дължи обезщетение за
причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните задължения в темпорално
отношение, което е в размер на определената законна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
възлизащо на сумата от 312,31 лв., представляваща ½ част от дължимото обезщетение
за забава за периода от 16.08.2020 г. до 28.06.2023 г. в общ размер от 624,62 лв.,
съобразно датата на падежа на съответната фактура, който размер не се оспорва от
ответника.
Следователно, предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 3955/05.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8591/2023 г. по описа
на Районен съд – В., 8 с-в, са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторение от него съдебни разноски в размер на
498,69 лв., представляващи сбор от заплатени държавна такса, депозит за особен
представител на ответника и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лв., както и сумата от 86,18 лв., представляващи сторени в заповедното
производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и
86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Д. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. В., ул. „К. и М.“ № ***, дължи на „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „П.“ № **, сумата от 2746,63 лв. (две хиляди
седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки), представляваща ½
част от главница за периода от 16.06.2020 г. до 20.03.2023 г. в общ размер от 5493,26
лв. и сумата от 312,31 лв. (триста и дванадесет лева и тридесет и една стотинки),
представляваща ½ част от дължимо обезщетение за забава за периода от 16.08.2020 г.
до 28.06.2023 г. в общ размер от 624,62 лв., дължими за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер ***, за обект – имот, находящ се в гр. В., ул. „Г.
С.“, бл. *, вх. *, ап. **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 04.07.2023 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които е издадена Заповед № 3955/05.07.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8591/2023 г.
по описа на Районен съд – В., 8 с-в.
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ул. „К. и М.“ №
***, да заплати на „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. „П.“ № **, сумата от 498,69 лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ул. „К. и М.“ №
***, да заплати на „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. „П.“ № **, сумата от 86,18 лв. (осемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5