Р Е Ш Е Н И Е № 33
25.02. 2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 24. 02. 2020 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: Милена
Ташева
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия Тихомир Колев
АНД номер 11
по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против НП № 18 - 0375- 000834/ 10.
10. 2018 г., издадено от Георги Иванов Георгиев на длъжност Началник РУП към ОДМВР
Стара Загора, РУ Чирпан, с което му
е наложено административно наказание, за извършено нарушение по чл. 139 ал. 5
от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв. на
основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, но взема писмено становище, с което твърди, че жалбата е
неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли същата и
потвърди обжалваното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в ОДМВР
Стара Загора.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП и пощенско
клеймо към плик, с който е подадена жалбата/.
Установи се по делото, че с НП
№ 18 - 0375- 000834/ 10. 10. 2018 г., издадено от Георги Иванов Георгиев на
длъжност Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан е наложено на
жалбоподателя административно наказание за нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, затова че: “ на 23.09.2018г. в 18.30ч. в община Братя
Даскалови на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-1, като водач на лек автомобил ДАЙХАТСУ
КУОРЕ с рег.№ ***, държава България, при обстоятелства: по АМ Тракия км 167, по
посока изток-запад управлява лек автомобил Дайхатсу Куоре собственост на И. К.К.с
ЕГН: **********, като се движи по републиканска пътна мрежа без да е заплатил
винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с което е
извършил:
1) Управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на
пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,
Това НП е постановено на основание Акт за установяване
на административно нарушение серия Д № 0647860/ 23.09.2018 г., с актосъставител
З.А.З. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан и
свидетеля И.Д.Н..
За нарушение на чл.
139, ал.5 от ЗДвП, на жалбоподателя на основание чл.
179, ал.3, т.4 от ЗДвП /съгласно която разпоредба в редакцията й към момента на извършване на
нарушението "водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е
заплатена съответната винетна такса по чл.
10, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, както следва: при
управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по - малко
места с мястото на водача, и/или ППС предназначени за превоз на пътници и
товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5, т., както и
пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - глоба в размер
на 300.00 лева"/ е наложено административно наказание - "глоба"
в размер на 300.00 лева за нарушение на чл.
139, ал.5 от ЗДвП, /съгласно която разпоредба "движението на
определените в Закона
за пътищата превозни средства по републиканските пътища се извършва след
заплащане на винетна такса по реда на чл.
10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата"/.
Съгласно чл.
3, ал.1 от Закона за пътищата, пътищата са републикански и местни. В ал.2 е
предвидено, че републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, като отделни
републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа. Съответно
съгласно ал.3, местните пътища са общински и частни, отворени за обществено
ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани
с републиканските пътища или с улиците.
Съгласно чл.
10, ал.3 от Закона за пътищата, списъкът на пътищата за преминаване на
пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може
да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или
такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския
съвет. С решение №
945 на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища,
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал.4 от Закона за пътищата, за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища, е утвърден списъка на републиканските пътища, съгласно
приложение № 1 и е приет списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса, съгласно приложение
№ 2.
В случая административно наказателното обвинение е
конкретизирано. В НП е посочено пътят, по който се е движило процесното МПС и е
ясно, че същият е републикански път като е Автомагистрала. От значение е това
дали пътят по който се е движил жалбоподателят е включен в списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, за да се направи извод, че той е имал
задължението да управлява автомобила за който е платена съответната винетна
такса и съответно е извършил описаното в наказателното постановление нарушение
на разпоредбата на чл.
139, ал.5 от ЗДвП, съгласно която движението на определените в Закона за пътищата
пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл.
10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
В АУАН и в наказателното постановление е
конкретизирано мястото на нарушението - "Автомагистрала Тракия" км. 167
община Братя Даскалови. За да е налице нарушение на посочените от наказващия
орган разпоредби на ЗДвП е необходимо да се установи безспорно, че
санкционираното лице се е движило без платена винетна такса по път от
републиканската пътна мрежа и то в участък от него, за който се изисква винетен
стикер. Горното нарушение в разглеждания случай са доказа по несъмнен и
категоричен начин. С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление
се явява законосъобразно и като такова следва да потвърдено в тази му част.В
случая следва да се има предвид,че и самият жалбоподател в жалбата си твърди,че
управлявал въпросното превозно средство без да за него да е заплатена
съответната винетна такса.
При съставяне на Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление са спазени всички необходими изисквания на чл. 42
от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган като същото съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 57
от ЗАНН. Наказателното постановление отговаря на императивните изисквания
на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него са посочени времето, мястото и начина на
извършване на нарушението, доказателства, които го потвърждават, което е
напълно достатъчно да бъде индивидуализирано нарушението.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл.
139, ал.5 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя.
В допълнение и за да бъде даден отговор
на направеното в жалба оплакване за допуснато нарушение при издаване на НП
следва да се отбележи, че по аргумент от чл.
26, ал. 1 и ал.
2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА,
"предложението" не е нормативно предвидено за обозначаване на части
от правната норма, поради което и непосочването кое "предложение" на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП отговора
на "юридическото формулиране на аддминистративнонаказателното
обвинение", не представлява неясна правна квалификация на деянието, нито
може да обуслови извод за формална /процесуална/ незаконосъобразност на
наказателното постановление като основание за неговата отмяна.
В случая следва да бъде отбелязано, че
не е приложима и разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, тъй като по същество не
става въпрос за промяна в нормативната уредба, касаеща режима на управление на
МПС от категорията управлявана от жалбоподателя, във връзка със заплащане на
съответната винетна такса.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е не
приложима и разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. Това е така, защото в чл.
93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11
от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен
случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид. Предвид характера на процесното нарушение и
обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи
вината обстоятелства, които да сочат, че то представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
настоящата инстанция намира, че деянието на жалбоподателя не съставлява
маловажен случай. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо
всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища.
Не са налице основания за изменение на санкцията или
за прилагане на по-благоприятен закон.
Съдът счита, че следва да посочи, че от
разпита и на актосъставителя в съдебно заседание и на свидетеля, се установи по
категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал въпросното МПС без винетна
такса Горното не се спори и от жалбоподателя. Всичко това, ведно с
презумптивната доказателствена сила на редовно съставеният АУАН /чл.
189, ал.2 от ЗДвП/ и при липсата на надлежно оборване от страна на
нарушителя, настоящия съдебен състав намира, че отразените в АУАН и
наказателното постановление факти и обстоятелства са безспорно установени,
отговарят на обективната действителност и са основание за ангажирането на
отговорността на жалбоподателя за вмененото му административно нарушение.
По разноските:
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати,на основание параграф 1, т. 6 от ДР на АПК, в полза на юридическото лице в чиято структура е включен наказващия орган, тоест в полза на ОДМВР Стара Загора,което е второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на ВР/ виж Постановление № 73/ 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към Министъра на ВР / юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определено съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 178, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, поради което и присъди същото в минимално предвидения размер.
Водим от всичко гореизложено съдът счита, че следва да
потвърди НП, поради което и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** против НП № 18 - 0375- 000834/ 10. 10. 2018 г.,
издадено от Георги Иванов Георгиев на длъжност Началник РУП към ОДМВР Стара
Загора, РУ Чирпан,с което му е наложено административно наказание, за извършено
нарушение по чл. 139 ал.5 от ЗДвП – глоба в размер на 300лв. на основание 179 ал.3, т.4 от ЗДвП, като неоснователна и недоказана, като ПОТВЪРЖДАВА
изцяло обжалваното НП № 18 - 0375- 000834/ 10. 10.
2018 г., издадено от Георги Иванов Георгиев на длъжност Началник РУП към ОДМВР
Стара Загора, РУ Чирпан.
ОСЪЖДА А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати по сметка на
ОДМВР Стара Загора сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: