№ 331
гр. Г.О. , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VII СЪСТАВ в публично заседание на десети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Милена А. Карагьозова
Секретар:Мария А. Първанова
като разгледа докладваното от Милена А. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20204120200700 по описа за 2020 година
Производството е по жалба на „**** **” ЕООД-гр.Г.О., представлявано от Г. Ц. П.
против Наказателно постановление /НП/№ 1463/2020г. от 16.09.2020 г.на
Началник отдел „******” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т..
С горното наказателно постановление на основание чл.126 ал.1 от
ЗАДС/Закон за акцизите и данъчните складове/, на „**** **” ЕООД-гр.Г.О.,
представлявано от Г. Ц. П., е наложена имуществена санкция в размер на
3049,12лв. и е отнет в полза на държавата предмета на твърдяното нарушение,
описан в НП. Санкцията е наложена за нарушение по чл.126 ЗАДС- за това, че при
извършени проверки на 03.02.20г., 04.02.20г., 24.02.20г., 28.02.20г. и 04.03.20г. в
стопанисван от жалбоподателя обект склад ГСМ, находящ се в Г.О.-ул.”******”
№ 5, е констатирано, че държи описаните акцизни стоки/дизелово гориво/ в
описаните количества-2360 литра, без дружеството да притежава данъчен
документ или фактура, митническа декларация, или придружителен адм.документ
или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането,
начисляването или обезпечаването на акциза.
В законоустановения срок жалбоподателят обжалва пред ГОРС
горепосоченото наказателно постановление/НП е връчено на 28.09.20г.- разписка
л.6, а жалбата е депозирана на 05.10.20г. по пощата/л.5,л.342/ и получена на
06.10.20г.-л.3/.Моли да се отмени наказателното постановление.Изтъкват се
1
подробни аргументи в тази насока.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят се представлява, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата заема становище, че жалбата е неоснователна.
Депозирана е молба и писмено становище/л.339, л.336/.
Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за
установено следното:
Във връзка с правомощията на митническите служители били извършени проверки
на 03.02.20г., 04.02.20г., 24.02.20г., 28.02.20г. и 04.03.20г. в стопанисван от
жалбоподателя обект склад ГСМ, находящ се в Г.О.-ул.”******” № 5, за което били
съставени приложените по делото протоколи за проверка/с дата 24.02.20г.-л.87, с дата
28.02.20г.-л.35, 04.03.20г.- л.29, л.274- с дата 03.02.20г./. С дата 03.02.20г. са приложени
към този протокол и писмени сведения от М.П.- „ръководител транспорт”/л.280 от
делото/. Фигурира и опис на обектите със съдържание на дизелово гориво-л.33/опис на
иззетите акцизни стоки/.
В хода на проверката от „**** **” ЕООД-гр.Г.О., представлявано от Г. Ц. П.,
изискани документи за установеното количество дизелово гориво/2360 литра/, за които е
прието, че липсват документи, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза по смисъла на чл. 126, ал.1 от ЗАДС.
С протоколи, приложени на л.от 268-273 от делото били взети проби от процесното
количество гориво. В протоколите е вписано, че опаковките/метални контейнери,
съответстващи на видовете, уточнени в приложение № 5 от наредба № 3/18.04.06г./, са
запечатани с пломби и са посочени техните номера. При пробовземането Г. Ц. П.
представляващ „**** **” ЕООД-гр.Г.О., не присъствал. От името на дружеството се е
подписал М.П.- ръководител транспорт. В протоколите за вземане на проба не е посочено
етикиране съгласно приложение № 2 от цитираната наредба за вземането на проби и
методите за анализ за ц****е на контрола върху акцизни стоки, издадена от министъра на
финансите, както и кои са лицата, подписали етикета на проба/лице, взело пробата,
проверявано лице, други лица, съгласно приложение № 2 от наредбата/.
Видно от експертизи с номера № 30-06.02.2020г./11.02.2020г./л.244/, № 31-
06.02.2020г./11.02.2020г./л.246/, № 32-06.02.2020г./11.02.2020г./л.248/, № 33-
06.02.2020г./11.02.2020г./л.249/, № 35-06.02.2020г./11.02.2020г./л.251/, № 36-
06.02.2020г./11.02.2020г./л.253/, № 37-06.02.2020г./11.02.2020г./л.255/ са изследвани
описаните количества жълтеникава прозрачна течност, съхранявана в метални бутилки,
запечатани с пломби с посочени номера и маркирани с етикети на проба.
2
На 29.04.2020г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №
909/АУАН-л.22 от делото/, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление/л.9/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Акцизни са стоките посочени в чл. 2 от ЗАДС, сред които са и енергийните
продукти, регламентирани в чл.2 т.3 от ЗАДС.
За класифицирането на определена субстанция като акцизна стока следва да се
установи по безспорен и несъмнен начин, че тя отговаря на качествените показатели за
съответния вид акцизна стока. Определянето на конкретния вид акцизна стока е пряко
свързано с определяне размера на дължимия акциз, а оттук и на евентуалната санкция
свързана с нарушения от категорията на процесното.
Установяване параметрите на откритите количества течност и тяхното точно
класифициране като определен вид акцизна стока е възможно единствено след
извършване на съответните експертизи. В тази връзка от страна на митническите органи
са изготвени и представени цитираните по-горе експертизи. Същевременно по
отношение на начина, по който е извършено вземането на проби, следва да се направят
следните изводи:
Съгласно чл. 107 от ЗАДС Министърът на финансите издава наредба за вземането
на проби и методите за анализ за ц****е на контрола върху акцизните стоки. Това си
свое правомощие министърът на финансите е упражнил с издаването на Наредба № 3 от
18.04.2006г. за вземане на проби и методите за анализ за ц****е на контрола върху
акцизните стоки /обр. ДВ, бр.37 от 05.05. 2006г., в сила от 01.07.2006г. – накратко
наричана НАРЕДБАТА/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, за вземането на пробите
се съставя протокол по образец. Предназначението на същия е удостоверяване спазването
на изискванията в предходните членове от наредбата, свързани с начина на вземане на
пробите, съдовете, в които това се прави, начина на запечатване на последните, както и
относно лицата, които вземат и присъстват при вземането на пробите. Съгласно чл. 5 и
чл. 6 от Наредбата, пробите се вземат от митническите органи в присъствието на
проверяваното лице, като в случай, че последният откаже да присъства, пробите се
вземат и в негово отсъствие.В конкретния случай от материалите по делото е видно, че
3
всеки от посочените по-горе протоколи за вземане на проби е оформен в отсъствие на
законния представите на дружеството- нарушител, Г. Ц. П., за което действие не е
документирано последният да е бил поканен да присъства. От протокола се вижда, че
никъде не фигурира подписът на негов надлежно упълномощен представител/изискване
на чл.6 от наредбата/. Задължението да бъде взета пробата, съгласно разпоредбите на
чл.6 и чл.10 т.3 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите на
анализ за ц****е на контрола върху акцизните стоки, е императивно и неизпълнението
му съставлява съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице, защото то няма как да знае със сигурност, че пробите са били
взети именно от неговата задържана стока. При допуснатите съществени нарушения в
административнонаказателното производство, нарушението не може да се установи по
несъмнен начин, а следва да се отбележи, че в тежест на административнонаказващия
орган е да докаже по категоричен начин, че санкционираното лице е извършило
нарушението. От друга страна вземането на пробите в отсъствието на проверяваното
лице без да са налице предпоставките по чл.6, ал.3 от НАРЕДБАТА прави безпредметно
вземането на такива в по-късен етап, доколкото разпечатването не по установения ред на
съдовете, в които е съхранявана иззетата стока, прави невъзможно последващото
повторно вземане на годни проби. Т.е. от всичко гореизложено се достига до извода, че
не може да се гарантира, че иззетите проби не са манипулирани. Поради това само на
тези основания, оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. И тъй като процедурата по вземането на пробите има пряко отношение
към установяване вида на изследваното вещество и дали представлява акцизна стока, НП
следва да бъде отменено и в частта относно отнемането на количеството от 2360литра.
Посочено е, че пробите са запечатани с акцизни пломби със съответните номера,
но не и начина на тяхното етикиране и опаковане, съобразно изискването на чл.11 от
Наредбата.
Допуснатите нарушения лишават от доказателствена стойност изготвените
експертизи – не е присъствал жалбоподателя или негов изрично упълномощен
представител, на законен представител на жалбоподателя или негов упълномощен
представител не е предоставена проба/чл.10 ал.1 т.3 от Н-бата/, не се удостоверява
спазването на изискванията за маркиране на съдовете съгл.чл.13 от
Наредбата/посредством етикет по образец/, освен запечатването с пломби/последното е
удостоверено/. Посочените нарушени изисквания са пряко свързани с достоверността на
пробите.
4
Същевременно вземането на пробите в отсъствието на проверяваното лице, без да
са налице предпоставките по чл. 6, ал. 3 от НАРЕДБАТА и неотразяването на етикиране
и начин на опаковане/чл.11/ прави безпредметно изследване в рамките на съдебното
производство, доколкото е невъзможно последващото повторно вземане на годни проби –
не може да се гарантира, че иззетите количества не са манипулирани/в тази насока прим.
решение №2226 на Адм.съд-Пловдив по КНАХД № 2629/11г./. Изискването на чл.11 ал.1
от Н-бата е категорично в насока, че крайните проби следва да се опаковат, да се
маркират с етикет по образец/приложение 2-чл.13 ал.1 от Н-бата/ и да се запечатат с
пломби. В конкретния случай е удостоверено единствено запечатването с пломби в
протокола за вземане на проби. Тогава възниква въпроса как в приложените документи
на л.244-255 от делото, е записано , че пробите са с етикет при получаването им за
изследване, след като лицата, които са извършили пробовземане, не са удостоверили
такова поставяне на етикет. И от протокола за вземане на проба и в цитираните
документи относно етикета-остава неизяснено кога и от кого е станало неговото
поставяне и какъв е неговия вид и дали същия е от образеца , предвиден в подзаконовия
нормативен акт. Това не е отразено, поради което не може да се направи извод, че е
спазено изискването на закона/чл.11 ал.1/.
Няма съмнение, че посочените разпоредби от наредбата са императивни и свързват
вписването или невписването на възражения, връчването на протокола и подписването с
нарушителя, тъй като всички последващи права и задължения са свързани със
санкционираното лице, най-вече реализирането на правото му на защита в пълен обем.
Протоколът за вземане на проба/образец, приложение 1 от наредбата/ не е връчен на
надлежно упълномощено лице. Представител на проверяваното лице по смисъла на чл.6
ал.1 от наредбата означава упълномощено лице с оглед смисъла на думата
представителство. Това не може да бъде лице на трудово правоотношение при ЮЛ-
жалбоподател, както е в конкретния случай, тъй като М.П./упоменат като ръководител
транспорт/ не представлява по закон търговеца, нито е натоварен с подобна власт по
силата на упълномощаване. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо
третите лица се определя според това, което упълномощителят е заявил. За съставянето и
предявяването на протокола на упълномощено лице, в обема на представителната власт
на последното следва изрично да е включено правомощие да получава и подписва
подобни документи във връзка с установяване на административно нарушение от
името на упълномощителя. Действително в закона няма изрично изискване за нарочно
упълномощаване за представителство в административнонаказателното производство и
свързаната с него процедура по оформянето на документите от структурите и органите,
които се занимават с установяването на нарушения, но то следва от самия характер на
5
това производство, като правило имащо за последица влошаване положението на
санкционираното лице. Връчването на документи на пълномощник е едно изключение от
общото правило и поради това при извършването му следва стриктно да се съблюдава
дали упълномощеното лице разполага с правомощията да получава и подписва такива
документи, като е недопустимо разширително тълкуване относно обема на
представителната му власт. В наредбата е записано „проверяваното лице или негов
представител”. Контролните органи следва да обезпечат спазване на разписаната
процедура, като се уверят в представителната власт на пълномощника. Неприемливо е
всяко лице с трудово правоотношение при ЮЛ да се счита представител на дружеството,
на което следва да се връчат документи. Съществуваща родствена връзка също е
ирелевантна.
На следващо място:
Съгласно чл.126 от ЗАДС, предвидена е санкция по отношение на лице, което
произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен
документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ
или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
документ, удостоверяващ 1.плащането, 2.начисляването или 3.обезпечаването на акциза.
На първо място, е видно, че чл. 126 от ЗАНН съдържа множество различни, но
напълно самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и
налага конкретизиране при изписване на нарушената норма- със съответното
предложение в НП. От съдържанието на мотивната част на НП и изложените в него
обстоятелства се установява, че се претендира нарушение, свързано с това, че
жалбоподателят държи акцизни стоки, без да притежава документи, удостоверяващи
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. По същество предметьт на
доказване и на спора по същество е концентриран изцяло върху държането на същите-
без документите, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза/данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС/.
Кои са конкретно необходимите документи и какьв е техния характер, НП не
посочва, макар че е очевидно, че законът предвижда различни, самостоятелни
вьзможности за доказване на плащането на акциза, с което непосочване се затруднява
6
защитата на санкционираното лице. В този смисъл е имал възможност да се произнесе
Адм.съд-В.Търново в ново свое решение от 20.01.2014г., постановено по КНАХД №
10452/13г./.
В приложеното НП не се съдържат изискващите се от закона реквизити с оглед
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- да се посочат ясно и недвусмислено
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и да се направи описание на
последното, от което да е видно какъв е вида на липсващите, а твърдяни от АНО като
изискуеми документи, които жалбоподателят е следвало да притежава. Това е
съществено нарушение в процедурата по издаване на НП.По този начин остава неясна за
санкционираното лице,а и за съда, извършващ съдебния контрол, волята на
административнонаказващия орган, както и е ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Няма данни в обстоятелствената част относно съображенията на
адм.наказващия орган/АНО/ в тази насока, нито мотивни съображения, от които да се
извлече волята на наказващия орган.Това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
По сьщественото в случая обаче е обстоятелството, че НП не посочва
принципно допустими документи за доказване на начисляване, плащане или
обезпечаване на акциза жалбоподателят е имал нормативното задължение
обективната възможност да притежава. Чл. 126 от ЗАДС установява, най-общо казано,
задължението за надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване на
акциз — т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти, и то от
правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Т.е. чл.
126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна документация, която да удостоверява
начисляването, плащането и обезпечаване на акциза. Задължени да водят (и съответно да
разполагат с) такива документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е
така, защото ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях
няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях.
Съответно ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи
за това и отново са посочени само регистрирани лица. Следователно, идеята на
законодателя е да санкционира по чл. 126 от ЗАДС лица, които макар и редовно
регистрирани по закона (като производители или складодържатели) не изпълняват
задължението си да сьставят редовни документи, които удостоверяват начисляването,
7
плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се
регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано
като производител или складодържател не може да произвежда и съхранява стоки на
склад и няма как да съставя такива документи изобщо. Такова лице не може и да
притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тьй като
именно то като производител или складодържател би следвало да ги сьставя и държи.
Ето защо и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото сьщото няма
законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Същото не е
задължено лице по ЗАДС и не може да се санкционира за това, че не е изпълнило
задължение, което няма. Това лице може да е задължено за плащането на акциза, но не и
за съставянето на документи, които да установяват такова плащане . В този смисъл
чл. 126 от ЗАДС има различна цел и обхват — да защитава обществените отношения вьв
връзка с правилното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на
акциза, но такива задължения — да съставят книжа, имат само задължените по ЗАДС
лица -регистрираните по този закон като производители или складодържатели, защото
само те принципно биха могли да съставят редовни документи и да разполагат с тях (като
производители или сьхранители на акцизните стоки). Самото неначисляване и неплащане
на акциз са нарушения, различни от недокументиране на сьщите (нарушенията по чл. 126
от ЗАДС) и за тях се носи отговорност и от нерегистрирани лица. В случая обаче
твърди и не се сочи в НП, че жалбоподателят произвежда и съхранява, без да е
регистрирано лице по ЗАДС. Ето защо по отношение на същия не може да се вмени
задължението, нито възможността да състави и да разполага с документи,
удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза за процесните
стоки (които иначе би бил задължен да съставя, ако беше регистриран производител или
склад) и за това не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС/ в този см.
произнасянето по КНАХД № 10324/11г. , решение от 13.01.2014г. по КНАХД №
10460/13г. , КНАХД № 10096/14г. от 14.04.14г., всички по описа на Адм.съд-В.Търново/.
Всичко изложено мотивира извод за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и на това основание.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение от 950лв., претендирано в СЗ и невъзразено от въззиваемата
страна като размер.
Водим от изложеното и на осн чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/№ 1463/2020г. от 16.09.2020 г.на Началник
отдел „******” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т., издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 909 от 29.04.2020г., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Главна дирекция „******” при Главна дирекция „МРР” ДА ЗАПЛАТИ
относно отмененото Наказателно постановление /НП/№ 1463/2020г. от 16.09.2020 г.на
Началник отдел „******” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т., издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение № 909 от 29.04.2020г., на „****
**” ЕООД-гр.Г.О., представлявано от Г. Ц. П., на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН за
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение СУМА в размер от 950
лв./деветстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн.срок.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
9