№ 119110
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110119114 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:*********, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу Г. Д. В. и М. Д. К.,
с адрес: гр. София, с която са предявени с установителни искове за установяване
съществуване на вземане дължимо от ответника, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
При проверка на редовността на исковата молба в закрито съдебно заседание
съобразно чл.129, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че същата е нередовна и не отговоря на
изискванията на чл. 128, т. 2 от ГПК, което налага оставянето й без движение, поради това,
че не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса.
Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за вземания за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК, когато възражението е подадено в срок, или
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В настоящия случай, след постъпило в срок възражение, съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като ДОВНЕСЕ
дължимата държавна такса.
Във връзка с проведеното заповедно производство по чл. 410 ГПК ищецът, като
заявител, е заплатил държавна такса в размер на 25.00лв., представляваща 2% върху сбора
от търсените суми (чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /по-нататък само Тарифата по ГПК/).
При депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК обаче се дължи довнасяне на
таксата, която се определя върху защитавания интерес, но не по- малко от 50 лв. (чл. 1 от
Тарифата по ГПК), като се приспада внесената такса по заповедното производство
(аргумент от чл. 415, ал. 4 ГПК). А при защита на различни интереси, какъвто е
разглежданият случай, се събира минимална такса за всички интереси (чл. 72, ал. 2 ГПК).
В контекста на горното, дължимата такса за настоящото исково производство е
1
в размер на 195.13 лв., като от тази сума следва да се извади внесената такса пред
заповедния съд в размер на 28.31 лв.
Предвид изложеното, исковата молба следва да бъде оставена без движение, като
се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок от уведомяването му, следва да отстрани
посочените в мотивите на настоящото разпореждане нередовности, чрез представяне на
документ за внесена държавна такса по сметка на СРС, като в противен случай
производството по делото ще бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.129, ал.2, ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. №
19114/2024 г. по описа на СРС, поради констатирани нередовности.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
оставяне на исковата молба без движение, следва да отстрани посочените в мотивите на
настоящия съдебен акт нередовности, чрез представяне на документ за внесена държавна
такса по сметка на СРС в пълен размер -166.81 лева съобразно горните указания, в противен
случай производството по делото ще бъде прекратено, като инициирано по нередовна
искова молба.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на ищеца за сведение и изпълнение на
посочения съдебен адрес, чрез пълномощника.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2