РЕШЕНИЕ
гр.София, 11.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, V-ти брачен състав, в
публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в
състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Н.С., с присъствието на прокурор Рангелов от
Софийска Градска Прокуратура, като разгледа
докладваното от съдията Мичева -
Русева гр. д. № 15650 по описа за
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.
Предявен е иск от Софийска Градска Прокуратура срещу Т.Б.Н.
*** с правно основание чл. 5 от ЗЛС във вр. с чл. 336 ал. 1 от ГПК за
поставянето й под пълно запрещение.
Ищецът твърди, че в прокуратурата е постъпила молба от
майката на ответницата за поставянето на последната под пълно запрещение.
Според ищецът състоянието на ответницата се влошавало, като тя изпадала в
състояния, при които си удряла главата в стената, хапела си ръцете до кръв,
удряла се неконтрилируемо. Проявявала агресия и към другите, като посягала с
нож, хвърляла предмети и чупела прозорци. Ищецът счита, че ответницата не може
да се грижи за себе си.
Ответницата, получила препис от исковата молба с
приложенията на 11.12.2012 г. по реда на чл. 46 ал. 2 от ГПК (чрез член от
нейните домашни), в законоустановения едномесечен срок, не е подала отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл. 5 от ЗЛС във вр. с чл.
336 ал. 1 от ГПК за поставянето на ответницата под запрещение.
Предмет на иска за поставяне на едно лице под запрещение
е неговата материалноправна дееспособност, като уважаването на този иск се
обуславя от наличието на следните материални предпоставки: ответницата да не е
способна да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест ,
т.е. не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си, вследствие на което не може да извършва разумни
действия под контрола на съзнанието, или нейните интелектуални или волеви
способности са силно ограничени.
Съгласно изискванията на чл. 336 ал. 1 от ГПК прокуратурата
притежава активна процесуална легитимация за предявяване на иска с правно
основание чл. 5 от ЗЛС.
От ЕР на ТЕЛК № 2325/29.12.2009 г. се установява, че
компетентен здравен орган е определил на ответницата 100 % трайна намалена
работоспособност с чужда помощ с водеща диагноза – „Тежка умствена изостаналост
със значително нарушение на поведението, изискващо внимание и лечение.
При изслушването на ответницата по реда на чл. 337 ал.
1 от ГПК в с.з. на 15.02.2013г. се установи, че за съда е невъзможно да
установи контакт с ответницата, тъй като тя не отговаря на поставените въпроси,
с нея не е възможно да се установи и визуален контакт.
Като свидетели по делото са
разпитани родителите на ответницата. Бащата Б.Д.Н. споделя, че осиновили Т., но
по-късно се установило , че детето не е добре. От 3-4 години Т. станала
агресивна, и те повече нямат сили да се грижат за нея. Желае Т. да бъде
настанена в дом. Майката Й.Н.М. установява, че Т. е със 100% умствена изостаналост.
Приема медикаменти, но не се забелязва подобрение. Положението й се влошило
през пубертета. Искат ответницата да бъде поставена под запрещение, тъй като те
повече не могат да се грижат за нея. Свидетелката споделя, че я е страх да бъде
в собствения си дом. Тя се грижи за Т., като от 18 години не ходи на работа, за
да бъде с нея. Обслужва я изцяло. Т. ходела в помощно училище до 2 клас, но
след това прекъснала.
Съдът прие като компетентно
изготвено и неоспорено от страните заключението по назначената
съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.. След личен преглед на ответницата и след
запознаване с представената по делото медицинска документация и предоставената
му допълнителна такава, вещото лице е установило, че ответницата, на 20 години,
страда от тежка умствена изостаналост. При прегледа експертът е констатирал, че
Т. е с тежка умствена изостаналост – напълно дезориентирана, безкритична,
трудно контактна, неадекватна, с разкъсан мисловен процес, напълно недостъпно
абстрактно мислене. Вещото лице счита, че ответницата не може да се грижи за
своите работи, заболяването й я лишава от способността да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си. Експертът препоръчва ответницата да бъда поставена под
пълно запрещение.
С оглед на събраните по
делото писмени доказателства, изслушаното и прието заключение на вещото лице и
непосредствено придобитите впечатления от ответницата, Съдът приема, че
психическото състояние на ответницата е от такова естество, което не й
позволява да се грижи сама за себе си, да ръководи постъпките си и да защитава
интересите си. Психическото заболяване, от което страда - „Тежка умствена
изостаналост със значително нарушение на поведението”, е довело до пълно
разстройство на интелектуалните и мисловните й качества да разбира свойството и
значението на постъпките си и я лишава от способността да се грижи за своите
работи. Заболяването е необратимо и не може да се очаква подобрение или регрес
в развитието на симптоматиката.
Следователно, налице са законовите предпоставки за поставяне на
ответницата под пълно запрещение, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен.
Воден от изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ Т.Б.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв.”Х.Б.”, ул.** №*, по
иска на Софийска Градска прокуратура.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от получаване на препис от него от страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА препис него да бъде изпратен на органа по
настойничеството по постоянния адрес на ответницата.
СЪДИЯ: