РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. ХАСКОВО, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Въззивно гражданско дело № 20255600500718 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7013/09.07.2025г. от Д. П. К.,
чрез адв.Г. Р. Г. против решение № 152/27.06.2025г. на РС- Свиленград по
гр.дело № 756/2024 г. по описа на съда.
С решение № 152/27.06.2025г. по гр. д.№ 756/2024 г., Районен съд –
Свиленград е осъдил Д. П. К., с ЕГН ***, с адрес: ***, да заплати на ЕТ „М. -
А. М. - Н. М.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***
представляван от физическото лице - търговец Н. А. М., сумата 750,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена от едноличния търговец по сметка на АПИ компенсаторна такса за
извършено на 21.11.2021г. в 15:55 часа нарушение, регистрирано под №
********** от контролно устройство 20152 /***/, сегмент **********, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2024 г. (датата на подаване
на исковата молба) до пълното й погасяване. Д. П. К. е осъден да заплати на
ЕТ „М. - А. М. - Н. М.“, с ЕИК: *********, представляван от физическото
лице - търговец Н. А. М. и сумата 1253,04 лв.– разноски по делото
1
Недоволен от решението е останал въззивникът Д. П. К., който чрез
пълномощника си го обжалва с оплакване за неправилност и необоснованост.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения във връзка с
направения анализ от първоинстанционният съд на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Считат, че неправилно са преценени фактите
и обстоятелствата, които имат съществено значение от правилното
решаването на спора. Изложени са съображения, че по делото не са
установени всички елементи включени във фактическия състав на
разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ, поради което и исковата претенция е
неоснователна. Изложени са и съображения за липсата на умисъл, с оглед на
установената по делото фактическа обстановка. Направена е анализ на
събраните по делото доказателства, свързани с твърдението на ответника, че
сумата, която се претендира от едноличния търговец, като имуществена вреда
не е установена по безспорен и несъмнен начин. Анализът на доказателствата
направен от въззивника водел до извод различен от този, който е направен от
първоинстанционния съд.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на Районен съд - Свиленград и вместо него да постанови друго по
съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск с правно основание
чл.203, ал.2 от КТ, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Претендират и присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от ЕТ „М. - А. М. - Н. М.“, чрез адв.В. С., АК-Хасково, с който жалбата
се оспорва, като се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се
искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен
съд – Свиленград.
Пред въззивната инстанция допълнителни доказателства не са
събирани.
СЪДЪТ, като взе предвид направените във въззивната жалба
оплаквания и извърши проверка на решението, съобразно правомощията си по
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, от
надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на
което е процесуално допустима.
2
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от
районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което и
на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивния състав.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е
необходимо да се обсъди следното:
Районен съд- Свиленград е бил сезиран от ЕТ „М. - А. М. - Н. М.” с
осъдителен иск предявен срещу Д. П. К. с правно основание чл.203,ал.2 от
КТ, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът претендира от съда да осъди ответника да му заплати сумата
750,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатена от ищеца компенсаторна такса по сметка на АПИ,
за извършено нарушение от ищеца на датата 21.11.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
За установяване на обстоятелствата, на които ищецът основава иска
си е назначена съдебно-техническа експертиза и е разпитан като свидетел Д.
Б. Д., на длъжност „***“ в ищцовото дружество.
По делото е установено видно от приетия като писмено
доказателство трудов договор № ЛС-007 от 02.05.2021г., че ответникът Д. П.
К. е бил в трудово правоотношение с ищеца ЕТ „М. - А. М. - Н. М.”, като е
заемал длъжността "**". Със заповед № 014/05.11.2023 г. трудовото
правоотношение с ответника е било прекратено, считано от 05.11.2023 г.
Страните не спорят, че на 21.11.2021г. в изпълнение на трудовите си функции
ответникът К. е ***, извършващ ** с рег. № ***., което се установява от
пътен лист серия Т, № 570935, издаден от ищеца на 19.11.2021г. и приключен
на 21.11.2021г. и от справка за задграничните пътувания на ответника,
издадена от ОДМВР - Хасково (№ УРИ 272000-7581, Екз. №2 от 09.04.2024г.),
видно от която на 19.11.2021г. в 10:35 ч. ответникът е излязъл от България
3
през ГКПП „Капитан Андреево“ и е влязъл обратно на 21.11.2021 г. в 13,51 ч.
С писмо от директора на Национално Тол Управление при Агенция
„Пътна инфраструктура“ с рег. № НТУ/94-00-14034/03.07.2024г.)
работодателят на ответника е уведомен, че на 21.11.2021г. в 15:55 часа, ППС
с рег. № ** е засечено при движение по път А-4, километър 98+481, в посока
намаляващ километър, тъй като за процесните превозни средства няма
валидни маршрутни карти или валидни тол декларации за преминаването.
Нарушението е № ********** и е регистрирано от контролно устройство
20152 /***/, сегмент **********.“ За нарушението на 03.12.2021г. е
заплатена компенсаторна такса в размер на 750,00 лв,като е посочено че в
електронната система за събиране на пътни такси е отразено, че за
нарушението на дата 21.11.2021г. в 15:55 часа ищецът е платил компенсаторна
такса, която е дължима и не подлежи на възстановяване. Видно от приетото
от ищеца извлечение от банковата му сметка на 03.12.2021г. по сметка на „API
BG TOLL/SOFIA“ е преведена сумата 750,00 лв.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-
техническа експертиза, неоспорена от страните,към момента на извършване
на нарушението на 21.11.2021г., бордовото устройство в системата на
„Интелигентни трафик системи“ АД (ИТС), асоциирано към ППС с рег. №
***, собственост на ищеца, е било с номер S/N: 000070002021091, като за
периода от 13:00 ч. до 16:00 ч. на 21.11.2021г. бордовото устройство е
функционирало в нормален режим, включено в електрическото захранване, но
не е предавало данни към ТОЛ системата, причината за което е липса на GPRS
комуникация с мрежата на обслужващия мобилен оператор.
В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че бордовото
устройство може да бъде свързано по два начина, първият към запалката и
вторият - директно към електрозахранването на автомобила, като в случая е
било включено към запалката. Вещото лице посочва също, че при запалването
на автомобила - „когато се даде контакт“, устройството се активира, като в
началото свети жълто, докато се свърже със сателита (една - две минути), след
това свети зелено; тръгва водача и ако му светне червено, трябва да спре.
Свид.Д. Б. Д., който работи като *** в ЕТ „М. - А. М. - Н. М.” повече
от тридесет години установява, че след запалване на камиона устройството
светва жълто и търси сателит, след това светва зелено, което значи, че е готова
за работа и може да се потегли. *** трябвало да следи машинката, която била
пред него и се виждала, и ако светнела червено - трябвало да спре, тъй като
това означавало, че има проблем.На *** се провеждали инструктажи
,включително и за „машинката“, така че те знаели, че „единствено само при
зелена светлина може да се пътува“.
4
По делото са приети като писмени доказателства извлечение от
книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен
инструктаж/ и Правилник за вътрешния трудов ред в ЕТ „М. - А. М. - Н. М.”, в
сила от 30.09.2020г., съгласно чл.25, т.2 от който правилник, работниците са
длъжни да изпълняват указанията и нарежданията на работодателя, издадени
във връзка с техните трудови задължения. Представено е и доказателство, че
работниците и служителите са запознати с правилника.
Настоящият състав на въззивния съд изцяло приема заключението
на вещото лице като компетентно дадено и след използване на специални
знания и извършена фактическа проверка и обективна и безпристрастна
преценка на всички налични доказателства за действията на ответника по
време на изпълнение на трудовите му задължения на 21.11.2021 г.
Съвкупната му преценка с останалите събрани по делото
доказателства дава основание да се направи извода, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника.
По делото безспорно се установява, че страните са били в трудово
правоотношение към момента на причиняване на вредата; че вредата е
извършена от ответника, доколкото той е бил водач на автомобила, към
момента на констатиране на нарушението; че вредата е настъпила за ищеца,
който е заплатил компенсаторната такса; че е налице причинна връзка между
деянието и вредата.
Основният спор по делото се свежда до наличието на последния
елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 от КТ - има ли умисъл в
деянието на ответника.
В случая, от събраните по делото доказателства следва да се приеме,
че се касае за деяние от страна на ответника, извършено при евентуален
умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и допускал настъпването на тези
последици, тъй като вредата не е настъпила в резултата на внезапно
възникнала техническа неизправност, природно бедствие или препятствие на
пътното платно.
В случая ответникът не е целял настъпване на причинената вреда, но
е допускал същата, позволявайки си да не изпълнява трудовото си задължение
да следи дали бордовото устройство функционира - когато свети в зелена
5
светлина, или не функционира - когато свети в червено.
За да възникне отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, следва да се
установят елементите на фактическия състав на този състав: наличие на
трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на
вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено твърдените
вреди. Несъмнено формата на вината има значение в гражданското право, тъй
като по-тежка гражданска отговорност/каквато се претендира в случая/
възниква при наличието на умисъл/без значение на формите му-пряк или
евентуален/, а не при небрежност/неполагане на дължимата грижа/. С оглед
формата на вината разпоредбата на чл. 203 КТ определя пределите на
имуществената отговорност на работника за негово виновно поведение, като
законодателят е предвидил разграничение на отговорността при небрежност в
ал. 1 и при умисъл по ал. 2.
Въз основа на събраните по делото доказателства за обстоятелствата,
с които ищецът обосновава претенцията си за пълна имуществена отговорност
настоящият състав на въззивния съд приема, че ищецът е доказал, че
претърпените от него вреди са причинени умишлено от ищеца и поради това
фактическият състав за ангажиране на пълната имуществена отговорност на
работника е налице, а предявеният иск е основателен, поради което следва да
се уважи. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
750,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от едноличния
търговец имуществени вреди, съставляващи стойността на имуществената
санкция, която е наложена на ищеца за извършено на 21.11.2021 г. от
ответника нарушение, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2024 г. -
датата на подаване на исковата молба до пълното й изплащане.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Решението следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи.
С оглед изхода по делото въззиваемата страна ЕТ „М. - А. М. - Н. М.“
има право на разноските, които е направила във въззивното производство,
съгласно представения по делото списък на разноските, в размер на 1000, 00
6
лв. – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/27.06.2025г. на РС- Свиленград
по гр.дело № 756/2024 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Д. П. К., с ЕГН: **********, ***, да заплати на ЕТ „М. -
А. М. - Н. М.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1000,00 лева - разноски за
въззивното производство - за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7