№ 20090
гр. София, 10.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110124381 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 1542/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
III ГО, 140 състав.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1542/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
III ГО, 140 състав.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.10.2022 г., 09:50 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
1
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – „*******“ ЕООД, твърди, че по силата на възлагане на ответника
„******“ ЕАД е изработил навес от дървена конструкция за строителни материали във
връзка с изпълнението на СМР на обект „***********“. Дължимото възнаграждение за
извършената работа възлиза на сумата в размер на 15494,40 лв., за която е издадена
фактура № ******/26.04.2018 г., осчетоводена от ответното дружество. Работата е
приета от ответника без възражения, но същият е заплатил само част от дължимото
възнаграждение до сумата в размер на 14203,20 лв. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за неплатената част от
дължимото възнаграждение по договора между страните, а именно – за сумата в
размер на 1291,20 лв., както и за сумата в размер на 393,46 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 12.01.2019 г. до 12.01.2022 г., което е
уважено. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, поради което ищецът предявява установителен иск за установяване
дължимостта на сумите, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
25.01.2022 г. по ч.гр.д. № 1542/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, а именно –
1291,20 лв., представляваща непогасена част от дължимо възнаграждение по договор за
изработка на навес за строителни материали, съгласно фактура № ******/26.04.2018 г.,
393,46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.01.2019
г. до 12.01.2022 г. Претендира законната лихва, както и разноските по делото.
Ответникът – „******“ ЕАД, оспорва исковете, като твърди, че ищецът не е
изпълнил надлежно възложената работа, поради което ответникът не дължи пълния
размер на договореното възнаграждение. Счита също така, че вземането на ищеца не е
изискуемо, тъй като възложената дейност е свързана с договор от 19.05.2017 г.,
сключен между страните, по силата на който възложителят има право да задължи
гаранция в размер на 15 % от дължимото възнаграждение за периода от една година и
три месеца от приемане на работата без недостатъци. Ето защо, моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноските.
С оглед становището на страните и на основание чл. 153 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че ответникът е
възложил на ищеца изработването на навес от дървена конструкция за строителни
материали във връзка с изпълнението на СМР на обект „***********“ срещу
възнаграждение в размер на 15494,40 лв., за която е издадена фактура №
******/26.04.2018 г., осчетоводена от ответното дружество.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е изработил възложения
му от ответника навес, като работата е била приета от ответника или е налице
2
неоснователен отказ от страна на ответника да приеме извършената работа.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава – моментът, в който възложената работа е била приета от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3