Р Е Ш Е Н И Е

    ... /9.2.2017 г., гр.Варна 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на 10 януари  2018 година в състав:

                                        Районен съдия: Даниела Павлова

 

          при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15806 по опис на ВРС за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с пр.осн.чл.422 от ГПК за установяване на вземането на кредитора  „Т.С.” ЕАД,  с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от изпълнителения директор Г. Беловски  срещу  длъжника Г.Д.Д. с ЕГН ********** *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11133/16 г. на ВРС с която е разпоредено длъжник Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, постоянен адрес *** и настоящ адрес *** за заплащане на  сумата от 2673.71 лева /две хиляди шестстотин седемдесет и три  лева и седемдесет и една ст./, включваща сумата от 2639.15 лева, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1379, обл. София град, общ. Възраждане, жк. Сердика, бл. 2, ет. 1, ап. 3, аб. № 274803, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.3015 г.  и главница за дялово разпределение 34.56 лева, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.3015 г., сумата от 357.11 лева /триста петдесет и седем лева и единадесет ст./, включваща сумата от 350.37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2639.15, за периода от 30.06.2013 г. до 07.06.2016 г. и лихва в размер на 6.74 лева, върху главницата от 34.56 лева, за периода от 30.06.2013 г. до 07.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –27.06.2016 г. 

          Ищецът моли за уважаване на иска и за аосъждане на ответника да му заплати  разноски за заповедното и за исковото производство.

          Обстоятелства от които черпи права в производството са следните:  

          Твърди се в подадената искова молба, че вземането на ищеца произтича от задължения  за  потребена и незаплатена  топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1379, обл. София град, общ. Възраждане, жк. Сердика, бл. 2, ет. 1, ап. 3, аб. № 274803, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.3015 г., като задължението на абоната за заплащане на услугата е възникнало на основание пар1, т.43 от ДР на ЗЕ, чл.154 ЗЕ и Общите условия на ищеца.

          Ответникът Г.Д. е собственик на недвижим имот, представляващ ап.№ 3 в гр.София, район „Възраждане”, ж.к.”Сердика”, бл.2, ет.4, който е топлоснабден и като потребител на топлинна енергия дължи заплащане на същата, както и цената на дялово разпределената за общите части на сградата топлинна енергия. Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София. Същите са одобрени от КЕВР и влизат в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите за битови нужди. Същите регламентират правата и задълженията на страните, редът за ползване, отчитането, разпределението и заплащането на топлинната енергия. Ответникът не е упражнил правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Съгласно същите, заплащането на топлинна енергия се извършва в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, тоест най-късно до края на месеца следващ месеца на доставката на ТЕ. След изтичането на този срок ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД дължи законна лихва върху задължението. Ответникът е използвал доставената от ищцовото дружество топлинна енергия, установено от извлечение от сметки за абонатен номер 274803 през посочения период и не е заплатил същата. Разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение по чл.139 от ЗЕ.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор  от ответника.  Същият оспорва предявеният иск като неоснователен като сочи, че е заплатил сумите по заповедта за изпълнение чрез превод по сметката на ищеца за което представя доказателства.

                   За установяване наличието на правен интерес от предявения  установителен иск ищецът сочи, че ответникът е възразил против издадената в негова полза  заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 11133/16 г. на РС Варна.

                   В съдебно заседание ищецът е представил писменно становище с което поддържа молбата. Заявява, че ответникът е заплатил доброволно част от задължението си в размер на 756.42 лева. Задължението за остатък от главница в размер на 2267.66 лева и за 6.74 лева – остатък от лихва за забава не  е платено към дата 18.12.2017 г.   

                   Ответникът в съдебно заседание поддържа становището си и представя доказателства за извършени плащания по фактури към 10.01.2018 г.  

                   Съдът като взе предвид, че с подаденото по ч.гр.д.№ 11133/16 г. възражение по чл.414 ГПК се оспорва вземането на кредитора, намира, че предявеният установителен иск на осн.чл.422 ГПК е допустим и следва да се разгледа по същество.

 

                   Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

           Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.   

          От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 11133/16 г. на ВРС, 26 състав се установява, че със заповед № 5428 от 19.9.2016 г. е разпоредено  ответникът  Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, постоянен адрес *** и настоящ адрес *** да заплати на  ищеца  „Т.С.“  ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2673.71 лева /две хиляди шестстотин седемдесет и три  лева и седемдесет и една ст./, включваща сумата от 2639.15 лева, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1379, обл. София град, общ. Възраждане, жк. Сердика, бл. 2, ет. 1, ап. 3, аб. № 274803, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.3015 г.  и главница за дялово разпределение 34.56 лева, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.3015 г., сумата от 357.11 лева /триста петдесет и седем лева и единадесет ст./, включваща сумата от 350.37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2639.15, за периода от 30.06.2013 г. до 07.06.2016 г. и лихва в размер на 6.74 лева, върху главницата от 34.56 лева, за периода от 30.06.2013 г. до 07.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –27.06.2016 г., както и за сумата от 360.62 лева /триста и шестдесет лева и шестдесет и две ст./, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски.

 На 12.10.2016 г. в срока по чл.414 ГПК длъжникът Г.Д. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение като е посочил, че е заплатил сумите за  задължението си към кредитора „Топлофикация – София“ ЕАД.

 От представените от ответника  в настоящото производство писменни доказателства –  платежни нареждания от „Банка ДСК“ ЕАД с наредител Г.Д.Д. в полза на „Топлофикация – София“ ЕАД се установява, че  за периода м.май 2013 г. – 30.04.2015 г.  изцяло са заплатени задълженията по издадените фактури за абонатен номер 274803 2015 г. в размер на присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5428/19.9.2016 г. суми за главница и лихви. 

           От така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено по безспорен начин, че през процесния период от м.май  2013 г. до 30 април 2015 г. ищцовото дружество  е доставяло топлинна енергия до обекта на  ответника, находящ се в гр.София, жк ”Сердика” бл.2, ет.1, ап.3,  която топлинна енергия е заплатена от абоната след издаване на заповедта за изпълнение.

               Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли поради извършено плащане от ответника, като същият следва да заплати на ищеца  разноски за производството /исково и заповедно/  в общ размер на 866.18 лева, на осн.чл.78 ГПК

 

        Мотивиран от изложеното, съдът,

 

Р Е Ш И:

                ОТХВЪРЛЯ предявения от  „Т.С.” ЕАД,  с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от изпълнителения директор Г. Беловски  установителен иск срещу Г.Д.Д. с ЕГН ********** *** за установяване на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11133/16 г. на ВРС за заплащане от ответника  на  сумата от 2673.71 /две хиляди шестстотин седемдесет и три  лева и седемдесет и една ст./ лева, включваща сумата от 2639.15 лева, представляваща цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1379, обл. София град, общ. Възраждане, жк. Сердика, бл. 2, ет. 1, ап. 3, аб. № 274803, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.3015 г.  и главница за дялово разпределение 34.56 лева, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.3015 г., сумата от 357.11 /триста петдесет и седем лева и единадесет ст./ лева, включваща сумата от 350.37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2639.15, за периода от 30.06.2013 г. до 07.06.2016 г. и лихва в размер на 6.74 лева, върху главницата от 34.56 лева, за периода от 30.06.2013 г. до 07.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –27.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,  на осн.чл.422 ГПК.

 

 

             ОСЪЖДА  Г.Д.Д. с ЕГН ********** ***  да заплати на  „Т.С.” ЕАД,  с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Беловски  разноски за исковото и за заповедното производство в общ размер на 866.18 /осемстотин шестдесет и шест лева и 18 ст./  лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна  в двуседмичен срок от  съобщението до страните.                                                                               

 

                    Районен съдия: