Р Е
Ш Е Н
И Е № 263
гр. Сливен, 28.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви
граждански състав в публично заседание на тридесети януари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №
1692 по описа за
Предявеният иск е с правно основание
чл. 42, т.б, вр. с чл. 43, ал.1, т.б от ЗН във вр. с чл. 124 и сл.
от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2017г. от
съдия по вписванията при Служба по вписванията - гр. Сливен
е
обявено саморъчно Завещание, вписано под акт №101, том 1, дв.
вх. per. № 937/19.02.2018г. на Служба по вписванията
- Сливен. По твърдение на ответника П.М.В. автор на завещанието е Н. Х. В.,
починала на 15.11.1996 г. В завещанието е посочено, че Н.Х.В.прехвърля изцяло
правото на собственост, което притежава по отношение на недвижим имот с УПИ
№VI- 642, находящ се в с. Т., на П.М.В., като въз основа на това завещание на
23.02.2018г. му е издаден нотариален акт за собственост № 135, том I, per. № 2444, дело №
113 от
Твърди се, че А.Б.Б. е внук на Н. Х. В., син на
нейната дъщеря С. П. Б., която е починала на 27.04.2016 г. и че е законен наследник на своята баба и
въпреки завещанието й, той има запазена част от недвижим имот с УПИ № VI-642 в
кв. 56 на с. Т. целия с площ
Твърди, че има съмнения, че завещанието
не е написано собственоръчно от Н. В., а от нейния съпруг П.В., тъй като тя е
била изцяло неграмотна, което е една от предпоставките за обявяването му като
нищожно, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Сочи също,
че Н.Х.В.е починала на 14.11.1996 г., а завещанието е обявено в края на
Предвид
изложеното, моли съда да постанови
решение, с което след като се увери в истинността на твърденията в исковата
молба, да постановите решение, с което да обяви собственоръчното завещание на Н.Х.В.за
недействително на основание нищожност съгласно чл. 42, ал.1, т. б от ЗН или на
основание унищожаемост съгласно чл.43 ал.1 т.б от ЗН,
позовава се на направено завещателно разпореждане в
условията на измама. Претендира за постановяване на решение, с което завещателното разпореждане да бъде обявено за нищожно или
алтернативно - на основание унищожаемост.
Моли да бъде назначена съдебно-графологична експертиза, която след като се запознае с
материалите по делото да отговори на въпросите: От кого е изготвено
завещанието, входирано под нотариално дело № 120/1994
г.? ; Да се вземе сравнителен материал на почерка на ответника П.М.В. и се установи съвпада ли почерка на ответника
със завещанието от
При условията на
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П.В., в който сочи, че са
предявени в условията на евентуалност иск за обявяване за нищожно, поради
противоречие със закона - на основание чл. 42 ал. 1 б."б" от ЗН, на
саморъчното завещание на Н. Х. В., б.ж. на с. Т., починала на 14.11.1996 г., с
което е завещала на П.М.В. "цялото си движимо и недвижимо имущество, пари
и ценности" - неспазване разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗН относно
авторството на завещанието като ненаписано ръкописно
от самия завещател и иск по чл. 43, ал.1, б. "б" ЗН - унищожаемост на завещанието, поради порок във волята - при
условията на измама.
Ответната страна счита, че предявеният иск е допустим
- заявен е от процесуално легитимирана страна, което определя активната и
пасивна процесуална легитимация на страните. Предявен е при спазването на
формалните изисквания, налице са процесуалните предпоставки за надлежно
упражняване правото на иск. Счита, че правният интерес от предявения иск се
извлича от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право, чието
съществуване би било отречено от насрещната страна в спор. Обстоятелството, че
ответникът разполага с титул за собственост, който от формална страна го
легитимира като носител на правото на собственост обосновава и правния интерес
на ищеца от избраната форма на защита.
Твърди също, че предявеният иск е неоснователен. Ответникът
се позовава на придобиване на процесния имот чрез
наследяване по силата на саморъчно завещание от 13.01.1994 г. Налице е
универсално завещателно разпореждане в полза на един
от преките наследници по закон - преживелия съпруг и това разпореждане на наследодателя
изключва останалите наследници по закон от наследството. От представеното по
делото саморъчно завещание се установява, че ищеца е придобил изцяло правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
Завещанието е породило правното си действие от момента на откриване на
наследството- 15.11.1996 г. и оттогава собственик на имота е П.М.В.. Твърди, че
майката на ищеца С. П. Б. няма вещни права върху него и не е упражнила правото
си да проведе съдебно производство за възстановяване на запазена част. Сочи, че
наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон.
Наследникът по закон наследява, само ако наличното завещание не е породило
действието си. Представеното и обявено по реда на чл.27 от ЗН завещание е породило
действието си. Сочи също, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН изисква
саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да
съдържа означаване на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като
подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Нормата е повелителна и установява предписана от закона форма за
извършване на завещателното разпореждане като условие
за неговата валидност. Изискванията на закона по отношение дата, съдържание и
подпис относими към формалната действителност на
завещанието са изпълнени, поради което иска за нищожност на завещателното
разпореждане предявен на основание чл. 42, ал. 1, б. „в" ЗН е
неоснователен.
Твърди, че саморъчното завещание е в предписана от
закона форма за изразяване на последна воля. Актът е личен, едностранен и
съдържа волеизявлението на самия завещател. По своята същност завещанието има
имуществен характер. Чрез него завещателят се разпорежда с имущественото си
след своята смърт. Съдържанието на завещанието определя лицата, в полза на
които завещателят се разпорежда и предмета на разпореждането. Твърди, че
съгласно ЗН завещанието е личен и формален акт, чиято действителност е
поставена в зависимост от ясно изразената и облечена в предвидена от закона
форма, воля на завещателя. За да породи действие, саморъчното завещание трябва
да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН - да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. С оспорване на саморъчното завещание от
страна на ищеца и с установеното от ответника ползване от него, съгласно
правилото на чл.154 от ГПК доказателствената тежест да установи автентичността
на завещанието е негова.
Сочи също, че намира за оскърбяващо
паметта на съпругата и дъщеря му изразеното от ищеца съмнение относно
авторството и действителната обективирана в
завещанието воля, оспорвайки валидността на завещанието и истинността му като
документ.
Твърдението, че завещателката Н.Х.В. е била изцяло
неграмотна, а завещанието е написано от ответника по предявения иск е
меко казано обидно. Твърди, че за да е налице основание по чл. 43 ал.1
б."Б" от ЗН липсва твърдение, че ответника е склонил чрез насилие и
измама завещателката да състави завещание в негова
полза.
Твърди, че за двете дъщери на завещателката
е бил известена факта за написани и подписани от двамата им родители саморъчни
завещания, с които са направени завещателни
разпореждания в полза един на друг и те са се съобразили /не са оспорили/
волята на своята наследодателка. Сочи, че от страна на заветника
са извършвани действия по упражняване правата по завещанието и тези действия са
известни на наследниците, който се противопоставя завещанието. След като
завещанието е било оставено за съхранение в PC - Сливен и обявено по искане на заветника от съдия по вписванията, чийто район на действие
съвпада с местожителството по завещателя, респ. с местонахождението на процесния имот, при полагане на необходимата грижа,
дъщерята на завещателката - наследодател на ищеца е
имала възможност да иска обявяване на завещанието след смъртта на Н.Х.В.за
реализиране на своите наследствени права по чл. 30 от ЗН, което не е сторила.
Твърди, че при оспорване истинността на завещанието следва да се установи дали
ръкописния текст, така и подписа под „завещател" са изпълнени от завещателката Н. В., посочена като негов автор.
В съдебно
заседание ищецът не се явява. Представлява се от пълномощник, който моли съда
да уважи изцяло предявеният. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът не
се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който моли съда
да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Горната фактическа обстановка се установи от
следните приети доказателства:
Безспорно по делото се установи, че ищецът е
внук на ответника.
Спорно е направеното завещателно
разпореждане в полза на ответника от вече починалата му съпруга. Оспорва се, че
завещателното разпореждане противоречи на нормата на
чл. 42, ал. 1 т. б от ЗН във вр. с чл. 43, ал. 1 т. б
от ЗН.
За да се произнесе по така поставения за
решаване спор, съдът след като се запозна подробно със становищата на страните
и събраните доказателства прие за установено следното:
Видно от представеното удостоверение с
изх. № 0400-5608/14.03.2018 г. за наследници на С.П. Б., починала на 27.04.2016
г. и оставила за свои наследници: А.Б.Б. - син и В. Б. Б.- дъщеря.
От удостоверение с изх. № 96/15.03.2018 г. на Н. Х. В.,
починала на 14.11.1996 г. и оставила за наследници: П.М.В. - съпруг /ответника
по делото/, С. П. М. - дъщеря, С. П. Б. - дъщеря и син А.Б.Б..
Представено е саморъчно завещание от Н.Х.В.от
13.01.1994 г., в което е описано, "... че с чиста съвест по добра воля и
без принуда завещава на съпруга си П.М.В. всичкото си движимо и недвижимо
имущество, пари и ценности."
Поради направеното оспорване, че
завещанието е недействително, тъй като е направено в условията на измама, съдът
е допуснал съдебно-графологична експертиза, тъй като
същата е приета по делото и е ключова за разрешаване на настоящия предмет на
спора, съдът дава вяра изключително на обследваните факти в експертизата.
Действително с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по наследство и саморъчно завещание, обективиран в нотариален акт № 135, том І, рег. № 2444,
дело № 113/2018 г. по описа на нотариус Н.С., с район на действие СлРС, рег. № 123 на осн. чл. 587,
ал. 1 от ГПК, ответникът П.М.В. е признат за собственик на основание наследство
и саморъчно завещание на съпругата му Н. Х. В., която е починала и е б.ж. на с.
Т., общ. С., на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот:
урегулиран поземлен имот VІ-642 в кв. 56 на с. Т., общ. С. целия с площ 1764
кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда и масивна сграда
лятна кухня с площ 50 кв.м.
По делото е допусната и приобщена към
доказателствения материал съдебно-графологична
експертиза, видно от констативно-съобразителната част от заключението след
задълбочен анализ на предоставения сравнителен материал, вещото лице е направил
извод, че ръкописният текст и подписът върху "саморъчното завещание"
са изпълнени от лицето, което е изпълнило и текстовете върху представените сравнителни
образци. Тези констатации на вещото лице
са категорични, липсва и един процент съмнение, относно изпълнението на
завещанието от ответника. Вещото лице изключително подробно, изчерпателно и
приобщено с нагледен материал е представило отговор на поставените задачи за
възлагане на експертизата по почин на ищцовата
страна. Експертонот заключение съставлява малък
научен труд в областта на криминалистичната област, досежно съдебно-графологичните
експертизи, онагледено е със сравнителен материал и с илюстрации и
фотоматериали в увеличен размер на буквите с които е изпълнено завещанието,
съпоставено със стари документи върху които наследодателя е писал за
участниците в процеса и за настоящия съдия-докладчик, след представянето на
съдебно-почерковата експертиза и след онагледения
експериментален сравнителен материал действително се доказа и установи, че
степента на обработеност на шрифта, правописа който е
бил от
Изводът на експерта е категоричен, че П.М.В.
не е изпълнил текста в завещателния обект на
изследването, поради което категоричният и основен извод е че завещанието обект
на експертизата и предмет на настоящото производство са изпълнени от едно и
също лице и П.В. категорично не е изпълнил текста в завещанието обект на
изследване.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.25,
ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено,
и да е подписано от завещателя, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Неспазването на тези
изисквания съгласно чл.42 ,б.“б“ от ЗН, води до нищожност на завещателното разпореждане.
В случая завещанието от външна страна
отговаря на изискванията относно неговото съдържание и форма предвидени в
чл.25,ал.1 от ЗН, а именно изпълнено е ръкописно, съдържа означение на датата,
на която е съставено и е подписано, като подписът е положен след завещателното разпореждане.
От
доказателствата по делото не се доказа твърдението на ищцовата
страна, че е налице измама и недостатък в завещателното
разпореждане, който го прави недействително.
Относно обстоятелството дали текстът на завещателното разпореждане е изпълнено
собственоръчно и подписано от лицето посочено като негов автор, от заключението
на вещото лице се установява, че текста и подписа в завещанието не са изпълнени
от съпруга на завещателката Наза
Вълкова - настоящият ответник. Следователно оспореното саморъчно завещание е
истинско отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. От приобщената към
доказателствения материал съдебно графологична
експертиза, се доказа категорично, че ответникът не е автора на текста на завещателното разпореждане, вещото лице е посочило, че
ръкописния текст на завещателното разпореждане и
представения сравнителен материал от почерка на са написани от едно и също
лице. Съдът намира, че в представеното заключение вещото лице е направило
изчерпателен анализ на използвания сравнителен материал и подробно е
описало методиката за извършване на експертизата, поради което съдът прие, че
заключението е обосновано и не възникват съмнения в неговата правилност и
същото следва да се кредитира. С оглед изложеното съдът прие, че процесното завещателното
разпореждане не страда от изтъкнатите пороци от ищцовата
страна, а напротив същото представлява годно завещателно
разпореждане направено преди 10 години поради което съдът приема, че същото
съдържа необходимите реквизити, като форма и съдържание, предвидени в чл.25,
ал.1 от ЗН, и не са налице твърдяните от ищцовата страна основания за нищожност, предвидени в
чл.42, ал. 1, б.“б“ от ЗН и чл. 43, ал.
1 б. "б" от ЗН. Следователно не са налице условията за измама, т.е.
липсват доказателства в настоящия процес за наличие на действия които могат да
се квалифицират като такива, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 760 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А.Б.Б., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Я. ***
против П.М.В., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. *** за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 12.12.2006 г. на Н. Х. В., починала на 14.11.1996 г.,
вписано в Службата по вписванията при РС - Сливен под № 101, том І, нот. дело № 120/1994 г.
ОСЪЖДА А.Б.Б., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Я. *** да заплати на П.М.В.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. *** сумата от 760 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: