РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500467 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Х. Г. Т. против решение
№ 4659/25.11.2024г. по гр.д.№ 13394/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е признато за
установено, че жалбоподателката дължи на „Мъни плюс корп“ЕАД, с настояща фирма
„Елдрон технолоджи“ЕАД сумата от 140 лева- главница, представляваща непогасени
месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 25.06.2020 г., сключен между
жалбоподателката и „А1 България” ЕАД, която сума е платена от „Мъни плюс корп“ЕАД,
съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между последния и „А1
България” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда по чл.410 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че липсват доказателства за това процесната сума
да е платена от въззиваемата страна на мобилния оператор, освен това били налице
противоречиви данни и твърдения относно начина на погасяване на това задължение, чрез
плащане или чрез прихващане. Твърди се също така, че липсват доказателства
жалбоподателката да е била уведомена за разваляне на договора за продажба на изплащане и
затова, че задължението за заплащане на сумата от 140 лева е станало изискуемо. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
От въззиваемата страна „Елдрон технолоджи“ЕАД е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
1
Изложени са подробни доводи по отношение на всички твърдения във въззивната жалба.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13394/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с. е образувано по искова
молба от „Мъни плюс корп“ЕАД против Х. Г. Т., с която е предявен иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между
ответницата и „Мобилтел“ЕАД / с настояща фирма „А 1 България“/ бил сключен договор за
продажба на изплащане № *********/25.06.2020г., по силата на който Т. придобила
устройство Smart Home Comfort Kit, като се задължила да заплати продажната му цена,
съобразно с погасителен план към договора. Поради неплащане в срок на дължими вноски,
договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от същия, а непогасената сума от
140 лева станала предсрочно изискуема. На 07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД и
„Състейнъбъл солюшънс“ АД, с нова фирма „Мъни плюс корп“, бил сключен договор за
поръчителство, по силата на който второто дружество се задължило като поръчител да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договори за продажба
на изплащане. На основание на този договор на 01.10.2021г. „Състейнъбъл солюшънс“АД
заплатило на „А1 България“ЕАД сумата от 140 лева, останала дължима по договора от
25.06.2020г. До ответницата било изпратено уведомление за встъпване в дълг, като била
уведомена, че считано от 01.10.2021г. задълженията към „А1 България“ ЕАД са прехвърлени
на „Състейнъбъл солюшънс“АД с нова фирма „Мъни плюс корп“ЕАД.
В срока по чл.131 от ГПК от Х. Г. Т. е подаден отговор на исковата молба, с който е
заявено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не се оспорва,
че ответницата е закупила описания в исковата молба телефон на изплащане. Твърди се
обаче, че към датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение-
28.02.2023г. тя била изплатила в пълен размер задълженията си към „А1 България“ ЕАД.
По първоинстанционното дело е приет договор за продажба на изплащане №
********* от 25.06.2020г., сключен между „А1 България“ ЕАД и Х. Г. К., ведно с приемо-
предавателен протокол за закупеното устройство - Smart Home Comfort Kit. Приет е и
сключеният на 07.11.2014г. договор за поръчителство между „Мобилтел“ ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ведно с анекс от 08.10.2015г., анекс от 15.03.2016г.,
анекс от 07.11.2014г., анекс от 30.11.2017г., анекс от 05.06.2018г., анекс от 01.10.2018г., анекс
от 08.08.2019г., анекс от 08.08.2020г., съгласно който срокът на договора е продължен до
30.09.2020г.
До Х. Г. Т. е изпратено уведомление за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД от „А1
България“ ЕАД, в което е посочено, че считано от 01.10.2021г. задълженията й към
дружеството, като купувач по договор за продажба на изплащане от 25.06.2020г., в размер от
140 лева, са прехвърлени в полза на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД по силата на
договор за поръчителство от 07.11.2014г. С приемо- предавателен протокол от 05.04.2021г.
„А1 България“ ЕАД е предало на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД справка по чл.2.2.3.
от договора, съдържаща списък на абонати и размер на просрочените задължения,
произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството на второто дружество. С
2
приемо-предавателен протокол от 28.10.2021г. „А1 България“ ЕАД е предало на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД и справка по чл.2.2.6. от договора, съдържаща списък
на абонати, за които на 01.10.2021г. второто дружество, в качеството му на поръчител, е
изпълнило задълженията им.
По делото на ПдРС е приета представена от „А1 България“ ЕАД справка за
извършени плащания по партидата на Х. Г. Т. за периода от 01.01.2020г. до 28.02.2023г.
Прието е и заключение по съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице Й. П.,
съгласно което сумата, погасена от Х. Т. по договор за продажба на изплащане № *********
от 25.06.2020г. към 25.09.2024г. е в размер от 2830,81 лева. Плащанията са извършени на
следните дати: 16.06.2020г., 25.06.2020г., 24.07.2020г., 24.08.2020г., 17.09.2020г., 23.09.2020г.,
10.10.2020г. и 20.04.2022г. На 09.04.2021г. от „А1 България“ ЕАД е издадена фактура №
********** за начислени предсрочно изискуеми 13 месечни вноски по договор за продажба
на изплащане № ********* от 25.06.2020г. на обща стойност от 223,72 лева. На 19.10.2021г.
от поръчителя „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /с ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/
са платени 319,60 лева по същия договор за продажба на изплащане.
Заверено копие от договор за продажба на изплащане № ********* от 25.06.2020г. е
налице на л.9 и л.10 по приложеното ч.гр.д.№ 451/2023г. на РС- гр.Асеновград. Предмет на
договора е прехвърляне на правото на собственост на една или повече вещи, определени в
приемо- предавателен протокол, срещу разсрочено заплащане на продажната цена. Видно от
раздел II от договора „Цена и начин на плащане“, цената е следвало да бъде платена на една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка от които в размер от 8,98 лева /сборът от
главницата и лихвата в таблицата по- долу винаги е равен на 8,98 лева/. В т.6 от договора е
записано, че първоначалната вноска се заплаща при подписване на договора. Следователно
остатъчната цена на двете мобилни устройства, описани в приемо- предавателния протокол
на л.10, е в размер от 206,54 лева, колкото е посочена и в графа „обща сума на оставащите
вноски“. Съгласно заключението на в.л.Павлова, на датата на сключване на договора-
25.06.2020г. от жалбоподателката са платени общо 135,47 лева, а на датата, предхождаща
падежа на първата вноска, а именно на 24.07.2020г.- още 281,78 лева. Няма обяснение за
това, защо още в първия месец от подписване на договора са извършени и осчетоводени
плащания, значително надхвърлящи цената на двете мобилни устройства. Възможно е да е
допусната грешка при осчетоводяване на извършени от жалбоподателката плащания, като
такива по договор за продажба на изплащане № ********* от 25.06.2020г., вместо по друг
договор. По делото обаче лисват каквито и да било твърдения и доводи за това.
Заключението по ССЕ обосновава категоричен извод за погасяване на всички задължения на
Х. Т. по въпросния договор още към 24.07.2020г., поради което не може да се приеме, че е
било налице основание за обявяване на 13 месечни вноски за предсрочно изискуеми и за
ангажиране на отговорността на поръчителя. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде отменено, като в полза на жалбоподателката бъдат присъдени направените от нея
съдебни разноски за държавна такса в размер от 25 лева. С оглед определено ниския
материален интерес по разгледания иск и не особено високата правна и фактическа
3
сложност на спора по делото, в полза на пълномощника й адв.П. Ю. ще следва да бъде
присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от общо 400 лева за двете
съдебни инстанции.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4659/25.11.2024г. по гр.д.№ 13394/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с., с
което е признато за установено, че жалбоподателката Х. Г. Т. дължи на „Мъни плюс
корп“ЕАД, с настояща фирма „Елдрон технолоджи“ЕАД сумата от 140 лева- главница,
представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от
25.06.2020г., сключен между жалбоподателката и „А1 България” ЕАД, която сума е платена
от „Мъни плюс корп“ЕАД, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен
между последния и „А1 България” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда по чл.410 ГПК, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мъни плюс корп“ЕАД, с настояща фирма „Елдрон
технолоджи“ЕАД иск против Х. Г. Т. за това да бъде признато за установено, че тя му
дължисумата от 140 лева- главница, представляваща непогасени месечни вноски по договор
за продажба на изплащане от 25.06.2020г., сключен между Х. Т. и „А1 България” ЕАД, която
сума е платена от „Мъни плюс корп“ЕАД, съгласно договор за поръчителство от
07.11.2014г., сключен между последния и „А1 България” ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „Елдрон технолоджи“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, да заплати на Х. Г. Т. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 25 лева-
съдебни разноски във въззивното производство, както и да заплати на пълномощника й
адвокат П. Д. Ю. от АК- гр. ****, с персонален номер: ***** и адрес на кантора: гр.*****,
сумата от 400 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА общо първоинстанционното и за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4