№ 242
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900719 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Банка ДСК“ АД срещу А. А. А. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. ал. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 430,
ал., ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати
следните суми: сумата от 39116.60 лева, представляваща главница по договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
27.03.2015г.; сумата от 15809.41 лева, представляваща капитализирана
договорна лихва за периода 27.03.2016г. до 05.09.2021г., начислена за
гратисния период; сумата от 6988.87 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода 05.10.2021г. до 11.12.2023г.; сумата от 660.77 лева,
представляваща неустойка за забава начислена в размер на 10% върху
дължимата и просрочена главница на основание чл. 17.1 от Общите условия за
периода 05.11.2021г. до 11.12.2023г.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключен договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
27.03.2015г., по силата на който „Банка ДСК“ АД се е задължила да
предоставила на А. А. А. кредит в размер от 86056.52лв. за заплащане на такси
1
за обучение. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от
датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от Договора,
гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за
съответната специалност и образователно – квалификационна степен.
Кредитът е бил платим на 119 равни месечните вноски от по 656.86лв. по
погасителен план. Запредоставения кредит, кредитополучателят е следвало да
заплаща фиксирана лихва в размер на 7% годишно /чл. 7/. Съгласно чл. 10.2
лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време
на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. В
изпълнение на договора банката е превела дължимите такси за обучение на
ответника по сметка на Медицински университет – Варна, с изключение на
сумата от 7823.32лв., която е преведена на кредитополучателя. Общият
размер на усвоения кредит за обучение се равнява на 39116.60лв.,
представляващ 5 бр. усвоявания от по 7823.32лв. След последният превод не
са извършвани други усвоявания по кредита. Съгласно уверения от
университета последният държавен изпит е бил насрочен за м. септември
2020г. Гратисният период е изтекъл месец септември 2021г. и от този момент
за ответникът е възникнало задължението за заплащане на месечните вноски.
Към датата на подаване на исковата молба е налице просрочие на вноските по
кредита. При допусната забава съгласно т. 17.2 от Общите условия на
плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем. С настоящата искова молба банката отправя изявление до
кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По
изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати процесните суми.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
чрез назначения му особен представител. Оспорва предявените искове по
основание и размер. Претендираната главница не е съобразена с размера на
усвоения кредит и с извършените плащания. Незаконосъобразно е
капитализирана договорната лихва към главницата. Не са налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез процесуалните
си представители, поддържат исковата молба, респективно отговора.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се установи, че е сключен договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
27.03.2015г., по силата на който „Банка ДСК“ АД се е задължила да
предостави на А. А. А. кредит в размер от 86056.52лв. за заплащане на такси
за обучение. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца /чл.2/, считано от
датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл.3 от договора,
гратисния период обхваща времето от датата на първото усвояване до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за
съответната специалност и образователно – квалификационна степен.
Съгласно чл.5 от договора, кредитът се погасява на равни месечни вноски
след изтичане на гратисния период с падеж 15 число на месеца. В чл.7 е
уговорена фиксирана лихва в размер на 7% годишно.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
кредитът е усвоен в общ размер от 39116.60лв. на пет пъти от по 7823.32лв.
От съдържанието договора за кредит, при вземане предвид основната
дейност на кредитодателя и доказателствата по делото сочещи качеството на
кредитополучателя на студент, настоящата инстанция приема, че той попада в
приложното поле на специалния Закон за кредитиране на студенти и
докторанти.
Съгласно чл. 17, ал.6 от посочения нормативен акт когато не са спазени
изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 , както и изискванията за
задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия
договор по чл. 7 , договорът за кредит е недействителен.
В случай на недействителност на договора за кредит
кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихви, такси или други разходи.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма, съгласно чл.17, ал.1 от Закона за кредитиране на
студенти и докторанти. Договорът, в съответствие с чл.6, т.1-20 от типовия
договор, утвърден по реда на чл.7, ал.1 от закона съдържа вида и размера
кредита, срок за усвояване и погасяване, размер на договорната лихва,
гратисен период, уточнения, че не се дължат обезпечения, такси и други
разходи, уточнения за пресрочно погасяване, индивидуализация на страните
3
по него.
Клаузата на чл.7 от договора ясно определя размера на лихвения
процент. Той е фиксиран на 7%, като изрично е посочено, че не може да бъде
увеличаван едностранно, което е в съответствие с чл. 20 от Закона за
кредитиране на студенти и докторанти. В тази връзка съдът счита за
неоснователни доводите в противното направени в ход по същество от
особенния представител на ответника.
Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит не
страда от цялостна недействителност на основание чл.17, ал.6 от Закона за
кредитиране на студенти и докторанти.
За определяне на размера на дължимите главница, договорни и
наказателни лихви съдът намира, че следва да се произнесе по въпросите за
които следи служебно, в това число нищожност и неравноправност на
отделните клаузи.
Във връзка с горното съдът извърши преценка на клаузата на чл.10.2 от
общите условия на договора, съгласно който договорната лихвата се начислява
върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период,
като в последния случай се капитализира годишно.
Тази клауза по своята същност представляват такава за капитализиране
изтекли лихви, което по същество представлява увеличаване на главницата за
сметка на прибавянето към нея на дължими лихви. При капитализирането се
постига като резултат олихвяване на изтекли лихви. По силата на чл. 10, ал.3
ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ.
Към момента на сключване на договора капитализацията на лихвата не е
уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по
аргумент от чл. 10, ал.3 ЗЗД е забранена. Разпоредбата на чл.294, ал.2 от ТЗ е
неприложима, тъй като касае за сделки сключени между търговци, а не между
потребител и търговец.
Отделно от горното уговорка за капитализация на лихви е в разрез с
императивната норма на чл.24, ал. 1 от Закона за кредитиране студенти и
докторанти съгласно, която общият размер на задължението на
кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва:
1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за
4
такси и/или издръжка и 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на
договора за кредит. Т.е главницата включва само предоставената сума и не се
сумира с изтекли лихви през гратисния период, който размер да подлежи на
общо олихвяване.
По изложените съображения съдът приема, че уговорката за
капитализиране на лихвата, представляваща анатоцизъм, противоречи на
закона и е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Т.е при определяне размера на дължимата главница, договорни лихви и
неустойки не следва да се вземат предвид капитализираните лихви,
присъединени към главницата.
Съдът не констатира приложение на други неравноправни клаузи, от
които да произтичат процесните вземания за главници и лихви.
По отношение на падежа, съдът намира, че предсрочната изискуемост
по процесния договор за кредит е настъпила. От доказателствата по делото се
установява, че гратисният период по чл.3 от договора е изтекъл на
30.09.2020г., тъй като съгласно уверение рег. №103-449/05.03.2015г.
последният държавен изпит е септември 2020г.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че са постъпили плащания по договора за кредит в общ размер от
3418.62лв., за периода 05.11.2021г. до 11.03.2022г., като след този период няма
постъпили плащания. В тази връзка е настъпил обективният факт за отнемане
на преимуществото на срока, а именно неплащане на падеж на три
последователни погасителни вноски /чл.18.1, „а“ от общите условия към
договора/.
Изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е
извършено с исковата молба и с получаването й от особения представител на
ответника, същият е надлежно уведомен.
След обявяване на предсрочната изискуемост не се дължи договорна
лихва, следователно договорната лихва би се дължала само за периода до
14.01.2025г.
Предвид всички изложени до тук мотиви съдът възприема изчисленията
на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза досежно размера на
главница, договорната лихва, неустойки направени във вариант на т. 6 на стр.
5
8 от заключението. При този вариант на изчисления не е приложена клаузата
за капитализация на лихви и главницата се равнява на 37803.98лв., а
договорната лихва на 18805.58лв., включваща разсрочена възнаградителна
лихва от 14108.93лв. за периода 27.03.2016г. до 05.09.2021г. и 4696.65лв.,
възнаградителна лихва за периода 05.03.2022г. до 11.12.2023г.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
основателни в посочените размери и периоди и следва да бъдат уважени,
съответно отхвърлени разликата над тези суми до пълния предявен размер и
периоди.
По отношение на дължимостта на претендираната неустойка в размер на
660.77лева, съдът намира следното:
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да е основателен искът за
неустойка следва да се установи, че между страните е сключен договор,
пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на пълно или частично
неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна уговорка за
плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която търси
неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на
неизправната такава.
В случая съдът прие, че между страните е възникнала облигационна
връзка, основана на договор за кредит. В чл.17.1 от Общите условия е
предвидена мораторна неустойка, която се равнява на договорната лихва,
ведно с 10 % или общо 17.00%. Съдът намира, че при този процент на
неустойката не се излиза извън присъщите функции на същата, което да прави
нищожна, като в случая банката я претендира в размер само на 10%.
Съгласно заключението на вещото лице неустойката е в размер на
425.36лв. за периода 11.03.2022г. до 11.02.2023г., поради което предявеният
иск подлежи на уважаване в този размер и за този периода и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 660.77лв. и за
съответният период.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
6
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 8526.44лв., съразмерно
от сумите 2526.59лв., държавна такса; 988.00лв., превод на книжа; 40.00лв.
такса за Държавен вестник; 800.00лв., депозит за вещо лице, 5000.00лв.,
възнаграждение за особен представител и 300.00лв., юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.25, ал.2 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. А., GB **********, с адрес ******, с постоянен адрес
по лична карта ****** ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумата
от 37803.98 лева, представляваща главница по договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
27.03.2015г.; сумата от 14108.93 лева, представляваща капитализирана
договорна лихва за периода 27.03.2016г. до 05.09.2021г., начислена за
гратисния период; сумата от 4696.65 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода 05.03.2022г. до 11.12.2023г.; сумата от 425.36 лева,
представляваща неустойка за забава начислена в размер на 10% върху
дължимата и просрочена главница на основание чл. 17.1 от Общите условия за
периода 11.03.2022г. до 11.12.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2023г., до
окончателното й изплащане на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240,
ал.2 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните
институции.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 срещу А. А.
А., GB **********, с адрес ******, с постоянен адрес по лична карта ******
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.2 от ЗЗД,
вр.чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните институции да
бъде осъдена ответника да заплати сумите формирани като разликата над
сумата от 37803.98 лв. до пълния предявен размер от 39116.60лв,
представляваща главница по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти от 27.03.2015г.; сумата над 14108.93
7
лв. до пълния предявен размер от 15809.41лв., представляваща
капитализирана договорна лихва за периода 27.03.2016г. до 05.09.2021г.,
начислена за гратисния период; сумата над 4696.65 лева до пълния предявен
размер от 6988.87лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода
05.10.2021г. до 04.03.2022г.; сумата над 425.36 лв. до пълния предявен
размер от 660.77лв., представляваща неустойка за забава начислена в размер
на 10% върху дължимата и просрочена главница на основание чл. 17.1 от
Общите условия за периода 05.11.2021г. до 10.12.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.12.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. А. А., GB **********, с адрес ******, с постоянен адрес
по лична карта ****** ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумата
от 8526.44лв., представляваща сторени съдебно деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8