РЕШЕНИЕ
№ 1075
гр. Плевен, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20234430102287 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Иск с правно основание чл.242, вр.чл.128 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба по предявен от М. С. Ж., ЕГН
********** от ***, против „ФЕШЪН ГРУП” - ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от *** В. Ф., със седалище и адрес на управление в град
Плевен, улица „Сан Стефано“ № 49, иск с правно основание чл. 128 т.2, вр.
чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума
в общ размер на *** лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за месец март 2020 г. в размер на *** лв. и месец април 2020 г. в размер на ***
лв., ведно със законната лихва върху отделните главници, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че с
ответника са били в трудово правоотношение от 2016г., като ищецът е заемал
длъжността „***“. Твърди се, че със заповед от ***г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.12 от Кодекса на
труда. Излагат се доводи, че за месец март 2020 г. има неплатено трудово
възнаграждение в размер на *** лв., а за месец април 2020 г. в размер на ***
лв. С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в общ размер на *** лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за месец март 2020 г. в размер на *** лв. и месец април 2020
г. в размер на *** лв., ведно със законната лихва върху отделните главници.
Претендират се разноски.
По делото, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено
1
изменение на размера на предявения иск, като същият е приет за разглеждане
за сумата от *** лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м. март и месец април 2020 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, чрез ***. О. Б. от АК-***, в който се прави възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл. 358, ал.2, т.2 изр.2 КТ. Сочи се, че към
датата на подаване на исковата молба е изтекъл давностния срок за
възнаграждението за месец март 2020г. и за месец април 2020г. Твърди, че е
безспорно, че трудовото правоотношение е прекратено на ***г., а датата на
подаване на исковата молба е след ***г. С оглед изложеното, ответникът
моли да бъде прието, че исковите претенции са погасени поради изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание
закона и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото се установява, съобразно представените с ИМ писмени
доказателства, че между страните са съществували трудовоправни
отношения, въз основа на сключен трудов договор, по който ищцата е заемала
длъжността „***“, прекратен считано от ***г.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: ищцата е работила на длъжност „***“, с основно ТВ от
***лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
от 30,40%; трудовият договор с ищцата е прекратен на *** г. ВЛ е
констатирало, че на ищцата е заплатена част от дължимото ТВ за м. март.
2020г, в размер на лева ***лв., от общ размер от ***лв.- бруто или *** лв.
нетно трудово възнаграждение. ВЛ е установило дължим остатък от *** лв.-
нетна сума. За м. април. 2020г, ВЛ е установило, че не е налице дължимото
нетно трудово възнаграждение. ВЛ е констатирало също, че на ищцата е
начислено и неизплатено и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, което не е предмет на настоящето производство, тъй като същото
представлява отделен иск по чл. 224 КТ, с който съдът не е сезиран.
По делото, съобразно разпределената доказателства на тежест, няма
представени доказателства от ответника, за заплащане на претендираната
сума- трудово възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на
работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му
задължения, съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест
между страните. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу
разписка, или по писмени искане- по банков път. Разпоредбата кореспондира
2
с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която работодателят е длъжен в
установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите
възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от тях труд.
Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива ведомости,
като начисляването означава вписване на размерът на дължимото
индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това,
работодателят признава своето задължение към работника, и то става
ликвидно.
В случая безспорно по делото е установено, че е налице дължим остатък
от ТВ на ищцата, от общо *** лева - чиста сума за получаване /*** лв- брутно
ТВ/, съставляващ дължимо ТВ, за м.март. 2020г. По делото, съобразно
заключението на ВЛ се установява, както бе посочено, че в полза на ищцата е
начислено и незаплатено, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Съдът не е сезиран с иск по чл. 224, ал.1 от КТ, поради което не
дължи произнасяне спрямо установените като дължими суми, обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Съобразявайки търсената защита и
искът, предявен в настоящето производство, с правно основание чл. 242 от
КТ, за заплащане на трудово възнаграждение, съдът е приел и изменението на
иска, по реда на чл. 214 от ГПК, като е приел иска за разглеждане за сумата от
*** лева, съобразно заявеното в депозираната по делото молба.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ, е частично основателен
и следва да бъде уважен, като в полза на ищцата бъде присъдена сумата от
*** лева - чиста сума за получаване, дължимо ТВ за м. март 2020г, като за
разликата до пълният предявен размер от *** лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът счита направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, на основание чл. 358, ал.2, т.2, изр.2 KT, за
неоснователно, поради следните съображения. В периода на течене на
погасителната давност е приет специалния Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г.,
и за преодО.ване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр.
34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С
Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ,
бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С
Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република Б е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът
на извънредното положение не е бил удължаван. Следва да се има предвид, че
със ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020г.) – пар.13 от ЗР, спрените срокове,
започват да текат 7 дни след обнародването му в „Държавен вестник“. По
изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. или за периода от общо 69 дни, давностни срокове не са
3
текли.
В настоящия случай, от представеното по делото заверено копие на
трудова книжка се установява, че трудовото правоотношение на работника е
прекратено от работодателя на ***г., от която дата следва да се изплатят
всички дължащи се на работника възнаграждения. От този ден започва и да
тече тригодишния давностен срок за вземанията на ищеца за трудово
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че исковата молба е депозирана
на 26.04.2023 г., както и това, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
или за периода от общо 69 дни, давностни срокове не са текли, настоящия
състав счита, че погасителната давност за трудовите възнаграждения на
ищеца не е изтекла към 26.04.2023 г.-датата на депозиране на исковата молба.
Давността, при изчисляване чрез добавянето на спрения срок от 69 дни,
съгласно посочените по-горе нормативни актове приети през време на
извънредното положение, следва да изтича на 24.06.2023г.
Това обуславя и неоснователността на направеното от процесуалния
представител на ответника възражение, с което се счита за настъпила
погасителната давност по отношение на заявената от ищеца претенция.
Следва, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът да бъде осъден да
заплати на ищецът, сумата от 166,59лв.- разноски по делото за заплатено адв.
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Предвид обстоятелството, че ответникът не е претендирал възлагане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждения, такива не му се следват.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати, по сметка на ПлРС, сумата от 34,28 лв.- държавна такса и сумата от
89,14 лв.- разноски за възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената
част от иска.
Следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ищецът да бъде осъден да
заплати, по сметка на ПлРС, сумата от 15,72 лв.- държавна такса и сумата от
40,86 лв. деловодни разноски за възнаграждение за вещо лице, съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ, „ФЕШЪН ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
Сан Стефано, №49, представлявано от В. Ф.- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М. С.
Ж., ЕГН ********** от ***, сумата от *** лева - чиста сума за получаване,
съставляваща дължимо трудово възнаграждение, за м. март 2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 26.04.2023г, до окончателното й
изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от *** лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Сан
4
Стефано, №49, представлявано от В. Ф.- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М. С. Ж.,
ЕГН ********** от ***, сумата от 166,59лв.- направените разноски по делото
представляващи заплатено адв. възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Сан
Стефано, №49, представлявано от В. Ф.- *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС, сумата от 34,28лв.- представляваща дължима държавна такса, както и
сумата от 89,14лв.- разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „М. С. Ж., ЕГН
********** от *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 15,72 лв.-
държавна такса и сумата от 40,86 лв. деловодни разноски за възнаграждение
за вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от дата
20.юни.2023г., обявена на страните в с.з., с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5