Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г
въззивен състав в публично съдебно заседание на
деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Попколева
Павел Панов
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр. дело №157 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №503288
от 08.10.2018г. по гр.д.№7971/2017г. на СРС, 143-ти с-в., е осъден на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД ответникът П.Г.Л., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, част
от сумите за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 44873/2016 г.по
описа на СРС, а именно: 468,68 лв. - главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 1.5.2014 г., в топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: гр. София, жк „*******, аб.№ 116964, ведно със законна лихва върху
тази сума за периода от 24.11.2016 г. до изплащане на вземането. Отхвърлен е
искът за главницата над уважения размер до предявения от 1988,80лв. и за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 22,44 лв„
поради заплащане на сумите в производството. Осъден е на основание чл. 78, ал.
1 и 8 от ГПК П.Г.Л. да заплати на ищеца
„Т.-С.“ ЕАД разноски в заповедното
производство в размер на 90,22 лв., от които 40,99 лв. - държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски в исковото производство в размер
на 189,33 лв., от които 89,33 лв. - държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението на първоинстанционният
съд в уважените части е постъпила въззивна
жалба от П.Г.Л., подадена чрез пълномощника му адв.стоянов с доводи за
неговата неправилност, тъй като между страните е постигнато споразумение за
заплащане на исковата претенция, като ответникът е заплащал в срок отделните
вноски по споразумението и не е имало
основание за възобновяване на спряното между страните производство, а и към
датата на провеждане на последното по делото заседание сумата изцяло е внесена,
независимо, че ищецът не е представил фискалните бонове за плащанията. Моли да
се отмени решението в обжалваната уважена част и да се отхвърли изцяло
претенцията на ищеца. Претендира за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД
/ищец по делото/ не е депозирала в срока
по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба. С молба от 31.01.2019год.
въззиваемия изрично е посочил, че
съгласно сключено споразумение с ответника, последния с дванадесет погасителни
вноски е изплатил изцяло задължението си.
Третото лице-помагач „Т.“ООД, не
вземат становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, с оглед на изрично посоченото в
мотивите на решението, че предмет на разглеждане е установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД, независимо,
че в диспизитива на решението си първоинстанционния съд неточно е посочил,
че осъжда ответника за посочената сума,
поради което е налице очевидна фактическа грешка в решението, но с оглед на
това, че в хода на делото е постъпило плащане
на останалата част от задължението, за което страните не спорят и което с оглед
на чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взето в предвид, в тази връзка решението следва да бъде
отменено и вместо него предявения иск следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане и по следните съображения:
Независимо, че
ответникът е подал възражение срещу заповедта по чл.410 ГПК, издадена от СРС,
143-ти състав на 05.12.2016год. и в която е разпоредено длъжникът П.Г.Л. да
заплати на кредитора „Т.С.ЕАД сумата от 1988,80лв.-главница за доставена от
дружеството ТЕ за периода 01.05.2014год. до 30.04.2016год., ведно със законната
лихва за периода от 24.11.2016год. до заплащане на вземането, лихва в размер на
22,44лв. за периода от 15.09.2015год. до 04.11.2016год. и 340,61лв.-разноски по
делото, поради което и са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК
за съществуване на вземанията, не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, но страните след завеждане на делото са сключили
споразумение за заплащане на посочените в заповедта суми и
производството по делото е спряно по взаимно съгласие.
Видно от
приложеното в първоинстанционното производство споразумение от 03.10.2017год.,
подписано от представител на дружеството ищец и от ответника, последния е
признал, че дължи сумата от общо 2313,88лв. и която включва
1988,80лв.-главница, сума от 22,44лв.-лихва върху главницата за периода от
15.09.2015год. до 04.11.2016год., сумата от 173,09лв.-лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до споразумението и сумата
от 129,55лв.-разноски, направени от ищеца във връзка с делото. Предвидено е в
чл.2 от споразумението, че ответникът ще заплаща по 192,82лв. месечно за
периода от 03.10.2017год. до
03.09.2018год., когато следва да заплати последната вноска по задължението.
По делото няма спор
и са приложени в първоинстанционното производство осем фискални бона за периода
от 03.10.2017год. до 03.05.2018год., включително от които е видно, че
ответникът е заплащал суми по 193лв. месечно за изпълнение задължението си по
споразумението.
Преди изтичане на шестмесечния срок от спиране
на делото в първоинстанционното производство ищецът е поискал неговото
възобновяване, както и е поискал да се отложи делото и да се даде възможност на
ответника да заплати и последните оставащи вноски по споразумението,
последната, дължима на 03.09.2018год.
Последното по делото съдебно заседание пред
първоинстанционния съд е проведено на 26.09.2018год. и е приключило без по
делото от страна на ответника да се
представят доказателства, че са заплатени и останалите суми по споразумението и
с което ответникът е погасил изцяло задължението си. Неоснователно е в тази
връзка оплакването на въззивника ответник, че съдът не е съобразил, че е
осъществено и последното плащане от негова страна по споразумението и за което
са представени докозателства едва пред въззивния съд. Изрично въззиваемата
страна ищец е признала всички плащания по споразумението между страните,
включително и плащането на последната вноска от 03.09.2018год., с което изцяло
са погасени всички суми по споразумението, включително и тези посочени в съдебното
решение на първоинстанционния съд от 08.10.2018год., постановено по гр.дело №7971/2017год.,
което в уважената част е предмет на
разглеждане в настоящото въззивно производство.
С оглед на
извършеното признаване на дължимостта в споразумение от 03.10.2017год. и
погасяване чрез плащане от ответникът на
задълженията за ТЕ за периода от 01.05.2014год. до 30.04.2016год. както на
главницата, така и на сумите за лихва за забава, както и на законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до писменото споразумение на
страните и на посочените разноски за исковото и заповедното производство на
ищеца от 129,55лв. което плащане е
извършено след завеждане на първоинстанционното производство, същото следва да
бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК
и съгласно т.9 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГК на ВКС,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната
уважена част, включително и за разноските и постановено друго, с което исковете
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане на задълженията, както и
в частта за разноските на ищеца, които са включенени в споразумението и са
заплатени. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид
установеното плащане
на процесните суми в хода на висящото производство, се налага извод, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което дължи заплащане на
разноските на ищеца за заповедното и първоинстанционното производство, но които
са заплатени, съгласно сключеното споразумение между страните. Ответникът е
станал причина за завеждане и на настоящото въззивно производство, след като не
е представил доказателства, че е заплатил изцяло и последните вноски по
споразумението, поради което не му се дължат разноски за въззивна инстанция.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №503288 от 08.10.2018г. на СРС, 143-ти състав, постановено по
гр.д.№7971/2017г. в обжалваната уважена част, включително и в осъдителната част
за разноските и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ
срещу П.Г.Л., ЕГН **********, адрес: *** за установяване, че дължи на
ищеца, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
44873/2016 г.по описа на СРС, а именно сумата от 468,68 лв. - главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.5.2014г. до
04.2016год., в топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, жк „*******,
аб.№ 116964, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 24.11.2016
г. до изплащане на вземането, като погасен чрез
плащане.
Решението в
отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участитето на трето лице –помагач на ищеца
„Т.“ООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.