РЕШЕНИЕ
№ 13320
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от В. Т. Б. Гражданско дело № 20231110153137 по
описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Т. C.” ЕАД срещу
Д. Д. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., п.к.1715, обл. С., общ. М. ж.к.„М.-
4“, бл.473, вх. А, ет.1, ап.3, М. Д. Д. с ЕГН:********** с адрес: гр. С., п.к.1715,
обл. С., общ. М., ж.к. „М.“, бл.473, вх. А, ет.1, ап.3 и срещу В. Д. Д. с
ЕГН:********** с адрес: гр. С., п.к.1715, обл. С., общ. М., ж.к. „М.“, бл.473,
вх. А, ет.1, ап.3 в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците, в условията на разделна отговорност както следва: Д. Д. Д., ЕГН
********** сумата от 372,28 лв., представляваща 1/6 от сбора на главниците,
ведно със законната лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 66,08 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.2.2021
г., мораторна лихва в размер на 0,87 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 16.2.2021
г.; М. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 372,28 лв., представляваща 1/6 от
сбора на главниците, ведно със законната лихва от 24.2.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 66,08 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 16.2.2021 г., мораторна лихва в размер на 0,87 лв. за периода от 3.3.2018 г.
до 16.2.2021 г. и В. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 1489,11 лв.,
представляваща 4/6 от сбора на главниците, ведно със законната лихва от
24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 264,30
1
лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.2.2021 г., мораторна лихва в размер на 3,49
лв. за периода от 3.3.2018 г. до 16.2.2021 г. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 10870/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1
ГПК ответниците не са открити на установените адреси, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяване на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. 473, вх. А, ет. 1, ап. 3 са потребявали
топлинна енергия в периода м.05.2017г. до м.04.2019г., която не са заплатили,
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че същите дължат заплащане на претендираните суми в условията на разделна
отговорност при горепосочените квоти. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В исковата молба са налице твърдения, че ответниците - ползватели на
имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през
периода м.05.2017г. до м.04.2019г. и съответно са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от
него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно
- 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е
най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна
енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за
изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е
ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено.
2
Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия „Нелбо“ АД, гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна
енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни
сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Д. Д. Д., М. Д. Д., В. Д. Д.,
всички чрез особен представител адв. Ч. - САК са депозирали отговор на
исковата молба, в който оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани. Присъединяват се към искането за изслушване на съдебно -
техническа и съдебно счетоводна експертиза, които да отговорят на
поставените от ищеца задачи.
Третото лице помагач – „Н.“ АД, гр. С., взема становище, че
дружеството е водило надлежно топлинно счетоводство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 38669/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 24.2.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.“, бл. 473, вх. А, ет. 1,
ап. 3. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 от ЗТСУ, рег. № 84, том 13/1987 г., от който е видно, че собствеността на
имота е придобита от ответника В. Д. Д. и общия наследодател на ответниците
Д. С. Д., починал на 24.09.2004 г. Видно от удостоверение за наследници изх.
№ 000739/12.10.2004 г., издадено от СО, район М. /л. 17 от делото/, Д. С. Д. е
оставил законни наследници - Д. Д. Д. и М. Д. Д. – деца и В. Д. Д. – негова
съпруга. По отношение на квотите в съсобствеността съдът съобразява
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН предвиждаща, че децата на починалия
наследяват по равни части, както и на чл. 9, ал. 1 ЗН, според която съпругът
3
наследява част, равна на частта на всяко дете. Затова съдът намира, че между
страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи условия
между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия. Съдът
намира, че доколкото съпругата е страна по сделката за придобиване на имота,
като в договора за покупко – продажба не са посочени квоти различни от
равните, както и с оглед цитираните разпоредби на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал.
1 от ЗН, квотите в съсобствеността са – 1/6 ид.ч. за Д. Д. Д., 1/6 ид.ч. за М. Д.
Д. и 4/6 ид.ч. за В. Д. Д.. В тази насока следва да се има предвид и че при тези
квоти ответниците са декларирали имота в данъчната служба, видно от писмо
от 22.11.2024 г. на СО, ДОП, отдел ОП – М., видно с приложена данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, т.е. същите извънсъдебно са признали тези
обстоятелства.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът
кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение –
„Д.“ ООД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната
станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно
нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия единствено за
битово горещо водоснабдяване, както и съответните изравнявания за периоди
по ФДР. Сградата е била без отопление, като в имота на ответниците е имало
два броя водомери. Топлата вода е начислявана по реален отчет на уредите,
като протоколите за отчет са подписвани от потребителя.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответниците
не са платили начислените суми за процесния период, като начислени от
ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер
на 2 208.74 лв. главница и лихви в размер на 376.89 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
4
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Н.“ АД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
неоспорените СТЕ и ССЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по
5
ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е
съобразило корекциите, а именно 2 208.74 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период. Затова и
съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 376.89
лв. за процесния период. Затова съдът намира, че искът следва да бъде уважен
до установения размер, а до пълния предявен размер от 396.45 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Нелбо“ АД, като в тази насока е и
заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен счетоводител,
за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
6
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от „Н.“
АД, както и какъв е размера на дължимото възнаграждение. По делото бяха
представени и отчетните документи от страна на това дружество. Предвид
изложеното съдът намира, че искът за заплащане на цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 24.97 лв. за периода от м.01.2018 г. до
м.04.2019 г., платими при установените квоти от всеки ответник се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва за периода от 03.03.2018г. до
16.02.2021 г. в размер на 5.24 лв., платими при установените квоти от всеки
ответник, се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 1 982.86 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за особен представител, вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски
по заповедно производство по ч.гр.д. № 10870/2021 г. по описа на СРС, 90
състав. От страна на ответниците не са представени доказателства за
направени разноски, поради което такива не им се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул.”Я.” №23 Б, против Д. Д. Д. с ЕГН:**********, с
адрес: гр. С., п.к.1715, обл. С., общ. М., ж.к.„М.", бл.473, вх. А, ет.1, ап.3, М.
Д. Д. с ЕГН:********** с адрес: гр. С., п.к.1715, обл. С., общ. М., ж.к. „М.“,
бл.473, вх. А, ет.1, ап.3 и В. Д. Д. с ЕГН:********** с адрес: гр. С., п.к.1715,
обл. С., общ. М., ж.к. „М.“, бл.473, вх. А, ет.1, ап.3, и трите със съд. адрес гр.
7
С., ж.к. К. п., бл. 31Б, ет. 15, ап. 152, чрез особения представител адв. Ч., че Д.
Д. Д., М. Д. Д. и В. Д. Д. дължат на „Т. С.” ЕАД сумите, както следва - Д. Д. Д.,
ЕГН ********** сумата от 372,28 лв., представляваща 1/6 от сбора на
главниците за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62.82
лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.2.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до
пълния предявен размер от 66,08 лв., дължи мораторна лихва в размер на 0,87
лв. за периода от 3.3.2018 г. до 16.2.2021 г.; М. Д. Д., ЕГН ********** сумата
от 372,28 лв., представляваща 1/6 от сбора на главниците за периода м.05.2017
г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 62.82 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
16.2.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен размер от
66,08 лв., дължи мораторна лихва в размер на 0,87 лв. за периода от 3.3.2018 г.
до 16.2.2021 г. и В. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 1489,11 лв.,
представляваща 4/6 от сбора на главниците, ведно със законната лихва от
24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 251.26
лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.2.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до
пълния предявен размер от 264,30 лв., дължи мораторна лихва в размер на
3,49 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 16.2.2021 г., за които суми е издадена
заповед от 09.04.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10870/2021 г.
по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., п.к.1715, обл. С.,
общ. М., ж.к.„М.“, бл.473, вх. А, ет.1, ап.3, М. Д. Д. с ЕГН:********** с адрес:
гр. С., п.к.1715, обл. С., общ. М., ж.к. „М.“, бл.473, вх. А, ет.1, ап.3 и В. Д. Д. с
ЕГН:********** с адрес: гр. С., п.к.1715, обл. С., общ. М., ж.к. „М.“, бл.473,
вх. А, ет.1, ап.3, и трите със съд. адрес гр. С., ж.к. К. п., бл. 31Б, ет. 15, ап. 152,
чрез особения представител адв. Ч., да заплатят на „Т. С.” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, направените по делото разноски в
размер на 1 982.86 лв., с включени разноски по заповедно производство по
ч.гр.д. № 10870/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Н.“
АД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Х. г." № 58.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9