№ 22
гр. Бургас, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204554 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба, уточнена с молба от 21.11.2024г.,
подадена от адв. Н. Д. като пълномощник на „***” ЕООД, ЕИК *** против Наказателно
постановление № 02-2400494/18.10.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател като
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
С жалбата НП се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Д., който поддържа жалбата и счита, че нарушението не е доказано.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и
излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
наказателно постановление е връчено на 22.10.2024г., а жалбата е подадена на 05.11.2024г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество
съдът намира следното:
На 21.06.2024г. св. К.Г. заедно със свои колеги посетили *** „М.“, находящ се в общ.
***************, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК *** като извършили проверка за
1
спазване на трудовото законодателство. В 11:10 ч. на посочената дата в обекта *** „М.“,
находящ се в общ. ***************, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***, била установена
свидетелката В.П.С., ЕГН **********, която извършвала трудова дейност като
„болногледач“ и оказвала помощ на настанените в ***а пациенти. На св. С. била
предоставена справка-декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в
която същата собственоръчно и самостоятелно декларирала, че работи в „***“ ЕООД от
19.06.2024 г. на длъжност „болногледач“, с работно време от 07:00 ч. до 19:00 ч., 1 час
почивка в работния ден, два почивни дни седмично, с уговорено трудово възнаграждение
950 лв месечно. В допълнително писмено обяснение декларирала, че към момента няма
сключен писмен трудов договор, тъй като се намирала в обучителен период.
Били изискани документи от дружеството и при проверката по тях в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Бургас от страна на „***“ ЕООД не били представени
такива, касаещи трудовото правоотношение с В.П.С., ЕГН ********** (включително не бил
представен сключен писмен трудов договор) към 21.06.2024 г., когато лицето било
установено да полага труд. При извършена справка в Информационната система на ИА ГИТ,
регистър на трудовите договори към НАП по ЕГН на лицето също не били установени
данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между страните към 21.06.2024 г.
Трудов договор не се представи и в хода на съдебното следствие.
На 05.08.2024г. св. К.Г. съставила АУАН срещу „***“ ЕООД, за това, че в качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на
21.06.2024 г. в 11:10 ч. в обект: *** „М.“, находящ се в общ. ***************, не е уредило
като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов Договор в писмена форма с лицето В.П.С. и с това е нарушил чл. 62, ал. 1
КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
АУАН е връчен на представляващ дружеството на 05.08.2024г. като на 13.08.2024г. в
ИТ постъпило от В.П.С. уведомление, че е студент в *** - филиал гр. Бургас и няма трудово
правоотношение с „***“ ЕООД, а „стажува“ там. Приложила копие от студентска книжка.
Постъпило и писмено уведомление с вх.номер от същата дата с подател Т.С. С., посочена
като майка на В.П.С.. В същото се посочва, че В.П.С. била „на практика“ в ***а за кратък
период от време /2 месеца/ и нямала трудови правоотношения с дружеството.
Наказващият орган се запознал с преписката, АУАН и подробно обсъдил постъпилите
уведомления като приел, че при проверката на 21.06.2024 г. на място в горепосочения обект,
стопанисван от „***“ ЕООД, непосредствено било установено да полага труд лицето В.П.С..
В предоставена справка-декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ същата
декларирала конкретни данни, обуславящи наличието на трудово правоотношение, в т.ч.
длъжност, работно време, почивки, място на работа, както и уговорено трудово
възнаграждение. Приел, че в АУАН ясно и конкретно е посочена трудовата дейност, която
лицето е извършвало и която кореспондира с декларираното от самото лице в справката.
Приел е, че се касае за фактическо предоставяне на работна сила, а не за обучение или
практика, каквито твърдения се излагат в постъпилите уведомителни писма като е
2
съобразил, че от представените документи за образование, В.П.С. се обучавала по
специалност „Книга, илюстрация и печатна графика“, която не е относима към дейността на
проверявания обект на контрол и конкретни дейности, които лицето е установено да
извършва - като „болногледач“, оказващ помощ на настанените в ***а пациенти. Наред с
това, обстоятелството, че лицето било студент, не било пречка за предоставяне на работна
сила по трудово правоотношение.
След като подробно е обсъдил представената преписка, на 18.10.2024г., наказващият
орган издал и обжалваното НП, с което възприел фактите, описани в АУАН и е намерил, че е
нарушен чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ, поради което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 3 КТ на „***“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства като съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св. Г. като
последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен
материал като в съответствие с изложеното от нея са и показанията на св. С., която потвърди
липсата на сключен писмен трудов договор, макар да е работила, по график, с работно
време, че е получавала възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена
нарушената материалноправна норма. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Наказващият орган подробно е посочил фактите на нарушението, както и е изложил
становище във връзка с постъпилите уведомления. Констатациите напълно се споделят от
този състав на съда, който приема фактическата обстановка за напълно установена.
Няма спор, че жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР
от КТ „работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/,
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Това
обстоятелство не се оспорва и от дружеството – жалбоподател. Съдът намира, че от
3
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че св. В. С. е била установена
на територията на обекта (***) като е установена да полага труд, грижила се е за пациенти,
независимо дали е било временно или за постоянно, имала е работно място, работно време,
получавала е възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
По делото се установи от разпита на свидетелите и приобщените писмени
доказателства, че са налице елементите на трудово правоотношение и работодателят е имал
дисциплинарна власт спрямо работника свидетелят С., независимо за колко време е била на
обекта, доколкото в уведомленията се сочи, че е за кратък срок, тя е била установена да
предоставя работна сила при спазване на правилата, въведени именно от работодателя била
е с работно облекло, имала е работно място, грижила се е за болни хора, настанени в ***а,
имала е установено работно време, получила е възнаграждение за положения труд. Тези
обстоятелства тя собственоръчно е декларирала и в попълнената от нея декларация и тези
обстоятелства са били установени от свидетелката К.Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма, това е форма за неговата действителност, разпоредбата на закона е императивна и
нейното нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. В случая писмен договор
липсва, а от доказателствата по делото безпротиворечиво се опровергава възражението да не
е налице полагане на труд, тъй като се установяват всички елементи на трудовото
правоотношение – предоставяне на работна сила, при определено работно време, при
спазване на установения от възложителя ред и правила, срещу заплащане на
възнаграждение. Следва да се посочи, че договорът е сключен, когато са налице две
насрещни взаимносъвпадащи изявления на двете страни от правоотношението, които трябва
да се обективират в писмена форма. В случая липсва писменото изявление на която и да
било от страните по правоотношението, не се представиха каквито и да било документи за
уреждане на правоотношението като трудово, макар да са налице всички елементи на такова,
а св. С. е била установена от проверяващите служители и при повторно посещение в ***а.
Ето защо и съдът счита, че въпреки наличието на трудово правоотношение, липсва сключен
писмен трудов договор и с това е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ.
Само за пълнота следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.405а от КТ, когато
се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да
се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната
дата на възникването на трудовото правоотношение. С цитираната норма е създадена защита
на страните по трудово правоотношение, което не е обективирано в изискуемата от закона
форма, да установят съществуването му чрез допустимите от закона доказателствени
4
средства при наличието на правен интерес. Тази защита обаче не изключва и не обуславя
възможността за санкциониране на неизправната страна в правоотношението от органите, на
които е възложен контролът по спазване на трудовото законодателство (в този смисъл
Решение № 656/24.04.2014г. по к.н.а.х.д. № 2338/2013г. на АдмС-Бургас).
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Извършеното нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно,
доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид. Изводът за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. В случая обаче не е
налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид – работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се
нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като лицето през
този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено осигуряване, но и
здравни такива, следва да му бъдат гарантирани и здравословни и безопасни условия труд.
Не може да не се оцени обстоятелството, че се касае за дейност свързана с грижата за други
хора и се засяга живота и здравето не само на работника, но и на лицата, за които са
полагани грижи.
Изрично и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, която е специална по отношение на
ЗАНН, предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ.
В случая АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция в размера на
законовия минимум, поради което и не подлежи на изменение като е съобразил
обстоятелствата, че се касае за първо нарушение и това наказание би било адекватно и
справедливо.
По тези съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се
потвърждава, поради което и в полза на АНО се дължат разноски на основание чл.63д, ал.5
от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
като с оглед на фактическата и правна сложност на делото и приключването му в едно
заседание, следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лева и да се присъди в
тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2400494/18.10.2024г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***
за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6