Решение по дело №2134/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 969

 

гр.Бургас, 06.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2134 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, чрез пълномощник – адв. Стоян Иванов – БАК, със съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 144/31.01.2018г., издадено от Кирил Пологов – зам.Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Конкретни доводи не се посочват.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник - адв. Стоян Иванов – БАК, който поддържа жалбата. Посочва, че показанията на служителите на НАП са противоречиви и не следват да се кредитират. На следващо място посочва, че в 10:53 часа има извършена покупко-продажба на риба, за която има издадена фискална бележка, като застъпва, че именно това е процесната контролна покупка. Под евентуалност пледира за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото дружеството не е извършвало други нарушения, а в деня на проверката са извършени продажби за над хиляда лева, които са стриктно отчетени в НАП.

В допълнително представени писмени бележки, горепосочените доводи се развиват и детайлизират.

За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.

В допълнително представени писмени бележки акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Подчертава, че част от разпитаните свидетели са в близки родствени отношения с управителя на дружеството, поради което и показанията им не следва да се кредитират. Пледира за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 4 гръб, НП е връчено на представител на нарушителя на 23.04.2018г., а жалбата срещу него е депозирана на 25.04.2018г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 06.12.2017г. (Никулден), около 10:55 часа, св. М.М. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, съвместно с колежката си В.С. – също инспектор в ТД на НАП-Бургас, посетил търговки обект – магазин за риба, находящ се в гр. Бургас, ул. „***” № 42А, стопанисван от „***” ЕООД. Свидетелят извършил контролна покупка на един брой шаран с тегло 1,190 грама на стойност 13 лева, като бил обслужен от служител, който приел плащането и предал на свидетеля закупената от него стока, но не му издал фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителят на НАП се легитимирал, след което съвместно със св. С. започнали проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Daisy Micro C01 KL” с номер на фискалната памет - № 36481283. Била разпечатана контролна лента от фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена в устройството. Наред с това било извършено и преброяване на касовата наличност, като се установило, че фактическата наличност е с 45,39 лева в повече от разчетената касова наличност от ФУ.

За горните констатации св. М. съставил протокол за извършена проверка (л.9-13) и поканил представител на дружеството да се яви на 12.12.2017г. в ТД на НАП-гр. Бургас, за представяне на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП  се явил управителят на дружеството – П.Н.и в негово присъствие бил съставен АУАН с №F366469/12.12.2017г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Управителят подписал акта, като посочил, че не е съгласен и ще приложи възражение.

На 13.12.2017г. било депозирано възражение, в което било посочено, че св. С. не е свидетел-очевидец на проверката; че се касае за маловажен случай, както и че няма логика в 10:53 часа да има отчетена продажба, а точно в 10:55 часа да няма. Възразява се и срещу това, че не е възможно при цена от 6 лева за килограм и тегло от 1,19 кг. покупката да е била на стойност 13 лева.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 31.01.2018г. НП, като АНО не дал вяра на възражението и също счел че с действията си дружеството е осъществило състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. М. и св. С., които оценя като правдоподобни, логични и взаимосвързани. Съдът не констатира съществени противоречия в изложеното от тези свидетели, досежно релевантните за настоящето производство факти. И двамата заявяват, че е била извършена контролна покупка от св. М., че цената е била платена и плащането е било прието, а стоката (шаран) получена, както и че не е бил издаден касов бон за това. Фактът, че контролна покупка от страна на св. М. е била извършена не се оспорва и от жалбоподателя, а отделно от това се подкрепя и от показанията на водената от самия него свидетелка – П.М.-Н., която също заявява, че клиентът си е закупил риба от въпросния обект. Фактът, че в 10:55 часа не е отчетена продажба на стойност 13.00 лева (или на каквато и да е стойност), респективно не е издадена фискална бележка се потвърждава от приложения по делото КЛЕН, от който е видно, че последната покупка е фискализирана в 10:53 часа и то за сума различна от 13.00 лева, като в 11:02 часа (т.е. 7 минути след покупката) е разпечатан и „Дневен фискален отчет Х” – т.е. действително веднага след контролната покупка и неиздаването на бележка, контролните органи са пристъпили към проверка, в който смисъл са и техните показания.

Съдът не кредитира изложеното от св. М.-Н.и св. Т., досежно това, че св. С. не е очевидец на процесните събития. На първо място следва да се посочи, че и двамата свидетели са в близки отношения с управителя на дружеството (М.-Н.му е съпруга, а Т. е приятел на дъщеря му), поради което и житейски логично е същите да излагат показания, насочени към отпадане на отговорността на управляваното от близкия им дружество.

На следващо място св. М.-Н.заявява, че се е обърнала към касата, чак след като е чула репликата от проверяващия – „Г-жо, не сте ми издала касов бон”, т.е. същата не заявява да е станала свидетел на предходните събития по извършване на плащането и получаване на стоката и/или разположението на лицата в магазина, респективно с нейните показания не може да се обори заявеното от св. С., че е видяла извършването на контролната покупка. Между другото не може да не направи впечатление, че самата свидетелка заявява, че след като е погледнала към улицата и е видяла пред магазина, на тротоара, една жена (очевидно визирайки св. С.), която чувайки думите „Извикай полиция” е влязла в магазина – т.е. дори да се приеме, че по време на контролната покупка св. С. е била извън магазина, очевидно от мястото, където е стояла св. М.-Н.е имало видимост към мястото, където се твърди, че се е намирала св. С., което прави напълно възможно дори от това място последната да е станала свидетел на събитията и по никакъв начин не оборва изложеното от нея.

Свидетелят Т. не е присъствал в магазина по време на контролната покупка, като това, че е забелязал св. С. на улицата пред магазина не противоречи на заявеното от нея, че е видяла извършването на покупката, а само потвърждава нейните думи, че в даден момент се е отдръпнала от вътрешността на магазина, за да не бъде напръскана от шадравана с рибите.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице - Кирил Пологов – зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени на база на обсъдените по-горе и кредитирани доказателствени източници. От същите е извършена покупка на стока на стойност 13,00 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г. Действително остава неясно защо за 1,190 кг. шаран е била платена цена от 13 лева, при положение, че 1 кг. е бил на стойност 6 лева (т.е. би трябвало цената да е около 7 лева), но това е ирелевантно, доколкото в часа на покупката не е фискализирана никаква сума, нито 13 лева, нито 7 лева – т.е. каквато и да е била сумата – фискална бележка за нея не е била издадена, в което се изразява и нарушението на дружеството. Между другото фактът, че в обекта има получавани плащания, без за тях да са издавани изискуемите бележки, се доказва косвено и от обстоятелството, че в касата е установено наличие на повече пари (с 45,39 лева) от въведените във ФУ – т.е. очевидно за част от плащанията са получавани пари, които не са въвеждани и за тях не са издавани фискални бележки.

Ирелевантно е кое е точно физическото лице, което е приело плащането и е предало стоката (дали това е управителят или неговата майка, която се е намирала там, за да му помага). Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г. на АдмС-Бургас по  к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на търговеца е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Именно поради тази причина е напълно ирелевантно дали управителя или друго лице е извършило фактическите действия. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал (лица, които да го подпомагат), който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от някой от тях нарушение – в предвидените от закона случай (сред които безспорно е и настоящият) да понесе отговорността за това.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

Съдът намира, че правилното АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на едноличния търговец, поради което правилно му е наложена санкция в минималния възможен размер.

С оглед всичко казано по-горе, съдът в настоящия му състав счита, че извършването на нарушението е доказано безспорно, като размерът на имуществената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и жалбата срещу наказателното постановление следва да се остави без уважение и същото да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 144/31.01.2018г., издадено от Кирил Пологов – зам.Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.