№ 1228
гр. Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430103642 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от АД
"***" със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от
***, чрез пълномощника адвокат С.М. от Плевенската АК, съдебен адрес на
призоваване: *** Адвокатско дружество „М.“ адвокат С.М. против ЕООД
"***" със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, в която се твърди
следното : ищецът има с ответника сключен Договор за наем на недвижим
имот на 01.04.20 год. в гр. Плевен, по силата на който на ответното дружество
бил отдаден за временно ползване, срещу заплащането на месечна наемна
цена от 500 лв., следния недвижим имот: Покрит пазар, находящ се в ***.
Наемната цена следва да бъде изплатена при хипотезата на чл.6 в
едноседмичен срок от получаването на фактурата по банков път.
Ответното дружество дължи съгласно фактура №***/04.01.21 год. 500
1
лв. наема за месец януари 2021 год., а съгласно фактура №***/01.02.21 г.
сумата от 500 лв. - наем за февруари. И към настоящия момент сумата не е
заплатена.
На основание чл.86 от ЗЗД ответното дружество дължи и обезщетение
за забава за наема за месец януари за времето от 12.01.21 год. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.01.21 год. сумата от 17.92 лв.
На основание чл.86 от ЗЗД ответното дружество дължи и обезщетение
за забава за наема за месец февруари за времето от 08.02.21 год. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.01.21 год. сумата от 14.17лв.
1
Ответното дружество отказва да заплати доброволно претендираните
суми, като аргументира този отказ с посоченото и във възражението:
“Кредиторът “***“ с
ЕИК *** не е собственик на постройката, която е отдадена под наем“. Искът
по чл.232 от ЗЗД може да бъде предявен единствено и само от наемодателя,
като същият не е длъжен да е собственик на отдадената под наем вещ.
Ищецът се снабдил за вземането си със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №3227/21 год. по описа на ПлРС, срещу което е подадено
възражение от длъжника, инициирало настоящото производство.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено на основание чл.422 от ГПК спрямо ответника, че дължи
посочените по-горе суми - главница и лихва, ведно със законната лихва.
Претендират се и разноските по делото.
В срок е депозиран писмен отговор от ЕООД "***" със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, в който се твърди
следното : наемът за м.01 и м.02. 2021г. е платен с фактури през тези месеци.
Имотът бил освободен през м.04.2021г., когато се установило окончателно, че
не може да се ползва от
2
наемателя според договореното предназначение - за производство, продажба
и разнос на тестени изделия.
На първо място договорът за наем на недвижим имот, сключен на
01.04.2020 год. в гр.Плевен, по силата на който е отдаден за временно
ползване срещу заплащането на месечна наемна цена от 500 лв. на следния
недвижим, имот: Покрит пазар, находящ се в ***, е развален поради
неизправност на наемодателя, който факт, прекратява действието на договора
по право. С писмо от 02.12.2020г. Община Плевен отказа одобряване на
внесения проект за преустройство, поради липсващи данни за собственост
върху сградата. Предоставените ми от наемодателя документи не доказаха
правото на му собственост, а изграденото съоръжение е останало в
собственост на Общината. Въпреки липсата на изрично изявление от
наемателя за разваляне на наема поради неизпълнение от страна на
наемодателя, има активно поведение на наемателя, развалящ договора,
изразяващо се в освобождаване и връщане на имота на наемодателя преди
изтичане на уговорения срок на ползване и представляващо конклудентно
изявление. Затрудненията при ползването на имота са значителни, поради
отказа на Община Плевен на 02.12.2020г. да одобри внесения проект за
преустройство на част от съществуващата сграда.
След като сградата не е собственост на ищцовото дружество, то по
никакъв начин не
може да осигури ползването на имота от наемателя.
Страните не са останали обвързани с валиден договор до края на срока,
тъй като наемодателят не е изпълнил задължението си по чл.4 ал.1 и чл.7 ал.1
от договора – да предаде имота на наемателя за ползване в състояние, което
отговаря на целите, за които е нает и не е посочил, че Община Плевен
претендира право на собственост върху сградата.
3
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.С.М., който поддържа исковата
молба и навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. ответното дружество се представлява от ***, който оспорва
иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приетото като доказателство по делото ч.гр.д. №3227/2021год. по
описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 21.05.2021год. и по
същото е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК в полза
на ищеца/заявител/ срещу ответника /длъжник/ за сумите, предмет на
настоящото дело и претендирани на същото основание, т.е. вземането и в
двете производства е идентично по основание и размер.
Искът на основание чл.422 от ГПК е предявен в срок, допустим е, а по
същество е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приетия като доказателство и неоспорен Договор за наем на
недвижим имот от 01.04.2020г. се установява, че ищецът /като наемодател/ е
предоставил под наем на ответника /наемател/ следната вещ - помещение,
находящо се в ***, срещу възнаграждение в размер 500лв. месечно, дължимо
в едноседмичен срок по банков път, след издаването на фактура. Срокът на
договора е за 1 година, считано от 01.06.2020год., т.е. крайният срок е
01.06.2021год. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дължимия наем за
м. януари и м.февруари 2021год. На свой ред ответната страна твърди, че
наемът е заплатен, а договорът за наем е развален от страна на наемателя с
оглед неизправност на наемодателя – неизпълнение на задълженията по чл.4
ал.1 и чл.7 ал.1 от договора. Не се посочва конкретна дата. Твърди, че
действието на договора е прекратено по право и че наемодателят не е
собственик на сградата.
Доводите на ответната страна остават недоказани. В тази връзка
делото не е попълнено с доказателства, въпреки дадената за това възможност
и указаната доказателствена тежест. Наведените от ищцовата страна доводи
4
са основателни и обосновават основателност на исковата претенция.
Съгласно чл.228, 229 и чл.130 от ЗЗД с
договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя
една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.
Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен
ако е търговска сделка. Лицата, които могат да вършат само действия по
обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от
три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за
десет, съответно за три години. Ако не е уговорено друго, наемодателят е
длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за
което е наета. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят
може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или
да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.
Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят
е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на
договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за
здравето на лицата от неговото домакинство. Съгласно чл.232 ал.2 от ЗЗД
наемодателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с
ползуването на вещта. При сключването на договор за наем няма изискване
наемодателят да е собственик на вещта, както това е в настоящия случай.
Няма доказателства /каквито твърдения са изложени в отговора/
претендираният наем да е заплатен от страна на ответника – т.к. това е
първото възражение, а именно, че е налице изпълнение на задължението по
един валиден договор. Доказателства за това обаче не са представени. На
следващо място, не е доказано от страна на ответника да е развалено
действието на договора за наем. Няма доказателства същият да е прекратен и
на основание която и да било от хипотезите, уговорени в чл.14 от договора.
Няма доказателства наемателят да е сключил договора при неспазване на
задълженията си по чл.4 ал.1 и/или по чл.7 ал.1 от договора. Предметът е
уговорен твърде общо, а именно : предоставя се за ползване „помещение“, с
посочен адрес и обозначен като Покрит пазар, като наемателят се е задължил
да го „стопанисва“. В чл.4 от договора не са конкретизирани целите за които
имотът е нает /това не е направено и с последващ писмен акт, сключен между
страните/, поради което възраженията на ответната страна за това, че Община
5
Плевен отказва да одобри внесен проект за преустройство, съдът приема за
ирелевантни за спора. Липсват доказателства за това вещта, предмет на
договора, да е предадена в ненадлежно състояние. Претендираният наем се
дължи и с оглед липсата на доказателства да е платен, искът следва да бъде
уважен изцяло, вкл. и за претендираните лихви за забава.
При този изход на процеса, ответната страна дължи на ищеца
направените по делото разноски, възлизащи в общ размер 435лв. Представен
е списък на разноските – л.25 от делото. Следва да се присъдят и разноските
от заповедното производство – в общ размер 175лв. - за държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр.
чл.232 ал.2, пр.1-во от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД, че ЕООД "***"
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** дължи на АД "***" със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от ***,
пълномощник адвокат С. М. от ПлАК, съдебен адрес на призоваване: ***,
Адвокатско дружество „М.“ адвокат С.М. сумите, както следва : сумата от
1000лв. – главница, сумата от 17,92 лв. – лихва за периода 12.01.2021г. до
20.05.2021г., сумата от 14,17 лв.- лихва за периода 08.02.2021г. до
20.05.2021г., законна лихва от 21.05.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълненние по ч.гр.д. №
3227/2021год. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ЕООД "***" със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на АД "***" със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от ***, пълномощник
адвокат С.М. от Плевенската АК, съдебен адрес на призоваване: ***,
Адвокатско дружество „М.“ адвокат С.М. разноски за исковото производство
в общ размер 435лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№3227/2021год. по описа на ПлРС – 175лв.
6
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез
Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7