РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Велико Търново, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Пламен Борисов
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №502/23.04.2021г., постановено по Гр.д.№2871/2020г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛАЙТС“ ООД със седалище
гр.В.Търново, с ЕИК *********, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД със
седалище гр.Варна, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на сумата от
4520,09лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия по фактура
№*****/30.10.2020г. за периода от 01.09.2020г. до 29.10.2020г. за обект, намиращ се на
адрес гр.В. Търново, Западна Промишлена зона, като неоснователен и недоказан, както и е
осъдено „ЛАЙТС“ ООД със седалище гр.В.Търново да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД гр.Варна, съгласно Определение
№1180/29.06.2021г. на ВТРС, с което е изменено решение №502/23.04.2021г. в частта за
разноските, сумата от общо 840лв., представляваща направени разноски за исковото
производство.
Против постановеното първоинстанционно решение е постъпила в рамките на срока
по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото „ЛАЙТС“ ООД със седалище
гр.Велико Търново, чрез пълномощника му адв.Р. Т. от МАК, с която го обжалва изцяло,
като са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че в случая
не е изпълнена хипотезата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, която, за да бъде приложена, следва при
1
проверката в КП служителите след измерване на СТИ на стр.2 да запишат с каква грешка
измерва, а в процесният случай не е измерена грешка в работата на СТИ, поради което е
неприложим чл.50 ал.2 ПИКЕЕ. Сочи, че дори и да се приеме, че е приложим чл.50 ал.2
ПИКЕЕ, от страна на въззиваемия със справката за корекция не е приложена реалната
пропускателна способност на присъединителните съоръжения, която, видно от обясненията
на ВЛ по СТЕ в СЗ пред РС, не е 3 х 50=150, а следва да е 3 х 0,75= 2,25, което е със 137,5
по – малко, на което основание не е приложен правилно чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, и е налице
разлика 70 - пъти, което води до начисляване на незаконосъобразна сума по корекция.
Позовава се, че обективната отговорност е изключение, поради което е недопустимо
ангажиране договорната отговорност на потребителя, ако не е доказано негово виновно
поведение, препятствало правилното отчитане. Моли съда, да постанови съдебно решение, с
което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови
друго, с което уважи изцяло предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума. Претендира съдебни разноски
за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника по делото „Електроразпределение Север“ АД със седалище гр.Варна, чрез адв.М.
от ВТАК, редовно преупълномощена, с който оспорва изцяло въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно
решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по изложени съображения.
Претендира направените по делото съдебни разноски.
В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.Т. – МАК, поддържа въззивната жалба
и моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Претендира съдебни
разноски за две инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за разноски за пред
въззивна инстанция. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
В СЗ въззиваемата страна, чрез адв.М. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да
бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмена защита. Претендира всички
направени във въззивното производство разноски, съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
2
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил
предявен от „ЛАЙТС“ ООД със седалище гр.В.Търново, чрез адв.Р. Т. – МАК, против
„Електроразпределение – Север“ АД със седалище гр.Варна отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът
не му дължи исковата сума от 4520,09лв. по фактура №*******/30.10.2020г., начислена по
партида с кл. №**********, за аб. №05252059, за недоставена и непотребена ел. енергия за
периода от 01.09.2020г. до 29.10.2020г. на адрес: гр.Велико Търново, Западна Промишлена
зона. Претендирал е разноски.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна – жалбоподател с подадения
в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор, чрез адв.М. от ВТАК, редовно
преупълномощена, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който е
оспорил изцяло. Изложил е твърдения, че исковата сума в размер на 4520,09лв., начислена с
издадената от ответника корекционна фактура №*******/30.10.2020г., е дължима от ищеца
на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. В първо СЗ пред първоинстанционният съд ответникът е
уточнил, че периодът на корекция по чл.50 ал.2 ПИКЕЕ в случая е по малък от 3 месеца,
считано от 01.09.2020г., считано от която дата ищцовото дружество, досежно процесния
обект, е излязло на свободния пазар и от този момент ответното дружество се явява
разпределител на ел. енергия по отношение на него. Претендирал е съдебни разноски,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният
съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и
изслушана СТЕ и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват
с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа
обстановка по делото, като препраща към нея. Пред въззивният съд не са събирани
доказателства, които да я променят.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция, с
оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният
съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона. На основание горепосоченият
текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният съд относно
неоснователността на предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума, който търпи отрицателна
санкция на отхвърляне.
Във връзка с развитите във въззивната жалба оплаквания съдът излага следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
3
от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, който е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.
Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата
сума, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в
процеса претендираното от него основание за дължимост на паричното му вземане срещу
ищеца за исковата сума, както и неговият размер. В тази връзка в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване извършването на техническа проверка
на място на процесния СТИ и съставяне за резултатите от която на констативен протокол по
реда на чл.49 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от
04.05.2019г./, при която е установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, т.е. да
установи наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при
която операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел.
енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, както и да установи размерът на претендираното вземане, т.е., че исковата сума е
начислена математически вярно, съгласно чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, каквото пълно и главно
доказване е проведено от ответника /въззиваема страна/ в хода на процеса, което обуславя и
неоснователност и недоказаност на предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
По делото между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните
писмени доказателства, че ищцовото дружество има качеството „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на § 1 т.41 б б.“б“ от ДР на ЗЕ, като, вкл. и през исковият период –
01.09.2020г. – 29.10.2020г., е ползвател на разпределителната мрежа за снабдяването му с ел.
енергия и е получавало от ответното електроразпределително дружество услуги по достъп и
пренос на ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В.Търново, Западна Промишлена
зона.
Разпоредбата на чл.46 ал.1 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн., ДВ,
бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./ визира право на оператора на мрежата
/собственикът на СТИ/ да извършва технически проверки на място на измервателната
система, в съответствие с която разпоредба, на 29.10.2020г., т.е при действието на ПИКЕЕ
/обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./, ответното електроразпределително дружество е извършило
техническа проверка на място на процесния СТИ, отчитащ ел. енергията, потребена от
ищцовото дружество в процесното място на доставка в гр.В.Търново, за която е съставен КП
№**/29.10.2020г.г. в присъствие на А. М. М. - законен представител и един от Управителите
на ищцовото дружество „ЛАЙТС“ ЕООД, които го представляват заедно и поотделно.
4
Съгласно констатациите в КП №5500665/29.10.2020г., при направената проверка и щателен
оглед на проводниците, свързващи токовите трансформатори и клеморед за шунтиране на
токови трансформатори, е установено, че трите токови проводника са оголени и увити
заедно в една точка, посредством пломбажна тел и по този начин част от енергията не се
измерва от СТИ и съответно не се отчита. Съобразно чл.49 ал.8 ПИКЕЕ, с оглед
установената при проверката промяна на схемата на свързване, която не влияе на
изправността на СТИ, е възстановена правилната схема на свързване, без да се демонтира
СТИ – премахната пломбажна тел.
На основание чл.50 ал.5 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.2 се извършва въз основа
на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ.
В процесният случай КП №5500665/29.10.2020г. за техническа проверка на СТИ е
съставен в присъствие на един от законните представители и Управител на ищцовото
дружество, подписан е, както от представителите на оператора на съответната мрежа, така и
без възражения от представителя на ползвателя, който с подписа си върху КП е
удостоверил, че е запознат с констатациите му, съгласен е с тях и е присъствал при
съставяне на КП, поради което КП е съставен по реда и при спазване на чл.49 ПИКЕЕ, в
частност на чл.49 ал.2 ПИКЕЕ, и съставлява годно документално основание, пораждащо
правото на ответника да коригира сметката на ищеца.
Спорен по делото е въпроса налице ли е в процесният случай фактическият
корекционен състав по чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, отговорът на който е положителен, което
обуславя и отхвърляне на предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за
недължимост на исковата сума от 4520,09лв.
За да е налице хипотезата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника
/въззиваема страна/ последният следва да е установил пълно и главно наличие на промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, което дава право на оператора на съответната мрежа и
ответник в процеса да изчисли количеството ел. енергия за по –краткия период между
периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Разпоредбата на чл.50 ал.2
ПИКЕЕ урежда и методологията на преизчисляването, което се извършва на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели,
проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8 -
часово натоварване.
В процесният случай от констатациите в КП №5500665/29.10.2020г., потвърдени чрез
разпита на свидетеля и негов съставител Петър Петров, безспорно се установява описаната в
КП манипулация на СТИ, а именно трите токови проводника са оголени и увити заедно в
една точка, посредством пломбажна тел, по който начин част от ел. енергията не се измерва
от СТИ и съответно не се отчита от инкасатора и не се заплаща от потребителя. От
5
писменото заключение на ВЛ по изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ
безспорно се установява, че така установеното оголване и увиване заедно в една точка
посредством пломбажна тел на трите токови проводника на СТИ съставлява промяна в
схемата на свързване, водеща до неточно измерване на количествата ел. енергия, с
кумулативното наличие на които предпоставки е осъществен корекционният състав по чл.50
ал.2 ПИКЕЕ. Свидетелят П. П. с показанията си установява също, че когато се съберат три
проводника се променя векторната диаграма и електромерът започва да измерва с грешка,
т.е. наличната безспорно установена промяна в схемата на свързване води до неточно
измерване на количествата електрическа енергия.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, приложението на разпоредбата на
чл.50 ал.2 ПИКЕЕ не е само при измерена грешка в работата на СТИ. Тълкуването на
разпоредбата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ налага извода, че, за да е осъществена корекционната
хипотеза по чл.50 ал.2 ПИКЕЕ е достатъчно да е налице промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и /или неточно измерване на количествата ел. енергия,
които предпоставки в процесния случай – промяна в схемата на свързване, водеща до
неточно неизмерване на количествата електрическа енергия, са безспорно установени и
кумулативно са налице, като същата не въвежда като изискване да е измерена / и отразена в
КП/ и грешка в работата на СТИ. Затова обстоятелството, че не е измерена в случая и не е
отразена в КП №5500665/29.10.2020г. грешка при измерването не променя горният извод за
безспорна установеност на хипотезата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, доколкото, за да е осъществен
фактическият й състав е достатъчно само да е доказано, че е налице промяна в схемата на
свързване на СТИ, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата ел. енергия, каквото доказване в случая е успешно проведено.
Ответникът, въззиваема страна, по делото е установил при условията на пълно и
главно доказване, налична промяна в схемата на свързване, водеща до неточно измерване на
количествата електрическа енергия, с което е осъществена хипотезата по чл.50 ал.2 ПИКЕЕ
и е породено правото му на това основание да коригира сметката на ищцовото дружество,
като изчисли количеството ел. енергия за по - краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка, и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. В случая няма данни за последна извършена
проверка, поради което периодът на корекция е по-малък от три месеца – за 59 дни,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване,
съвпадащ с исковия период – от 01.09.2020г. /считано от която не е спорно, че ищецът е
ползвател на разпределителната мрежа на ответника за снабдяването му с ел. енергия за
процесното място на доставка в гр.В.Търново, Западна Промишлена зона/ до 29.10.2020г.
Видно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, противно на оплакванията във
въззивната жалба, от страна на въззиваемата страна /ответник/ със справката за корекция е
приложена реалната пропускателна способност на присъединителните съоръжения,
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа – 150 А, като при спазване на
6
чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, преизчисляването, видно от СТЕ, е извършено на базата на половината
от пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/,
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежаа, и коригираното количество ел.
енергия в размер на 23293,20 кВтч. в справка за корекция №59652-EDC6 от 29.10.2020г. е
изчислено математически вярно, с което вземането на ответника против ищеца за
начислената му на основание чл.50 ал.2 ПИКЕЕ корекционна сума в исковия размер от
4520,09лв. е доказано, както по основание, така и по размер, поради което предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване на нейната недължимост
се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Видно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, процесният СТИ е трифазен,
статичен електромер, който измерва потребената от абоната – ищец с аб.№05252059 ел.
енергия посредством схема на свързване, осъществена чрез използване на измервателна
група. Противно на оплакванията във въззивната жалба, видно от СТЕ, номиналната
способност на захранващия имота на абоната проводник е 150А. Във второ СЗ пред
първоинстанционният съд ВЛ по СТЕ е посочило, че процесният електромер се свързва към
измервателна група, като само това може да възприеме /да види/, тъй като другите
проводници са в трансформатора, в който не може да влезе. Обясненията на ВЛ по СТЕ
пред първоинстанционният съд, че представляват проводник гъвкав, многожилен със
сечение 0,75 мм2, противно на оплакванията във въззивната жалба, очевидно са досежно
пропускателната способност на проводниците, посредством които СТЕ е свързан към
измервателната група, тъй като само това ВЛ е могло да установи, а не касаят
пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/,
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, само която е релевантна за
преизчисляването по реда на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, така че с процесната справка за корекция е
приложена реалната номинална пропускателна способност на присъединителните
съоръжения /кабели , проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, която, видно от СТЕ, е 150 А /, като, в съответствие с чл.50 ал.2 ПИКЕЕ,
преизчисляването е извършено на базата на половината от нея, при ежедневно 8 – часово
натоварване, математически вярно е изчислено дължимото количество ел. енергия в размер
на 23293,2 кВтч., според чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, който е приложен правилно.
Предвид изложеното, ответното вземане против ищеца за начислената му на
основание чл.50 ал.2 ПИКЕЕ корекционна искова сума е доказано по основание и по размер,
поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за
установяване на нейната недължимост се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвидената отговорност на потребителя на ел. енергия,
според ПИКЕЕ от 2019г., е обективна, поради което без правно значение за възникване
правото на корекция на ответното електроразпределително дружество е налице ли е и
доказано ли е виновно поведение на абоната, който се е възползвал от доказаната промяна в
схемата на свързване, водеща до неточно измерване.
Предвид съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното
7
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед отхвърляне на въззивната жалба в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено
адв. възнаграждение. Същите са в доказан размер от 1308 лв. с вкл. ДДС. Релевираното в
срок възражение на въззивника по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение от 1308,00лв. с вкл. ДДС, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, е основателно и следва да бъде
уважено, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, въззивното
производство е приключило в рамките на едно проведено открито СЗ и се касае до дело с
предмет, по който е формирана съдебна практика, поради което заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимално установеният в
чл.7 ал.2 т.2 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения“ размер от 655,69лв. с вкл.ДДС, в редакцията й към датата на сключване на
договор за правна защита и съдействие от 17.06.2021г.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №502/23.04.2021г., постановено по Гр.д.№2871/2020г.
по описа на РС – Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЛАЙТС“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.“Никола Габровски“ 79, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс – Е, бул.“Владислав Варненчик 258, с ЕИК *********, сума в размер
на 655,69 лв. /шестотин петдесет и пет лева и шейсет и девет стотинки/ с вкл. ДДС,
представляваща направени във въззивното производство съдебни разноски /за заплатено
адв. възнаграждение/.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9