Р Е Ш Е Н И Е
№373
гр. Русе, 23.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание
на 8 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Анета Георгиева
Членове: Татяна Черкезова
Николинка
Чокоева
при
секретаря Анелия Генчева като разгледа
докладваното от съдия Чокоева в. гр. д. № 553 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Х.Н.Х., чрез пълномощника си адв. В. обжалва Решение №
125 от 20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 1204/2018 г. по описа на РРС в
частта, с която са уважени предявените против него искове. Излага съображения за
неправилност на решението в тази част и иска от съда да го отмени, като отхвърли
претенциите. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата К.Н.Л. е депозирала писмен
отговор, в който счита постановеното от районния съд решение за правилно.
Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията
в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, е частично основателна.
В обжалваната част от решението първоинстанционният съд
е осъдил Х.Н.Х. да заплати на ищцата К.Н.Л. сумата от 733.59 лева – наем за стопанската
2014/2015 г. по договор от 29.07.2014 г.; 733.59 лв. – наем за стопанската
2015/2016 г. по договор от 01.06.2015 г., ведно със законната лихва върху двете
главници и 400 лв. разноски по делото.
Със същото решение е признато за установено, че по
направеното оспорване документите са неистински. В тази част, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният
съд е обосновал материално-правно незаконосъобразен извод относно настъпилата
погасителна давност по първото претендирано вземане и
законосъобразни изводи относно втората претенция.
Установено по делото е - от писмените доказателства,
че са налице две облигационни наемни правоотношения между страните по силата на
два писмени договора за наем на земеделска земя – от 29.07.2014 г. от
01.06.2015 г. Не е спорно, че за отдадената от ищцата на ответника земеделска
земя наемната цена е в размер на 733.59 лв., като съгласно клаузите на
договорите плащането се дължи съответно за стопанската 2014/2015 г. и 2015/2016 г.
Не е спорно и че ответникът е ползвал предоставените му
земи.
Спори се относно извършеното плащане, като ответникът
е направил две правопогасяващи възражения, а именно: 1. че първото вземане е
погасено по давност и 2. че е изпълнил задължението си, като е платил наемната
цена. Представил е РКО, който е оспорен и е установено от приетата графологична
експертиза, че подписът не е на лицето, сочено в документа, че е получило
сумата.
Видно от клаузите по договора между страните не е
определен срок за плащане на отдадената под наем земя, като същата следва да се
ползва от наемателя Х. за срок от една стопанска година. Предвид липсата на
договорен срок и съобразно естеството на задължението – ползване на земеделска
земя, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.70 от ЗЗД, а съобразно
понятието „стопанска година“, дефинирано в пар.2 т.3
от ДР на ЗАЗ, срокът за плащане започва да тече след изтичането на стопанската
година, т. е. от 02.10.2015 г. Т.е.
вземането на ищцата е станало изискуемо на 01.10.2015 г. и от 02.10.2015 г. е
започнала да тече погасителната давност. Последната е със срок от три години,
защото вземането е за наем и попада в хипотезата на чл.111 б. „в“ пр.1 от ЗЗД,
независимо дали плащането е ежемесечно или еднократно. Следователно на 02.10.2018
г. вземането за наем за стопанската 2014/2015 г. е погасено по давност и с
оглед направеното възражение от ответника и завеждането на делото на 06.12.2018
г., този иск следва да се отхвърли, като решението на БРС се отмени в тази му
част.
По второто искане – за заплащане на наемна цена за
другата стопанска година решението на БРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, въззивният съд споделя изложените мотиви и препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК.
В тежест на всяка от страните са направените от насрещната страна
разноски съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете/жалбата, като
такива се присъждат от съда по компенсация.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 125/20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 1204/2018 г. по описа на
БРС в частта, с която е осъден Х.Н.Х.
да заплати наем за стопанската 2014/2015 г. и в частта за разноските и вместо
него постанови:
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.Н.Л. против Х.Н.Х. за сумата от 733.59 лева – наем за стопанската
2014/2015 г. по договор от 29.07.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 06.12.2018 г., като погасен
по давност.
ПОТВЪРЖДАВА горното решение в
частта, с която е Х.Н.Х. осъден да
заплати на К.Н.Л. сумата от 733.59 лв. – наем за стопанската 2015/2016 г. по
договор от 01.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
06.12.2018 г.
ОСЪЖДА К.Н. *** да заплати на Х.Н.Х. *** сумата от 60 лева – деловодни разноски за първата инстанция по компенсация и 75 лева – разноски по компенсация за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: