Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 10.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Славчева, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 299 по описа за 2021 година на РС Елин Пелин в присъствието
на прокурор Стоян Добрев и въз основа на събраните по делото доказателства
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на РП Елин Пелин с правно основание чл.155 от Закона за
здравето за настаняване на Д. ПЕТРВА М., ЕГН ********** ***, м.“……….“ бл…, ап…, общ.Е., С. област на задължително лечение
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски окръжен съд
в 7-дневен срок считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ
по ЧНД № 299/2020 г.
по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на чл.155
и сл. от Закона за здравето.
Оразувано е по искане на Районна прокуратура гр.Елин Пелин за
настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на
освидетелстваната Д.П.М., ЕГН **********
***. В искането се твърди, че материалите по приложената по делото
преписка сочат на лице с психично заболяване, което се нуждае от специални
здрави грижи по смисъла на Закона за здравето, тъй като с поведението си
застрашава, както своя живот и здраве, така и живота и здравето на околните.
Искането е връчено на освидетелстваната, която е направила възражения за
неоснователност на искането.
Адв.Г.
- упълномощени защитник на освидетелстваната М. и адв.Николава – назначена от
съда за служебен защитник на освидетелстваната оспорват искането и молят съдът
да го отхвърли.
В
съдебно заседание освидетелстваната не заявява становище.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура гр.Елин Пелин пледира съдът да постанови съдебен акт
съобразно събраните по делото доказателства относно здравословното състояние на
освидетелстваната М., доколкото от
изслушаната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява,
че същата не страда от психично
заболяване, което да налага медицинско настаняване в специализирано лечебно
заведение.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
експертно решение № 0195 от 29.01.2010 г. издадено от СБАЛССЗ – Национална
кардиологична болница ЕАД София се установява, че Д.П.М. е с водеща диагноза хроничен нефритен
синдром, мембранозен гломерулонефрит, латентна бъбречна недостатъчност.
Симптоматична артериална хипертония. Състояние холецистектомия. Постоперативен
хипотиреоидизъм.
Представено е решение по д.д. № 23/2017 г. по описа на Софийска
адвокатска колегия, от което е видно, че
на Д.П.М. от САК е наложено наказание порицание във връзка с неплащане
на задължения по чл.49 от Закона за адвокатурата. Представени са и карта на
адвокат на името на Д.П.М., молба от Д.П.М. до САК № 10554/22.10.2020 г., квитанция за
заплатен членски внос за месец 08.2020 г. с вносител Д.П.М..
Видно
от служебна бележка № 199/27.11.2009 г. издадена от 91-ва гимназия с
преподаване на немски език „Проф.К.Гълъбов“ София е, че Д.П.М. е била ученичка
в периода от 1966-1970 г.
От
разпореждане на ТП на НОИ София град № **********
се установява, че на Д.П.М. е отпусната пенсия в размер на 296.59 лева.
В
декларация рег. № 5280/24.11.2020 г. по описа на нотариус З.Т. се установява,
че Н.П.М., в качеството си на брат на Д.П.М. е заявил, че оттегля и не поддържа
дадените от него показания като свидетел по делото, тъй като не му е било
извество, че може да не дава показания като свидетел по настоящото дело.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели И.П.В. и К.П.Л. – съседи на освидетелстваната М. се установява, че
познават освидетелстваната в качеството на нейни съседи и по този повод са били
свидетели на случаи, при които освидетелстваната има странно поведение, като
например силни шумове, които идват от апартамента й, приличащи на чупене на
вещи, крясъци и др., грубо и агресивно поведение към служители на полицията и
медицинския екип дошли да установят какво се случва с освидетелстваната,
неадекватно поведение. Тези показания се потвърждават и от разпита на свидетеля
Р.Б. – полицейски служител, който освен
това разказва, че при извършвана проверка, освидетелстваната била превъзбудена
и ги обиждала с ралични епитети, като глупаци и нещастници, които ще бъдат уволнени заради действията си. Свидетелят Б. сочи, че по повод поведението на освидетелстваната М.
в полицията имало образувани и множество други преписки по повод подавани
сигнали от съседите й, както и по нейни жалби, в които заявява, че са
извършвани злоупотреби с нейни лични документи, че била обявена за издирване,
че е криминално проявена, че е влизано в апартамента й, някой й свалил душ
батерията, след което отново я е поставил на мястото й, но е оставил някакъв
теч със синя течност. Свидетелят Б. твърди, че при извършване на проверки по
тези сигнали не е установено разбиване на входната врата, нито е констатиран
проблем с батерията или наличие на синя
боя в банята на освидетелстваната.
От
разпита на свидетелката М. Е. се установява, че познава освидетелстваната М. от
30 години и има впечатление от нея като приятел. Твърди, че не й е известно М.
да има някакви заболявания и това, което чува в съда й се струва абсурдно. Не я
познава нито като агресивна личност, нито като конфликтна. През последните една
– две години я е виждала епизодично, а не постоянно, само когато е идвала при
нея на два пъти за заверки на подписи на клиенти, тъй като свидетелката е
нотариус. Навън не са се виждали и не са общували. За последните една-две
години са се виждали само около два
пъти.
По
делото е разпитан и свидетелят Н.П.М. – брат на освидетелстваната М., който е
заявил в нотариално заверена декларация, че не поддържа показанията си, поради
което съдът не следва да ги коментира.
Въз
основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат
лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните,
за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ са психичноболни с установено
сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностно
разстройство/ или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично
заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или
съдова и сенилна деменция.
От
приетата от съда и неоспорена от страните комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза безспорно се установи, че освидетелстваната Д.П.М.
страда от леко разстройство на познавателните способности F06.7. Към момента на този етап от развитието си,
гореописаното заболяване не крие опасност освидетелстваната да извърши
престъпление, което да застраши нейното и на околните здраве и живот.
Освидетелстваната може да дава информирано съгласие за лечението си и й е
предложено доброволно такова в амбулаторна форма.
Изложеното сочи, че не е налице и юридическия критерий за задължително
лечение, а именно поради заболяването си освидетелстваната да представлява опасност
за себе си и за близките си.
С
оглед изложеното и след придобиването на непосредствено впечатление за
състоянието на освидетелстваната и като взе предвид становището на вещите лица,
настоящият съдебен състав, намери искането за неоснователно и го отхвърли.
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на
бюджета на съда.
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: