Р Е Ш Е Н И Е
№356
гр.Силистра,29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети
юни 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: НАДЯ ГАДЖЕВА
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1445 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „Г. Ф. БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с
ЕИК ………. със седалище в гр.Б., моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 1 089.58, заплатена от него в качеството му на
поръчител по Договор за гаранционна сделка от 19.04.2018г. , ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на задължението, за което има
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 638/2019г. По описа на СРС и да
осъди ответника да заплати направените разноски по настоящото производство и
тези в заповедното.
Твърди, че претендираната сума е сбор от задълженията на ответника към
кредитора му „Ф.к.“ЕООД, с който Т.Ш. е сключил договор за потребителски кредит
№ 0003047/19.04.2018г. и Договор за допълнителни услуги от 19.04.2018г.,
именно:
По договор за кредит:
494.15 лева- главница;
50.97 лева- договорна лихва;
По договор за допълнителни
услуги:
421.79 лева- главница;
86 лева-SMS-известяване;
36.67 лева- обезщетение за забава за периода 22.05.2018г.- 09.05.2019г.
Твърди, че е заплатил посочените по-горе суми на кредитора на ответника,
поради което се е суброгирал в правата му, поради което предявява настоящия
иск.
ОТВЕТНИКЪТ Т.Р.Ш., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, чрез назначената
от съда адв.И.И., е подал отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че
договорът за кредит, който попада под регламентацията на Закона за
потребителския кредит е недействителен поради неспазването на разпоредбите на
чл.11,ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК.
Също така с невключването на сумата, дължима за възнаграждение на
поръчителя към общите разходи по кредита е заобикаляне на закона, което се
явява основание за нищожност на клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите./Аргумент от чл.21,ал.1 от ЗПК/.
Договореното поръчителство и възнаграждението за него в размер близък до
получения заем, утежнява изключително задълженията на кредитополучателя и
противоречи на морала и добрите нрави, което е основание за нищожност на
клаузата на основание чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Предвид на всичко, това счита, че договорът за потребителски кредит е
недействителен. Тъй като поръчителят отговаря за чужд дълг, който не може да
възникне, ако основното задължение не съществува, следователно, за ищеца не е
възникнало задължението да обезпечи задълженията по този договор, съответно да
заплаща сумите, дължими от кредитополучателя по него.
По изложените съображения, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Като прецени изложените в исковата молба твърдения и представените с нея
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ са ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
във връзка с чл.143 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ и акцесорен
иск по чл.86 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените
суми от деня на плащането.
От представените от ищеца доказателства /Договор за гаранционна сделка/поръчителство
от 19.04.2018г.-л.15/ се установява, че е поръчител по Договор за потребителски
кредит № 0003047/19.04.2018г. и Договор за допълнителни услуги към него,
сключен между “Ф. К.“ЕООД и Т. Р.Ш.. Поради неизпълнение на задълженията по
договора от страна на кредитополучателя, кредиторът е предприел действия за
принудително удовлетворяване- подал е заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№ 638/2019г. по описа на Районен съд-Силистра. Съдът е уважил частично искането
и е издал Заповед № 2388/18.06.2019г. за следните суми:
494.15 лева- главница по Договор за потребителски кредит, заедно със
законната лихва, считано от 13.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението;
50.97 лева- договорна лихва за периода 19.04.2018г.- 09.05.2019г.;
36.67 лева- обезщетение за забава за периода 22.05.2018г.-09.05.2019г.;
За останалите вземания е постановен отказ с Разпореждане №2387/18.06.2019г.,
обжалвано от заявителя и потвърдено с Определение № 254/12.07.2019г.
постановено по в.ч.гр.д.№ 188/2019г. по описа на СОС.
Предвид на това, предмет на настоящото производство могат да бъдат само
сумите, за които има издадена заповед за изпълнение. За останалите вземания
липсва правен интерес от предявяване на установителен иск,а осъдителен не е
предявен, поради производството следва да се прекрати като недопустимо.
От изложеното става ясно, че поръчителят е изпълнил задължението на длъжника,
поради което на основание чл.143,ал.1 от ЗЗД, той следва да им заплати
посочените по-горе суми.
Възраженията на ответника за нищожност и
недействителност, касаят клаузите в договора за кредит, които са обсъдени и
съобразени от заповедния съд при постановяване на отказа му да издаде заповед
за изпълнение. Поради това съдът няма да преповтаря тези съображения в
настоящото производство, а и това не е необходимо тъй като тези вземания не са
предмет на делото. Не се касае за недействителност на целия договор, а на
отделни негови клаузи, поради което не следва де се обсъжда и възражението за
недействителност и договора за поръчителство.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Те са 275 лева- 125
лева- ДТ и 150 лева- депозит за възнаграждение за адвокат. Съразмерно с
уважената част от исковете се дължи сумата от 146.84 лева.
Дължат се и разноските,направени в заповедното
производство, които са в размер на 25 лева.
Мотивиран от тези съображения, Силистренският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по исковете,
предявени от „Г. Ф. БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК ………, против Т.Р.Ш., с ЕГН **********, с
правно основание чл.422 от ГПК, да се признае за установено, че Т.Р.Ш., с ЕГН **********
дължи на „Г. ф. Българи“ЕООД следните суми:
421.79 лева- главница по договор за допълнителни услуги;
86 лева-SMS-известяване;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Р.Ш., с
ЕГН **********, дължи на „Г. Ф. БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК ………,следните суми:
494.15 лева- главница по Договор за потребителски кредит №
0003047/19.04.2018г. заедно със законната лихва, считано от 13.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
50.97 лева- договорна лихва за периода 19.04.2018г.-09.05.2019г.;
36.67 лева- обезщетение за забава за периода 22.05.2018г.- 09.05.2019г.
ОСЪЖДА Т.Р.Ш., с ЕГН **********, да
заплати на „Г. Ф. БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК ………, следните суми:
146.84(сто четиридесет и шест лв. и 84
ст./ лева- разноски по гр.д.№ 1445/2019г. по описа на СРС;
25(двадесет и пет) лева- разноски по
ч.гр.д.№ 638/2019г. по описа на СРС;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/