№ 6646
гр. София, 17.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20221110134215 по описа за 2022 година
Подадено е възражение от длъжника срещу издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. Изискана е покана за доброволно изпълнение по изп. дело, от
която е видно, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е
подадена в законовия едномесечен срок по чл.414, ал.2 ГПК. Във
възражението длъжникът е поискал спиране незабавното изпълнение на
заповедта на основание чл. 420 ГПК. Искането е обосновано с твърдения, че
процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи.
По тези съображения прави искане да бъде постановено спиране на
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК издадена на основанията по чл.417,
т.1-9 ГПК не спира принудителното изпълнение, освен когато молителят
представи обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД или
когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства – ал.2. В
процесния случай, длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл.
420 ГПК процесуална възможност като своевременно е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране
на изпълнението.
За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК
следва да е подкрепено с убедителни писмени доказателства за
несъществуването на вземанията. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 420,
ал. 2, т. 1 ГПК не може да се тълкува разширително и предвид непредставяне
от длъжника на писмени доказателства не може да се обоснове извод за
недължимост на претендираните суми, поради което искането за спиране на
изпълнението се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното искането за спиране на изпълнението на
основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК се явява неоснователно и като такова следва
1
да се отхвърли.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника за спиране на основание чл. 420, ал. 2
ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 34215/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 174 състав.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2