Определение по дело №5064/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2552
Дата: 5 септември 2019 г.
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20185220105064
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  Н  И  Е

 

                                   гр.Пазарджик, 05.09.2019г.

 

                  

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на 05.09.2019г., в състав:

                                                                СЪДИЯ:  МАЙА ПОПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гр.д.№ 5064/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Правно основание на иска: чл. 415 ал. 2 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Исковата молба е депозирана от БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, БИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. срещу: Ц.А.А., ЕГН: ********** ***, п.к. 4400, ул. „АНТИМ I“, №.21, вх. Б, ет. 3, ап. 35.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-11316128 от 15.06.2015 ищцовото дружество: БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 3500.00 /три хиляди и петстотин лева / и закупуването на застраховка от 705.60 /седемстотин и пет лева и 60 стотинки /, като сумата, предмет на горепосочения договор била изплатена от ищцовото дружество  по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България е изпълнило задължението си по него. Усвояването на посочената сума, ответника Ц.А.А. бил удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.З от същото, за ответника възникнало задължението да погаси заемана 36 месечни вноски - всяка по 183.48 лв. /сто осемдесет и три лева и 48 стотинки/, които вноски съставлявли изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите - 45.57% и годишния лихвен процент - 36.17%, посочени в параметрите по договора.

Твърди се, че ответника Ц.А.А. е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-11316128 на 05.05.2017, като към тази дата бил погасил 21 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

Сочи се, че по този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 2294.34 лв. /две хиляди двеста деветдесети четири лева и 34 стотинки/, представляващ оставащите 15.00 броя погасителни вноски към 05.06.2017г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят –длъжник в настоящото производство не бил изпълнил задължението си. Това принуждавало кредитора- ищец да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично бил обявил вземането си за изискуемо и го бил поканил да го погаси. Поканата била изпратена на адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.

Твърди се, че Ц.А.А., дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 192.38 лв. /сто деветдесети два лева и 38 стотинки/ за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 05.06.2017г. до 11.05.2018г..

Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът дължал на Дружеството следните суми:         Главница в размер на 2028.88лв.;  Възнаградителна лихва в размер на 400.08лв.; Законна лихва за забава в размер на 192.38лв. или общо сумата от  2621.34лева.

След подаване от страна на ищцовото дружество на заявлението по чл. 410 от ГПК били постъпили следните плащания от страна на длъжника: 17.09.2018г. – 400.,00лв. и на 19.11.2018г. – 400.00лв. Постъпилата сума в общ размер на 800.00лв. не била достатъчна да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се погасявали най - напред разноските, след това лихвите и най - накрая главницата. В следствие на направените плащания, към настоящия момент, ответникът дължал на дружеството следните суми: Главница- 1821.34лв.; Възнаградителна лихва - 0.00лв.; Законна лихва за забава - 0.00лв. или общо сумата в размер на 1821.34лв.

Твърди се, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик в резултат, на което по гражданско дело № 2128/2018г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и тъй като тя била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си.

Отправено е искане в случай, че е налице хипотезата на чл.238 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което да приеме, че  е налице вземане от страна на БНППариба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Ц.А.А. в размер на: 1821.34лв.,/ хиляда осемстотин двадесет и един лев и 34 стотинки /, представляваща главница по кредита, 0.00лв./ нула лева /,представляваща възнаградителна лихва по договора, 0.00 лв. /нула лева / представляваща законна лихва за забава за периода от 05.06.2017г. до 11.05.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се сторените съдебни разноски по заповедното производство в размер на 52.43лв. / петдесет и два лева и 43 стотинки /за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв., както и длъжникът Ц.А.А. да заплати на ищцовото дружество и държавната такса за завеждане на иска в размерна 128,73лв., както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по настоящото производство.

Направено е доказателствено искане да се изиска и приложи по настоящото дело ч.гр.д. № 2128/2018 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.

Приложени са писмени доказателства: Копие на договор за кредит - същият да послужи като доказателство за валидно сключен договор за потребителски кредит и като доказателство, че сумата, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя(поле Удостоверение на изпълнението на последна страница от Договора), с което кредиторът е изпълнил задълженията си по него. Извлечение от погасителен план - като доказателство за размера на дължимите суми, датата на изискуемост и началото на забавата. Екземпляр от покана за доброволно изпълнение. Удостоверение от куриерска фирма - да послужи като доказателство, че кредиторът е поканил изрично ответника да погаси дълга, преди да предприеме съдебни действия и го е уведомил, че кредитът е изискуем.

По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, който отговор е депозиран от назначеният от съда с протоколно определение №2033/08.07.2019г. особен представител на ответника А. – адв. Н.К..

Твърди се в отговора, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се по основание и размер и се моли да бъде отхвърлен, тъй като от представените доказателства по делото не се установявало предаване на заемната сума, поради което за ответника не било възникнало задължение за връщането й. В този смисъл претенцията, формулирана в исковата молба била изцяло неоснователна.

Твърд се, че по делото липсвали доказателства ищецът да е разяснил на ответника клаузите във връзка с крайните задължения по договора, така както е изискването на чл.5 от ЗПК. Не се установявало предоставяне на информация на ответника за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 5 ал.2 от ЗПК, а клаузите по договора, касаещи уговорените такса ангажимент, застраховка, лихвен процент и годишен процент на разходите противоречали на добрите нрави по смисъла на чл. 9 от ЗЗД.

Сочи се, че за противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и точно такава била процесната сделка по която размера на кредита бил 3500 лв., а общата стойност на плащанията възлизал в размер на 6605.28 лв. В този смисъл се прави възражение за нищожност.

Съдът указва на страните, че съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, като доказателствената тежест е за страната, която твърди положителен факт.

Съдът на основание чл.312, ал. 1, т. 3 от ГПК указва на страните ,че могат да постигнат  спогодба по делото   или да прибегнат към извън съдебно  уреждане на спора.

 

                             

   О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими и относими към предмета на делото.

Да се изиска и приложи по делото ч.гр.д. № 2128/2018г. по описа на РС Пазарджик.

Внася делото за разглеждане в открито съдебно заседание  и го насрочва за 16.10.2019г. от 14.45 часа , за която дата и час да се призоват страните .

Препис от писмения отговор да се изпрати на ищеца.

Да се изпрати на страните препис от настоящото определение.

Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.  

 

 

СЪДИЯ: