Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София,
18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 19.05.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 87 по
описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 214 от 05.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 587/2019г. на РС- Самоков е признато за установено, че ищецът Д.С.К. има изискуемо
вземане към Д.Г.И. за сумата 477 лева от които 300 лева възнаграждение на
извършената адвокатска услуга по изготвяне на документи за покупко-продажба на
дружествени дялове в „А.Т." ООД и преобразуването му в ЕООД, както и 177
лева разноски за осъществяването на същата адвокатска услуга, включително и за
представяне на документите за регистрация в Агенцията по вписванията, за което
вземане по ч.гр.д. № 256/2019г. на Самоковския районен съд е издадена заповед №
209 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.04.2019 година,
включително и за разноските.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Г.И. срещу горното решение. Жалбоподателката счита решението за неправилно, постановено в
противоречие с установените по делото факти и обективната истина, както и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че именно тя е
следвало да заплати възнаграждение за извършената адвокатска услуга. Намира, че
в тази част съдът неправилно е ценил свидетелски показания в противоречие с чл.
164, ал. 1, т. 1 от ГПК. Счита, че договорът между адвокат и клиент
задължително трябва да бъде писмен, като писмената форма е условие за неговата
действителност но такъв по делото не е
представен, нито се твърди да е съставен. Прави извод, че сключването му не
може да се доказва със свидетелски показания. Алтернативно навежда довод, че
тези показания, в нарушение на чл. 172 от ГПК, не били преценявани във връзка с
всички други данни по делото, с оглед заинтересоваността на свидетелите. Не
били взети предвид нейните твърдения. Намира за неизяснен въпроса, кой е
възложил адвокатската услуга и кой е следвало да заплати адвокатското
възнаграждение. Изразява становище за неправилност, противоречивост и
необоснованост на изводите на съда. Възразява и срещу разноските по делото.
Моли съда да отмени или обезсили обжалваното
решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен
отговор, с който жалбата се оспорва. Въззиваемият счита, че няма изискване за
писмена форма за действителност на договора между адвокат и клиент, като
волеизявленията на страните може да се доказват с всички доказателствени
средства. Намира, че липсата на писмена форма не се отразява върху дължимостта
на адвокатското възнаграждение. Изразява становище за доказаност и на размера
на последното. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло обжалваното
решение. Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание пред въззивния съд жалбоподателката
Д.И., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява
становище.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият Д.К., редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред ЕПРС доказателства, е вярно и изчерпателно описана в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения.
Неоснователно жалбоподателката поддържа, че писмената форма е
условие за действителност на договора между адвокат и клиент. Разпоредбата на чл. 36 от ЗА не
съдържа изискване за такава форма. В същия смисъл са и мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
както и Определение № 17 от 14.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2032/2020 г., I
т. о., ТК, Определение № 291 от 22.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1459/2020
г., IV г. о., ГК, Определение № 529 от 11.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4335/2019 г., IV г. о., ГК. Освен това, съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗА, адвокатът
има право на възнаграждение и при липса на договор. При тези данни, не следва
да се сподели довода на жалбоподателката, че липсата на писмен договор между
нея и въззиваемия изключвала дължимостта на възнаграждение за положения от него
труд.
Във връзка с горното, настоящият съдебен
състав намира за неоснователен и довода на жалбоподателката, че било
недопустимо, наличието на претендирания договор между нея и въззиваемия да се
доказва със свидетелски показания. След като законът не предвижда писмена форма
като условие за действителността на този договор, не е налице забрана по чл.
164, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е налице и забраната по забрана по чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК
(противно на поддържаното от жалбоподателката), тъй като по делото не се твърди
да е имало писмено съглашение в този смисъл, а и такава негова форма не е била
необходима, за да съществува то.
Неоснователен е
и доводът, че свидетелските показания, въз основа на които първоинстанционният
съд приел за доказан процесния договор, били заинтересовани и недостоверни.
Наистина, разпитаните по делото свидетели са именно продавачите на „А.Т." ООД, като именно те са предложили
конкретния адвокат за осъществяване на сделката (видно от показанията им). Вярно
е също така, че те имат интерес да установят наличие на такъв договор между
адвоката и жалбоподателката, защото в противен случай би имало основание да се
предположи, че възнаграждението на адвоката следва да бъде заплатено от тях. Но
самото съмнение за заинтересованост не е достатъчно да компрометира показанията
им. Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, такива показания не се изключват
безусловно от доказателствения материал, а се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото. В случая по делото няма такива данни, които ги
опровергават. Точно обратното: има косвено доказателство в тяхна подкрепа, и това
е пълномощното от Д.И. за адв. Д.К. (л. 37 от
първоинстанционното дело). То показва, че адвокатът е извършил действията по
пререгистрация на дружеството по възлагане именно от нея, както и че е действал
като неин представител в тази процедура, вкл. и пред Търговския регистър.
Следователно, извършената от адвоката работа е в интерес на жалбоподателката, а
заплащането на възнаграждението за тази работа е в нейна тежест.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че в частта за адвокатското възнаграждение от 300
лв. искът е основателен и правилно е бил уважен, а жалбата срещу
първоинстанционното решение е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските за осъществяване на
адвокатската услуга (вкл. представяне на документите за регистрация в Агенцията
по вписванията) в размер на 177 лева, жалбата е частично основателна.
На първо място следва да се
отбележи, че представените
доказателства не удостоверяват извършване на разноски в така претендирания
размер. Документите на л. 47 – 50 от първонистанционното дело са за обща сума
от 74,40+32+32+19,20=157,60лв., а други доказателства за исковата претенция в
тази й част не са представени.
На второ място,
няма данни за извършване на тези разходи именно от ищеца К.. Единственото
косвено доказателство в тази насока е, че вносните бележки и транспортните
документи са в негово държане. Жалбоподателката, обаче, е оспорила извършването
на разходите от страна на адвоката, като е претендирала, че те са извършени от
нея. В подкрепа на това нейно възражение е фактът, че в сметката-фактура на л.
47 от първоинстанционното дело като задължено лице за заплащане на сумата
74,40лв. фигурира самото пререгистриращо се дружество „А.Т." ООД с управител В.С. и
представител В.С., а в преводното нареждане на л. 49 от първоинстанционното
дело като наредител на сумата 30 лв. е посочена Д.И..
Що се отнася до превозните документи
на л. 50 от първоинстанционното дело, няма данни, които да ги свържат именно с
процесните действия на ищеца, нито с пререгистрацията на „А.Т." ООД.
Така, общият размер на доказаните разноски на ищеца е 32 лв.,
формиран от сумата 30 лв. за вписване на промяна и 2 лв. за банкова такса, заплатени
от ищеца Д.С.К. вместо задълженото лице „А.Т." ООД съгласно преводното нареждане на л. 48 от първоинстанционното
дело. За този размер искът за разноските е основателен и правилно е бил уважен.
За остатъка до пълния уважен размер от 177лв. искът е неоснователен. Тъй като в
тази част правните изводи на настоящия съдебен състав не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва бъде отменено в частта за
разликата над 32 лв. до 177лв., като вместо него се постанови друго, с което
искът се отхвърля за тази разлика от 145 лв.
Други доводи за неправилност на обжалваното решение не са изложени
във въззивната жалба, поради което и на основание чл. 269 от ГПК, съдът не е
длъжен служебно да формулира и обсъжда такива.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че доводите срещу
разноските по делото са били предмет на отделно производство по чл. 248 от ГПК,
приключило с определение от 22.01.2021г. по ч.гр.д. № 770/2020г. на Софийския
окръжен съд, поради което съдът не дължи повторно произнасяне по този въпрос.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза
на въззиваемия следва да се присъди част от направените разноски във въззивното
производство, пропорционална на отхвърлената част от жалбата. Такива, обаче, не
се установяват по делото, поради което не следва и да се присъждат.
Жалбоподателката не е претендирала разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Частичната
отмяна на обжалваното решение налага и отмяната му в частта за разноските
(намалени с определение от
22.01.2021г. по ч.гр.д. № 770/2020г. на Софийския окръжен съд до размер от 200 лв. - адвокатско възнаграждение и 25
лв. - държавна такса), пропорционално на отхвърлената част от иска, а именно - с
225*145/477=68,40лв. до размер от 156,60лв.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство следва да се с произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, дори когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. По аргумент от по- силното основание, такъв
диспозитив следва да се постанови и при изменение на разноските по заповедта за
изпълнение. Поради това и с оглед изхода на делото, в настоящия случай би следвало
да се постанови осъдителен диспозитив за частта от разноските в заповедното
производство, съответстваща на уважената част на исковете. Тъй като присъдените
със заповедта за изпълнение разноски са в общ размер на 26,13 лв., би следвало
да се постанови осъдителен диспозитив за ((300+32)/472,29)*26,13=18,37лв. Тъй като,
обаче, обжалваното съдебно решение не съдържа осъдителен диспозитив за
разноските в заповедното производство, а и не е поискано допълването му по този
въпрос по реда на чл. 250 от ГПК, липсва съдебен акт, който да бъде изменян по
реда на инстанционния контрол, а от друга страна въззивният съд не следва да се
произнася за първи път по тези разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 214 от 05.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 587/2019г. на РС- Самоков, В ЧАСТИТЕ МУ,
с които:
-
е признато за установено, че Д.С.К. има изискуемо вземане към Д.Г.И. за
разликата над 332 лв. до сумата 477 лева, от които 300 лева възнаграждение на
извършената адвокатска услуга по изготвяне на документи за покупко-продажба на
дружествени дялове в „А.Т." ООД и преобразуването му в ЕООД, както и 177
лева разноски за осъществяването на същата адвокатска услуга, включително и за
представяне на документите за регистрация в Агенцията по вписванията, за което
вземане по ч.гр.д. № 256/2019г. на Самоковския районен съд е издадена заповед №
209 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.04.2019 година, и
-
Д.Г.И. е осъдена да заплати на Д.С.К. разликата над 156,60 лв. до 225 лв. –
разноски в първоинстанционното исково производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
за признаване за установено, че Д.С.К. има изискуемо вземане към Д.Г.И. за
разликата над 332 лв. до сумата 477 лева от които 300 лева възнаграждение на
извършената адвокатска услуга по изготвяне на документи за покупко-продажба на
дружествени дялове в „А.Т." ООД и преобразуването му в ЕООД, както и 177
лева разноски за осъществяването на същата адвокатска услуга, включително и за
представяне на документите за регистрация в Агенцията по вписванията, за което
вземане по ч. гр. д. № 256/2019г. на Самоковския районен съд е издадена заповед
№ 209 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.04.2019 година.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214 от 05.12.2019г., постановено по гр.д. № 587/2019г. на РС-
Самоков, в останалите обжалвани части.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.