МОТИВИ
към присъда № 60
По НОДХ № 106/2016 год.
Районна прокуратура – Тутракан е обвинила Й.Н.С. с ЕГН
**********,***, в това, че:
На 16.11.2015г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, от
гараж, прилежащ към къща на ул. „Вит” №10, в условията на опасен рецидив, е
отнел чужда движима вещ – велосипед марка „Shimano” от владението на св. Д.А. от с.гр., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да го присвои- е престъпление чл.196,
ал. 1 т.1 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК.
В публично съдебно заседание е направено искане от
подсъдимия и назначения му служебен защитник – адв. Е.Г., процеса да продължи
по реда на Глава XXVII от НПК,и по-точно съгласно разпоредбата на чл. 371 т.
2 и сл. от НПК. Представителят на
Районна прокуратура – Тутракан не се противопоставя и изразява съгласие
процесът да продължи по този ред.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е внесено
в съда. Пледира подсъдимият Й.С. да бъде
признат за виновен и моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода” в
минимален размер от 3 години и да редуцира наказанието с една трета на
основание чл. 58а от НК, предвид самопризнанията, което да бъде изтърпяно при
„строг” първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимият се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Признава фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Запознат е с
процедурата, по която протича процеса, няма искания за събиране на други
доказателства.
Защитникът пледира за налагане на наказание под
минимума.
С определение в съдебно заседание, след направеното
самопризнание на фактите и обстоятелствата
от обвинителния акт от подсъдимия, съдът обяви, че при произнасяне на
присъдата си ще се позове на тях, без да събира други доказателства.
Районният съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Й.С. живеел на съпружески начала, заедно с
приятелката си св. Д. на квартира в къща, намираща се в гр.Тутракан на ул.
„Вит” №10, собственост на В.И.. Към къщата имало и гараж. Той бил отдаден под
наем на друго лице – св. Д.А..Последния,освен други вещи, съхранявал в гаража и
своя велосипед, марка „Shimano”,
закупен от него преди 5 години. Гаражът
е с голяма двойна дървена врата, която се заключвала от св. А..Към двора на
къщата имало и странична единична врата, която била отключена.
На 16.11.2015г. подсъдимият влязъл през страничната врата,видял
велосипеда и решил да го отнеме.През страничната врата той изнесъл велосипеда.
По-късно подсъдимия продал велосипеда за сумата от 30 лв. на св. Д.Д., с когото
били познати.
Същата вечер св. А. влязъл в гаража и веднага установил липсата на велосипеда.
Той предположил, че велосипеда е отнет от лицето, което живее под наем в къщата
към гаража – Й.С..С последния били познати от ученическите си години. Св.А.
подал сигнал до полицейските органи на РУП Тутракан.При последвалите
издирвателни действия на служителите от полицията били установени както
извършителя на деянието-подсъдимия С.,така и местонахождението на отнетия
велосипед.Последния е бил предаден доброволно на служителите от полицията от
св.Д..
От изготвената в досъдебното производство ценова
експертиза, е видно,че стойността на
отнетата движима вещ възлиза на 120 лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, както въз основа на направеното самопризнание на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, така и от доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство – свидетелски показания на Д.К.Д., Д.Д.А., Б.Г.Д.;
писмени доказателства : свидетелство за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, автобиография на подсъдимия, ценова
експертиза от 15.01.2016г. Няма противоречия между доказателствата.Те са
последователни, логични и взаимно се допълват .
При така установена и приета от съда фактическа
обстановка, се налагат следните правни
изводи:
От обективна страна на 16.11.2015г. в гр. Тутракан,
обл. Силистра на ул. „Вит” №10, подсъдимият Й.С. е отнел чужда движима вещ –
велосипед, марка „Shimano”, на стойност 120 лв., Той
прекъснал фактическата власт на св. Д.А. над процесуалната движима вещ, без
негово съгласие и установил своя такава.Подсъдимия сторил това с намерение
противозаконно да присвои велосипеда.Последното съдът извежда от факта,че той
се е разпоредил с отнетата вещ,продавайки я на св.Д. т.е. неговото отношение
към вещта е като на собственик.
Описаното деяние подсъдимия е извършил след като с
присъда № 191/10.08.2012г. по НОХД № 225/2012г. по описа на Районен съд
Тутракан,влязла в законна сила на 27.08.2012г. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по смисъла на чл.195 ал. 1 т.3,4 и 7 от НК и му е
било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.Последното
/групирано и с други наказания/ е било
изтърпяно на 07.11.2014г.От датата на изтърпяване на наказанието,до датата на
извършване на деянието,предмет на настоящото наказателно производство, не е
изтекъл визирания в чл.30 ал. 1 от НК петгодишен срок.
С горните си действия подсъдимият С. е осъществил от
обективна страна всички елементи на състава на чл.196 ал. 1 т.1 във връзка с
чл.194 ал.1 и чл.29 ал. 1 буква”а” от НК /доколкото няма повдигнато обвинение
по чл.29 ал.1 буква” б „ от НК,съдът не дължи произнасяне /.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението при пряк умисъл.Той е съзнавал обществено опасният характер на
деянието си, предвиждал и е желал настъпването на общественоопасните последици
и е извършил всичко зависещо от него да настъпят те.
При тези обстоятелства, съдът призна подсъдимия С. за
виновен по повдигнатото обвинение от Районна прокуратура – гр. Тутракан.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства, изразеното съжаление и сравнително ниската
възраст на подсъдимия.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема
изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия,без квалифициращото
деянието,като извършено в условията на опасен рецидив. Тези осъждания разкриват
по-висока степен на обществена опасност на дееца и трайната му наклонност
подсъдимия да не съблюдава установения в страната правов ред.
Причини за извършване на престъплението са: желание да
се облагодетелства по престъпен начин и ниска правна култура.
С оглед изложеното и на основание чл.196, ал. 1 т.1
във връзка с чл. 194, ал.1, чл. 29, ал.1
б. „а” и чл. 54 от НК, съдът призна
подсъдимия Й.Н.С., ******, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по
смисъла на чл.196 ал. 1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1 и чл.29 ал. 1 буква”а” от НК и му наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок малко над минималния и
далеч под средния,предвиден от закона,а именно за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да
изтърпи при първоначално СТРОГ режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.58а от НК съдът намали размера на наложеното наказание с една трета, определяйки
окончателно такова „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да
изтърпи при първоначално СТРОГ режим в затворническо заведение от закрит тип.
Съдът намира,че с така наложеното наказание,ще бъдат
постигнати целите на генералната и индивидуална превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Й.Н.С., да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Силистра сумата от 60.00 лв./шестдесет лева/ за
направени по делото разноски в досъдебното производство, сумата от 60.00 лв./шестдесет
лева/ по сметка на ТРС в полза на бюджета съдебната власт, за направени
разноски в съдебна фаза, както и сумата от 10.00 лв./десет лева/ по сметка на
ТРС в полза на бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.301 ал. 1 т. 11 от НПК,съдът разпореди
с присъдата си,приложеното към делото веществено доказателство велосипед, марка
„Shimano” , да бъде върнато на пострадалия Д.А.,тъй като то е
негова законна собственост.
Предвид наложеното наказание, обстоятелството,че
подсъдимия изтърпява наказание „лишаване от свобода” наложено му по друго НОХД
и е поставен в невъзможност да се укрие,осуетявайки по този начин наложеното
наказание по настоящото наказателно производство, с протоколно определение,на
основание чл. 309 ал. 2 от НПК, съдът потвърди взетата в досъдебното
производство,мярка за неотклонение „подписка”.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: