Решение по дело №1050/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 227, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационно оспорване е Решение № 67/06.03.2025 г., постановено по АНД № 488/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 689057-F677870/30.01.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на „УКРАБУЛ МЦТ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. В. И., за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Със същото решение „УКРАБУЛ МЦТ“ ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател - „УКРАБУЛ МЦТ“ ЕООД, твърди в депозираната касационна жалба, че решението е неправилно, като излага следните съображения в подкрепа на това си твърдение: на първо място, неправилно съдът приел, че волята на административнонаказващия орган била разбираема. Административнонаказващият орган приел, че касовата наличност в касовия апарат била 46,93 лева, а фактическата такава – 121 лева. Впоследствие установил фактическа наличност от 98 лева и положителна разлика в размер на 122,07 лева. След това приел, че неотчетените продажби били 121 лева. Така изложените фактически констатации не установявали ясно колко била касовата наличност и колко фактическата наличност на паричните суми. Останал неясен и размерът на положителната касова разлика, която административният орган твърдял, че е констатирана. Неяснотата при очертаването на изпълнителното деяние представлявала порок в дейността на наказващия орган, който на практика направил волята му неразбираема относно това, за какво деяние било наказано дружеството. Констатираните пороци при описание на съставомерни фактически положения и приложими правни норми не само ограничили правото на защита на наказаното лице, доколкото същото било принудено да гадае за деяние с какви точно фактически и правни параметри било наказано, но и съществено затруднявали преценката за законосъобразност на наказателното постановление. На второ място, неправилно съдът приел, че не било налице съществено нарушение на процесуалните правила, въпреки че в наказателното постановление били описани три отделни деяния, но като нарушена норма била посочена само една и било наложено само едно наказание. От фактическото изложение в наказателното постановление се установявало, че разчетената касова наличност от продажби по фискалното устройство била 46,93 лева в 01:17 ч. на 18.09.2022 г., а фактическата наличност в присъствието на свидетеля М. П. – 121 лева, а в присъствието на свидетеля Ж. А. – 98 лева, при налична сума за начало на работния ден – 50 лева, поради което била установена положителна разлика от 122,07 лева. Органът приел, че в касата била установена сума, която представлявала неотчетени продажби в размер на 121 лева. При анализ на изложеното от органа можело да се разграничат три отделни деяния, извършени от две различни физически лица. Впоследствие било посочено, че с това деяние била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В диспозитивната част на постановлението било посочено, че се налага имуществена санкция от 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Безспорно било в теорията и практиката, че АУАН бил акт, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство. Той очертавал нарушението и предмета на доказване, като посочването на всички съставомерни признаци на нарушението и правната му квалификация било същностен елемент от правото на защита. Липсата на яснота относно фактическото деяние и правната му квалификация поставяла нарушителя в невъзможност да разбере обвинението срещу него. В конкретния случай били описани най-малко две отделни нарушения – две отделни касови разлики, но била дадена само една правна квалификация, без да се посочи към кое от деянията се отнася тя. Това било недопустимо, тъй като за всяко нарушение трябвало да се наложи отделна санкция, съгласно задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 77/1984 г. на ВС. Твърди се още, че неправилно било прието, че била налице положителна касова разлика в размер на 121 лева. При извършената проверка органът установил такава положителна разлика, но не било посочено при какви обстоятелства бил достигнат този извод. Констатацията била категорично неправилна. Стопанисваният от дружеството търговски обект представлявал дискотека, която осъществявала дейността си от 11:00 часа на предходния ден до 05:00 часа на следващия ден. Фискалните устройства отчитали продажби в интервал от 00:00 до 24:00 часа на съответния календарен ден. В акта не било посочено кога точно била установена касовата разлика. Вероятно тя била установена на 18.09.2022 г., но органът не съобразил, че това била стойността само на продажбите от този ден, без да се вземе предвид дневният касов отчет, започнал в 00:00 часа на 17.09.2022 г. – предходната работна вечер, в която също били извършвани продажби. Като не съобразил тези обстоятелства, органът направил погрешни констатации. Не на последно място в наказателното постановление не било посочено каква била фактически установената сума и какъв бил отчетеният размер по фискалното устройство в обобщен вид, за да се прецени правилно дали била налице положителна разлика. Неправилно административнонаказващият орган приел, че установената положителна касова разлика се дължи на неотчетени продажби. От наличието на положителна касова разлика не можело да се направи безспорен извод, че тя произтичала от нерегистрирани и неотчетени продажби на стоки или услуги чрез фискалното устройство. Такова обстоятелство не било констатирано от органите при извършената контролна покупка, при която бил издаден касов бон. Липсвали преки доказателства относно наличието на извършени, но неотчетени продажби. Ето защо изводът на административнонаказващия орган следвало да се счита за недоказан. Незаконосъобразно наказващият орган отказал сключване на споразумение по чл. 58г ЗАНН, въпреки надлежно направеното предложение от страна на дружеството. С АУАН органът уведомил дружеството, че разполага с 14-дневен срок да отправи предложение за сключване на споразумение. Такова било надлежно подадено, но въпреки това било издадено наказателно постановление, в което лаконично било посочено, че „споразумение не е постигнато“, без да се изложат мотиви за недопустимостта или отказа за сключване на такова. Съгласно чл. 58г, ал. 15 ЗАНН, издаване на наказателно постановление без направено предложение не представлявало съществено нарушение, но когато такова предложение било направено, органът бил длъжен да изложи мотиви. Като отказал сключването на споразумение въпреки депозираното предложение, наказващият орган незаконосъобразно лишил жалбоподателя от възможността да се ползва от благоприятните последици по чл. 58г, ал. 8 ЗАНН, а това представлявало самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Освен това решаващият съд не изложил мотиви защо приел, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН била неприложима. Липсвало мотивирано произнасяне от наказващия орган относно наличието или липсата на предпоставки за прилагане на посочената разпоредба. При липса на такова произнасяне, нарушителят бил поставен пред невъзможността да извърши съответна преценка за законосъобразност на така направения извод и съответно било нарушено правото му на защита. На следващо място се сочи, че в АУАН и в НП не била посочена датата на извършване на нарушението. В съставения акт и в наказателното постановление била отбелязана само датата на проверката, но не и на самото нарушение. Това било в противоречие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и представлявало самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Този пропуск не бил обсъден от съда. Освен това в АУАН и НП било неправилно посочено мястото на извършване на нарушението. Било записано, че нарушението е извършено в [населено място], но обектът се намирал извън административните предели на града – на междуградски път между Х. и Д.. В заключение се изтъква, че неправилно наказващият орган не приложил чл. 28 ЗАНН. Дори да било извършено нарушение, то следвало да се приеме за маловажен случай. Макар да се касаело за нарушение на данъчна норма, то не трябвало автоматично да се изключва от приложното поле на чл. 28 ЗАНН, а следвало да се направи индивидуализирана преценка с оглед всички конкретни обстоятелства. В случая деянието разкривало ниска степен на обществена опасност, като налагането на глоба, дори и минимална, било несъразмерно. Като не приложил чл. 28 ЗАНН, органът нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение, както и да отмени Наказателно постановление № 689057-F677870/30.01.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ на НАП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

От ответника по касационната жалба - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ст. юрисконсулт С. Х., е постъпил писмен отговор по касационната жалба, с който се моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение и да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която се поддържа становището, изразено в отговора на касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище, че решението на Районен съд – Димитровград е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което настоящата инстанция приема същата за подадена в срок. Подадена е от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Касационната жалба, разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, Районен съд – Димитровград е приел за установено от фактическа страна, че на 18.09.2022 г. служители на ЦУ НАП ГД „ФК“ отдел “ОД“ Пловдив – инспектори по приходите, извършили проверка в обект кафе-клуб „Е.“, намиращо се на пътя Димитровград-Хасково, стопанисвано от „Украбул МЦТ“ ЕООД, в присъствието на Г. В. – управител обект. Първоначално била извършена контролна покупка на напитки, при които бил издаден ФКБ. След легитимация и засичане на касовата наличност било установено, че за сумата от 121 лева не е издадена ФКБ, съгласно декларация от М. П. - сервитьор, която писмено декларирала, че не е фискализирана сумата от 121 лева. При проверката бил съставен ПИП, в който било отразено, че същата е започнала работа в 00,50 ч. и завършила в 3,33 ч. на 18.09.2022 г. Приложени били дневните отчети на трите броя ФУ в обекта, въпросни листове за установяване на стоковата и касовата наличност, декларация. За констатираното при проверката на 24.09.2022 г. бил съставен АУАН № F677870 от 24.09.2022 г., като в същия било посочено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за реда за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Отразено е, че нарушението е установено при извършена съпоставка между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава в касата на обекта, като е посочено: Разчетена касова наличност от продажби на ФУ в обекта тип "Datecs DP-150" с ИН на ФУ DT834783 и ФП 02834783 в размер на 46,93 лв. съгласно направен междинен отчет от ФУ към момента на проверката к.б. № 0003242 от 18.09.2022 г. в 01,17 ч. Фактическа наличност след преброяване на парите в касата и съставения опис на наличните парични средства в обекта от присъствалата на проверката М. В. П. с [ЕГН], в качеството й на сервитьор, е в размер на 121,00 лв. Фактическа наличност след преброяване на парите в касата и съставения опис на наличните парични средства в обекта от присъствалия на проверката Ж. А. А., в качеството му на барман, е в размер на 98,00 лв. Сума за начало на работния ден -50,00 лв. Установена положителна разлика в размер на 122,07 лв. Въз основа на разчетената касова наличност и попълнена от М. В. П., в качеството й на сервитьор, декларация и въпросен лист, в касата в обекта към момента на проверката е установена сума, която представлява неотчетени продажби от наличното в обекта ФУ в размер на 121,00 лв. Нарушението е установено на 18.09.2022 г. и документирано с ПИП № АА№0449918 от 18.09.2022 г. Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. Като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. На базата на така съставения АУАН е издадено и процесното Наказателно постановление № 689057-F677870/30.01.2023 г., с което за нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В постановлението е прието, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.

При така установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не се констатират допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Волята на АНО била разбираема. В случая при извършената проверка била разчетена касова наличност от продажби на ФУ в обекта тип "Datecs DP-150" с ИН на ФУ DT834783 и ФП 02834783 в размер на 46,93 лв. съгласно направен междинен отчет от ФУ към момента на проверката к.б.№ 0003242 от 18.09.2022 г. в 01,17 ч. (приложен по делото). Фактическата наличност след преброяване на парите в касата и съставения опис на наличните средства от сервитьора М. П. била в размер на 121 лева, а фактическата наличност при бармана Ж. А. - 98 лева. Същите работили заедно с това фискално устройство, като и съгласно отразеното във въпросния лист била започната работа с оборотни средства в размер на 50 лева. Или от общо фактическа наличност на парите в касата - 219 лева, от която след приспадане на сумата от 50 лева – за начало оборотни средства и сумата от регистрираните продажби от 46,93 лева се установявала положителна разлика от 122,07 лева, представляваща сума от неотчетени продажби. Контролните органи приели по-ниската сума като неотчетени продажби – 121 лева, която била декларирана от сервитьора М. П. и за която било посочено от същата, че не е издала фискална касова бележка. Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Не е споделен довода за това, че в НП били посочени три отделни нарушения. Посочено било едно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ – не регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Категорично била установена положителната касова разлика, като в ПИП изрично бил отразен разчетеният оборот за периода от 16 - 17.09.2022 г. Неоснователно било възражението, че от наличието на положителна касова разлика не се стигало до безспорен извод за това, че се дължи на нерегистрирани и неотчетени продажби на стоки/услуги, доколкото в тази насока била категоричната декларация от работещата в обекта с ФУ. Изтъкнато е, че за АНО нямало задължение да се съобрази с предложение за споразумение, отправено от страна на нарушителя. Издаването на НП, без да била приложена разпоредбата на чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН не представлявало такова съществено процесуално нарушение. Причината за това била, че законът давал възможност на административнонаказващия орган да сключи споразумение, но не го задължавал да стори това. Още повече, че законодателят в разпоредбата на чл. 58 г, ал. 15 от ЗАНН изрично посочил, че издаването на НП, без да е направено предложение за сключване на споразумение, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Не представлявало съществено нарушение и това, че наказващият орган приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, без да изложи мотиви за това. В АУАН и НП била посочена датата на нарушението и това била датата 18.09.2022 г., когато същото било установено. Не било налице и погрешно посочване на мястото на извършване на нарушението, доколкото адресът на обекта бил посочен и въведен във ФУ по същия начин. Предвид изложеното, съдът е приел за безспорно констатирано нарушението на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, съответно за правилно ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС – за неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, с налагане на имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от 500 лева. Съдът е посочил, че не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 ЗАНН. Нарушението разкривало типичната обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като маловажно.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото от въззивната инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът надлежно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Съображенията, изложени в обжалваното решение, са в пълно съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение

Настоящият касационен състав не споделя развитите от касатора доводи, че при постановяване на въззивното решение материалният закон е приложен неправилно, с оглед наведените доводи в жалбата.

По отношение на твърденията за липса на яснота относно предмета на нарушението, касационната инстанция намира, че те са неоснователни. В наказателното постановление е изложено, че е установена разлика между отчетените приходи от фискалното устройство и фактическата касова наличност. Посочени са видът на фискалното устройство (Datecs DP-150 с индивидуален номер DT834783), часът и датата на отчета (18.09.2022 г. в 01:17 ч.), както и обстоятелствата по установяване на фактическата наличност при двама служители. Така направеното описание осигурява пълна яснота относно волята на административния орган – първо е посочена разчетената касова наличност от фискалното устройство тип "Datecs DP-150" с индивидуален номер DT834783 в размер на 46,93 лв., според междинен отчет № 0003242 от 18.09.2022 г. в 01:17 часа, след това е документирана фактическата касова наличност чрез преброяване в присъствие на свидетели: 121 лв. при сервитьора М. В. П. и 98 лв. при бармана Ж. А. А., което прави общо 219 лв., и, на трето място, правилно е отчетена началната работна сума от 50 лв., като крайната разлика се изчислява по следния начин: 219 лв. (обща фактическа наличност) - 50 лв. (начална сума) - 46,93 лв. (отчетени продажби) = 122,07 лв. Така направеното описание на нарушението позволява на санкционираното лице да разбере същността на вменененото му деяние. Различните суми представляват етапи от процеса на установяване на касовата разлика, а не самостоятелни констатации. Административният орган е посочил ясно методиката на изчисление и крайния резултат - неотчетени продажби на стойност 121 лв. Така посочените данни отговарят на изискванията за индивидуализация на нарушението и не създават правна неяснота, която да ограничи правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

Неоснователно е и възражението, че в наказателното постановление са били описани няколко отделни деяния. От съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление се установява, че административно наказателната отговорност е ангажирана за едно конкретно нарушение – неотчитане на извършени продажби чрез фискално устройство, осъществено на определена дата и в конкретен обект. Изложението относно констатирани разлики в касовата наличност, установени от различни служители в различни етапи на проверката, представлява фактическо установяване на едно и също изпълнително деяние, а не множество самостоятелни нарушения. В случая двамата служители са работели с едно и също фискално устройство тип "Datecs DP-150" с индивидуален номер DT834783 и фискална памет № 02834783. Констатираните при тях парични суми (121 лв. при сервитьора и 98 лв. при бармана) не представляват отделни касови разлики, а са части от единната касова наличност на обекта, която се съпоставя с регистрираните в същото фискално устройство продажби на стойност 46,93 лв.

Относно липсата на конкретно посочена дата на нарушението следва да се отбележи, че характерът на констатираното нарушение определя начина на посочване на датата. В случая се касае за нарушение, установено при проверка на място чрез фактическа съпоставка на касовите наличности в момента на осъществения контрол. Датата 18.09.2022 г., посочена в акта и наказателното постановление, съответства едновременно на момента на установяване и на извършване на нарушението, тъй като неотчитането се констатира при текущото съпоставяне на данните. Не се касае за продължавано нарушение, а за такова установимо в момента на проверката.

По отношение на твърдението за неправилно посочване на мястото на осъществяване на нарушението, следва да се отбележи, че адресът на търговския обект, въведен в системата на НАП и регистриран във фискалното устройство, е именно този, посочен в наказателното постановление. Макар че обектът фактически се намира на междуградски път между Хасково и Димитровград, посоченото в официалните регистри местоположение "[населено място]" не създава неяснота, която да засегне валидността на акта или да затрудни идентификацията на мястото на осъществяване на нарушението. Административният орган е изходил от официално регистрираните данни, което отговаря на изискванията за точност и надлежно идентифициране на нарушението откъм съставомерните му характеристики.

Твърдението за незаконосъобразен отказ от сключване на споразумение по чл. 58г ЗАНН също е неоснователно. Макар нарушителят да е направил надлежно предложение, административният орган не е длъжен да се съгласи на споразумение. Разпоредбата на чл. 58г, ал. 15 ЗАНН изрично изключва наличието на съществено процесуално нарушение при издаване на наказателно постановление без направено предложение или при отказ от споразумение. Законодателят е предвидил възможността за отказ без специални процедурни изисквания, което показва, че преценката е в дискрецията на административния орган. Липсата на мотиви при отказ не представлява основание за отмяна на постановлението. Целта на института е да предостави възможност за сключване на споразумение, но не и да ограничи правомощията на административния орган да преценява целесъобразността във всеки конкретен случай.

Касационният съд не споделя и изложения довод в касационната жалба, че нарушението разкрива признаците на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи от същия вид. Обществената опасност на деянието не произтича единствено от размера на констатираната касова разлика, а от характера на деянието и засегнатия обществен интерес. Неотчитането на приходи, независимо от размера им, подкопава фискалната дисциплина и създава неравнопоставеност спрямо добросъвестните търговци. Засягането на правната сфера на жалбоподателя с наложената имуществена санкция от 500 лв. (минималният размер по чл. 185, ал. 1 ЗДДС) е пропорционално спрямо преследваната легитимна цел - предотвратяване и преустановяване на неправомерното поведение и защита на обществения интерес. Размерът на санкцията нито застрашава съществуването на търговеца като субект, нито води до съществено ограничаване на възможностите му за участие в търговския оборот. От страна на търговеца не са ангажирани доказателства за наличието на обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи.

Относно доказателствената обоснованост на заключението за неотчетени продажби, следва да бъде отбелязано следното: административният орган е установил касова разлика чрез съпоставка между регистрираните в фискалното устройство суми и фактически намерените парични средства при служителите, като е отчел началната сума от 50 лв. Методиката е правилна и съответства на стандартните процедури за фискален контрол. Съществен е фактът, че констатацията се подкрепя от писмената декларация на служителката М. П., която изрично е потвърдила, че сумата от 121 лв. се дължи на продажби, за които не е издала фискален касов бон. Административният орган не се е основал само на презумпции, а на конкретни доказателства, включително обясненията на съответното лице. Спецификата на работния режим на дискотеката е била отчетена чрез правилното съпоставяне на отчетните периоди на фискалните устройства с времето на проверката. Констатацията се отнася до конкретен момент (01:17 ч. на 18.09.2022 г.) и не създава неяснота относно отчетния период.

Следователно не се установяват пороци във формата или съдържанието на наказателното постановление, които да водят до неговата отмяна. Възраженията в касационната жалба, макар и подробно изложени, не са подкрепени с доказателства, които да опровергаят приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Решението е постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определени съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67/06.03.2025 г., постановено по АНД № 488/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград

ОСЪЖДА „УКРАБУЛ МЦТ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. В. И. да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.