Определение по дело №3032/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 759
Дата: 27 февруари 2019 г.
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20185530103032
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

27.02.2019 г.

            Старозагорски районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева

като разгледа гр.д. № 3032 по описа на СтРС за 2018 г. намери следното:

            Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.

            Предявените искове са редовни и допустими.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът 

            Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

 

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 731/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 01.04.2019 г. от 10.20 ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение и от отговора на исковата молба.

 

ПРОЕКТО - ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ против А.Д.И., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница: 988.82 лв.; 185.04 лв. договорна лихва за периода 20.02.2017 г. до 10.10.2017 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 22.30 лв. от 28.02.2017 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендирани са разноски.

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че обстоятелството, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 242513 от 23 януари 2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД като Кредитор и А.Д.И. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Основанието, на което Заявлението за изпълнение на парично задължение и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1 към него от 10.10.2017 г., по силата на които вземането е било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно Договор за стоков кредит № 242513 от 23 януари 2017 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1560.11 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България" ЕАД, на обща стойност 1017.04 лв., както и за сключване чрез „Банка ДСК" ЕАД на застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 139.04 лева. В чл. 3 от Договора за стоков кредит се посочва, че сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „Технополис България" ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховка в размер на 139.04 лева, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 28 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 24 от които в размер на 50.56 лева, а остатъкът в размер на 46.02 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, който прилагам към настоящата искова молба.

А.Д.И. е преустановил погасяването на вноските по Договор за стоков кредит № 242513 на 28 февруари 2017 г.

Към настоящия момент непогасената главница по договора била в размер на 988.82 лв.

За ползването на предоставената сума по сключения Договор за стоков кредит № 242513, ответникът дължал договорна лихва /възнаградителна лихва/, в размер посочен в договора. В настоящия случай и видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 20 февруари 2017 г. - дата на първа непогасена вноска до 10 октомври 2017 г. - дата на сключена цесия е в размер на 185.04 лв.

Ответникът дължал на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 28 февруари 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 30 януари 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 22.3 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Към датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът бил в общ размер на 1196.16 лв., от които: главница 988.82 лв., договорна лихва 185.04 лв. за период от датата на първа вноска - 20 февруари 2017 г. до 10 октомври 2017 г. - дата на цесия и мораторна лихва върху непогасената главница 22.3 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 28 февруари 2017 г. до 30 януари 2018 г. - дата на подаване на заявлението в съда.

 

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 11.01.2019 г., в изпълнение на които ищецът в уточнил претенциите си.

1 По отношение на претендираната главница (предоставена парична сума) в размер на 1017.04 лева : Съгласно сключения между А.Д.И. в качеството му на кредитополучател и „Банка ДСК ЕАД" - кредитор, Договор за стоков кредит № 242513 от 23 януари 2017 г. (Договора), последният бил отпуснал на ответника стоков кредит в размер на 1017.04 лева за: закупуване на Барабани DIVA ED-759 на стойност 129.00 лева; закупуване на преносим компютър HP 15-A017NU на стойност 749.00 лева и сключване на застраховка с „Групама Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД по пакет „Стандарт+" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия 139.04 лева. Отпуснатият стоков кредит в размер на 1017.04, представляващ сбор от стойността на закупените стоки - барабани с марка DIVA+преносим компютър с марка HP, и сключената застраховка е предоставен на кредитополучателя в деня на сключване на договора, а именно 23.01.2017 г., видно от приложеното като доказателство към исковата молба копие на фактура с № 0019948 от 23.01.2017 г. Съгласно т. 3 от Договора „Сумата на кредита, предоставена за закупуването на посочените в т. 1 стоки/услуги, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховка по т. 1 се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите. Кредиторът „Банка ДСК" ЕАД въз основа на отправено от А.И. искане за стоков кредит бил сключил Договор № 242513 от 23.01.2017 г. с ответника, като е предоставил стоковия кредит на 23.01.2017 г. в магазин на търговеца - „Технополис България" ЕАД в гр. Стара Загора, усвоен безкасово по сметката на търговеца за закупуването на стоките, а отпусната сума за сключване на застраховка е преведена по сметка на застрахователя/усвоена безкасово по сметка, посочена от застрахователите.

Съгласно приложения по делото погасителен план, кредитополучателят е следвало да върне сума в общ размер на 1411.14 лева, включваща главница в размер на 1017.04 лева - отпуснат стоков кредит, и договорна/възнаградителна лихва в размер на 394.1 лева, на 28 месечни погасителни вноски за периода от 20.02.2017 г. - първа погасителна вноска, до 23.05.2019 г. - последна погасителна вноска. Размерът на всяка от 27-те месечни погасителни вноски е 50.56 лева, като последната 28-та погасителна вноска е в размер на 46.02 лева. От приложения към исковата молба погасителен план е видно точният размер на главница и договорна лихва, формиращи всяка от 28-те погасителни вноски.

2.         По отношение на претенцията за договорна лихва: Съгласно т. 6 от процесния договор и в съответствие с разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, страните са уговорили, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора 29.29% годишно или 0,0814% на ден, представляващ печалбата на кредитора за отпуснатия стоков кредит или възнаградителната лихва по договора. Съгласно погасителния план кредитополучателят се е задължил да заплати договорна лихва в размер на 394.1 лева на 28 месечни вноски ведно с главницата. Претендираната с исковата молба сума в размер на 185.04 лева, прехвърлена ни от цедента, е в посочения размер, тъй като същата се претендира за периода от 23.1.2017 г. - датата на първата вноска до 10.10.2017 г. - датата на сключване на цесия.

3.         По отношение на претенцията за обезщетение за забава в размер на 84.39 лева: Същата е начислена съгласно чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД върху непогасената главница за периода от 15. 03. 2017 г. - датата на първата вноска по кредита до 23. 02. 2018 г. - датата на подаване на заявлението. Мораторната лихва е начислена върху цялото задължение за главница след обявяване на предсрочната изискуемост.

4.         Ответникът бил извършил 1/едно/ плащане по договора, в размер на 28.22 лева на 20.02.2017 г., с която сума е погасена частта за главница. Падежът на вноските е 20-то число на месеца, като преди настъпване на предсрочната изискуемост съгласно погасителния план А.И. е следвало да извършва плащания/прави вноски на следните дати:

20.02.2017 г. - 50.56 лева (28.22 - главница + 22.34 - договорна лихва),

20.03.2017 г. - 50.56 лева (26.42 - главница + 24.14 - договорна лихва),

20.04.2017 г. - 50.56 лева (27.07 - главница + 23.49 - договорна лихва)

20.05.2017 г. - 50.56 лева (27.73 - главница + 22.83 - договорна лихва)

20.06.2017 г. - 50.56 лева (28.41 - главница + 22.15 - договорна лихва)

20.07.2017 г. - 50.56 лева (29.10 - главница + 21.46 - договорна лихва)

20.08.2017 г. - 50.56 лева (29.81 - главница + 20.75 - договорна лихва)

20.09.2017 г. - 50.56 лева (30.54 - главница + 20.02 - договорна лихва)

20.10.2017 г. - 50.56 лева (31.28 - главница + 19.28 - договорна лихва)

20.11.2017 г. - 50.56 лева ( 32.05 - главница + 18.51 - договорна лихва)

20.12.2017 г. - 50.56 лева (32.83 - главница + 17.73 - договорна лихва)

20.01.2018 г. - 50.56 лева (33.63 - главница + 16.93 - договорна лихва)

20.02.2018 г. - 50.56 лева (34.45 - главница + 16.11 - договорна лихва)

20.03.2018 г. - 50.56 лева (35.29 - главница + 15.27 - договорна лихва

20.04.2018 г. - 50.56 лева (36.16 - главница + 14.40 - договорна лихва)

20.05,2018 г. - 50.56 лева (37.04 - главница + 13.52 - договорна лихва)

20.06.2018 г. - 50.56 лева (37.94 - главница + 12.62 - договорна лихва)

20.07.2018 г. - 50.56 лева (38.86 - главница + 11.70 - договорна лихва)

20.08.2018 г. - 50.56 лева (39.82 - главница + 10.74 - договорна лихва)

20.09.2018 г. - 50.56 лева (40.78 - главница + 9.78 - договорна лихва)

20.10.2018 г. - 50.56 лева (41.79 - главница +8.77 - договорна лихва)

20.11.2018 г. - 50.56 лева (42.80 - главница +7.76 - договорна лихва)

20.12.2018 г. - 50.56 лева (43.85 - главница +6.71 - договорна лихва)

20.01.2019 г. - 50.56 лева (44.91 - главница +5.65 - договорна лихва)

20.02.2019 г. - 50.56 лева (46.02 - главница +4.54 - договорна лихва)

23.03.2019 г. - 50.56 лева (47.14 - главница +3.42 - договорна лихва)

20.04.2019 г. - 50.56 лева (48.28 - главница +2.28 - договорна лихва)

23.05.2019 г. - 46.02 лева (44.82 - главница +1.20 - договорна лихва).

 

Ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на 24.10.2017 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД посредством писмо с обратна разписка, както и с изпратено текстово съобщение на мобилния телефонен номер на кредитополучателя, посочен в договора.

5.         По отношение на обявената предсрочна изискуемост: При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогА.остатък от главницата става предсрочно изискуем. А.Д.И. е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост чрез изпратено писмо с обратна разписка на 24.10. 2017 г.

След уточняване на петитума искането е да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу Асен Д.И. по Договор за стоков кредит № 242513 от 23.1.2017 г.: 988.82 лева главница; 185.04 лева договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. - дата на първа погасителна вноска до 10.10.2017 г. - дата на сключване на цесия; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 22.3 лева за периода от 28.02.2017 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението -30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника и становище след уточнение на исковата молба. Исковете са оспорени като неоснователни и недоказани.

 

 

При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:

 

По иска за 988, 82 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че е извършена валидна цесия на вземанията.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

 

По иска за 185, 04 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

 

По иска за 22, 30 лева –по чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.

 

НАПЪТВА страните към спогодба, като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: