Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........
09.10.2019г., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав в публично заседание на двадесет
и шести септември, две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
Секретар Калинка Михайлова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 542 по описа на съда за 2019 на ДРС, констатира следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от “***, със седалище и адрес на
управление – *** в ТР, с която срещу Д.Х.К. с ЕГН ********** е предявен
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, съдът да установи между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д№ 4420/2017г. по описа на РС Добрич, а именно:
-554,73 лв. /петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и
три стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****
от 18.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.12.2017 г. до окончателното й изплащане;
-42,59 лв. /четиридесет и два лева и петдесет и девет ст/,
представляваща договорна лихва за периода от 25.06.2017г. до 26.08.2017г.;
-19,48 лв. /деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в
размер на законната лихва за периода от 25.06.2017 г. до 15.11.2017 г., както и
сторените по делото разноски.
В условията на евентуалност, при
отхвърляне на установителните искове, ищецът настоява за осъждане на ответника
да заплати сумите.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
На 18.05.2017г., между „*** и
ответника е сключен Договор за потребителски кредит № **********. На основание
така сключения Договор, ***е предоставил сума в размер на 500лв. В чл. 7 ал.1
от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 500 лв., като към
отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на
31,40 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-
декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за
оценка на риска в размер на 31,40 лв. се финансира от Кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване,
средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В
случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора
към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 11,55 лв. и застраховка
безработица в размер на 11,47 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10
от Договора) възлиза на 597,32 лв., която сума е разсрочена на 7 погасителни
месечни вноски - 6 вноски, всяка в размер на 85,33 лв., ведно с последна
изравнителна в размер на 85,34 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е
в размер на 22,61 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил
плащанията по договора, считано от 25.06.2017 г. за повече от три месечни
вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи
25.06.2017 г., 25.07.2017 г,, 25.08.2017 г. В Договора била уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски
кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от
Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната
кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора,
въпреки това сме изпратили и на постоянния и на настоящ адрес на длъжника.
Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и
контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид. „**** разполага с
писмени документи, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е
адресирано именно до адресите на кредитополучателя, посочени в процесното
съглашение, като постоянен адрес и настоящ адрес,***, п.к. 9300, ул.
Първомайска № 10А. Достатъчно е изпращането на писмата да се извърши до
посоченият от страната адрес, за да се счита връчването за редовно. От
приложената обратна разписка за доставка на пратка *** Y с бар код: *** се установявало, че длъжникът Д.Х.К., ЕГН ********** е търсен
на посоченият в договора за потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна
изискуемост, с бар код: ** е изпратено до посочения в договора за кредит
постоянен, настоящ и адрес за кореспонденция. Видно от обр. 250- Уведомлението
за предсрочна изискуемост е подучено от адресата. Така кредитодателят е
предприел всички възможни действия за да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост. В конкретния случай предсрочната изискуемост е
настъпила на 26.08.2017г.
Ищецът инициирал заповедно
производство.
В срока по чл.131 от ГПК
ответната страна не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове. Прави искане съдебния акт да се
постанови по реда на чл.238 от ГПК.
Съдът, като прецени изложените обстоятелства и събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.239 от ГПК, намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На последния са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание.
Приложените
към исковата молба
заверени преписи от следните писмени доказателства:Трудов договор №
14/04.02.2011г.; допълнително споразумение към трудов договор ТД-57; фиш за последно трудово
възнаграждение; Заповед № ЛС-05-1581/29.10.2018г.; уведомление с изх.рег.№
ВиК-831/22.02.2019г., обосновават вероятна основателност на исковата претенция.
Предвид изложеното съдът намира,
че са налице предвидените в закона предпоставки и следва да постанови решение,
с което ответника да
бъде осъден да заплати на ищцата исковите суми.
На осн.чл.86 от ЗЗД ответната
страна следва да заплати и обезщетение за забава в плащането на главното
задължение в размер на законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното му плщане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: Ищецът е представил доказателства за сторени разноски по производството в
размер на 75лв.- държавна такса. Ищецът е представляван в производството от
юрисконсулт.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с
оглед изхода от спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските, за които са представени
писмени доказателства., а именно: 75лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Според т.12 на ТР
№4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед
изхода на делото ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски в
заповедното производство, а именно: 25 лева - държавна такса по заявлението и
50лева - юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Добричкият
районен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ КАТО
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Х.К. с ЕГН ********** дължи на “***, със седалище и адрес на
управление – *** в ТР сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д№ 4420/2017г. по описа на РС Добрич, а именно:
-554,73 лв. /петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и
три стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***
от 18.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.12.2017 г. до окончателното й изплащане;
-42,59 лв. /четиридесет и два лева и петдесет и девет ст/,
представляваща договорна лихва за периода от 25.06.2017г. до 26.08.2017г.;
-19,48 лв. /деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на просрочената главница в
размер на законната лихва за периода от 25.06.2017 г. до 15.11.2017 г., както и
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Х.К. с ЕГН **********,***, да заплати на “***, със седалище и адрес на управление – *** в ТР сторените в установителното производство
разноски от 75лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Х.К. с ЕГН **********,***, да заплати “***, със седалище и адрес на
управление – *** в ТР сторените в производството по ч.гр.д№ 4420/2017г. по
описа на РС Добрич разноски в размер на 25лв.
държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ. ЗАЩИТАТА МОЖЕ ДА СЕ
ОСЪЩЕСТВИ ПО РЕДА НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ.240 АЛ.1 ОТ ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .........................