Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Варна, 17.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при секретаря Е.П., като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ т.дело № 416 по описа на ВОС за 2010 г. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, предявен от “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София
срещу “МИР 1713” ЕООД, със седалище гр.Варна за
приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата по
Договор за б. кредит продукт “Бизнес револвираща
линия – плюс” N 20983/05.08.2008 г., във основа на извлечение от сметка по
който е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.N 13532/2009 г., по описа на ВРС – 31 с-в, за сумата от 69 342.52 евро – главница, ведно с
лихва в размер на 20.56% от датата на молбата – 08.12.2009 г. до окончателното
плащане на сумата, 5250.08 евро – лихва за периода 27.03.2009 г. – 08.12.2009
г., както и разноски в размер на 4694.80 лева. Претендират се направените
разноски по делото.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът “МИР 1713” ЕООД, със седалище гр.Варна,
в който оспорва предявения иск, като излага, че не са налице основания за
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, тъй като е бил в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по кредита, поради наложен запор по
друго изпълнително дело.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Заявлението си за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът е основал на извлечение от кредитна сметка за изискуемо вземане за
главница и наказателни лихви по Договор за б. кредит продукт “Бизнес револвираща линия – плюс” N 20983/05.08.2008 г. с
кредитополучател ответника “МИР 1713” ЕООД, със седалище гр.Варна.
От доказателствата по делото се
установява, че по силата на Договор
за б. кредит продукт “Бизнес револвираща линия –
плюс” N 20983/05.08.2008 г. е предоставен кредит на “МИР 1713” ЕООД, със седалище гр.Варна,
в размер на
88 000 евро, с краен срок за погасяване – 240 месец, считано от откриване на
заемната сметка по кредита, при годишен лихвен процент на кредита в размер на
базовия лихве процент – малки фирми (БЛПМФ) за евро, обявен от банката. По
смисъла на чл.4 от договора, при просрочие на дължимите вноски по кредита или
при предсрочна изискуемост на крадита, дължимата лихва се увеличава автоматично
с налказателна надбавка за просрочие на главницата, в размер на 10 пункта.
Съобразно чл.27 от договора, право на банката
е да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на падежа на коя да е
вноска по главницата и/или лихвата по договора.
Нито в първоначалното възражение, нито при
размяната на книжата са обосновани възражения на ответника по отношение
задължението за връщане на главницата. Поемането на задължението за връщане на
банковия кредит със съответно уговорени редовна лихва и наказателна лихва при просрочие е безспорно между страните.
Видно от заключението на допуснатата счетоводна
експертиза, заетата сума от 99 343.07 евро е усвоена от кредитополучателя
през периода 18.08.2008 г. – 06.10.2008 г. Вещото лице е установило спиране на
плащанията за дължимите месечни лихви за периода 02.05.2009 г. – 06.12.2009 г.,
в размер на 4477.14 евро, като остатъчната главница по договора е в размер на
69 342.52 евро.
Тъй като е налице неизпълнение на задължението за
заплащане на лихви за повече от седем месеца, още след първия месец през който
е констатирано неизпълнение на задължение за плащане на лихва, а именно м.май 2009 г., длъжникът е изгубил автоматично предимството
на уговорения в негова полза срок, тъй като е осъществено изрично фиксирано от
страните в чл.27 от договора, условие за предсрочна изискуемост. Съответно към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.12.2009 г., цялата главница вече е била дължима, поради което претенцията за
69 342.52 евро – главница, ведно с лихва в размер на 20.56% от датата на
молбата – 08.12.2009 г. до окончателното плащане на сумата е основателна и иска
в тази част следва да се уважи.
По отношение на претендираната
лихва (в т.ч. наказателна надбавка за периодите на просрочие), съдът констатира известно разминаване в
претендирания в заповедното производство по извлечението общ сбор за съответно
посочен период. Съдът намира, че като начален момент на забавата, следва да
бъде възприета датата определена от вещото лице, а именно 02.05.2009 г. В този
смисъл съдът приема за установено, че обезщетението за забава преди 02.05.2009
не може да се търси и действително най-ранен момент на начисляване на
неустойката занапред е именно началната дата, посочена от вещото лице.
Ето защо съдът приема за установено, че с неплащането на дължимата
лихва след 02.05.2009 г., в полза на банката е възникнало правото да начислява
уговорената неустойка във вид на наказателна лихва. Съдът изцяло възприема
заключението на вещото лице относно размера на
неплатените лихви, поради което предявеният иск за установяване на
дължими лихви по договора за кредит следва да се уважи до размера от
4 477.14 евро. За тази горница до 5250.08 евро, установителният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че нарушението на погасителния план, не
се дължи на причини, за които длъжникът не отговаря, тъй като при сключването
на договора, с оглед обективираните в него клаузи за
автоматична предсрочна изискуемост, обхваща почти всички форми на неизпълнение,
страната ясно е придобила представа за
резултата до който ще води забавата й, но въпреки това е допуснала просрочие, като сама е причинила загубата на преимуществото
на срока по погасителния план.
Предвид установения размер на вземането, съдът
намира, че дължимите в заповедното производство разноски, са в размер на
4646.15 лева.
Предвид
направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе заплащането на направените за
съдебното установяване на дълга от ищеца по делото разноски съразмерно
уважената част в размер на 6467.09 лв.
Ответното
дружество не е направило искане за присъждане на разноски, поради което такива
не се дължат.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено, че “МИР 1713” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна и адрес на управление ****,
представлявано от управителя М.Г. ДЪЛЖИ
на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София и адрес на управление ***,
представлявано от изп.директори А.Я. и П. Д., сумата
от 69 342.52 евро – главница, ведно с лихва в размер на 20.56% от датата
на заявлението – 08.12.2009 г. до окончателното плащане на сумата,
4 477.14 евро – лихва за периода 02.05.2009 г. – 06.12.2009 г., по Договор
за б. кредит продукт “Бизнес револвираща линия –
плюс” N 20983/05.08.2008 г., във основа на извлечение
от сметка по който е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.N 13532/2009 г., по описа
на ВРС – 31 с-в, както и направените по заповедното производство разноски, съразмерно установената част
от задължението, в размер на 4646.15 лева, на
осн. чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от “ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София
и адрес на управление ***, представлявано от изп.директори
А.Я. и П. Д., за приемане за установено между страните, че ответникът “МИР 1713” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление ****, представлявано от
управителя М.Г., дължи на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и
адрес на управление ***, представлявано от изп.директори
А.Я. и П. Д., разликата над 4 477.14
евро до 5250.08 евро, претендирана като лихва за просрочие за периода 27.03.2009 г. – 08.12.2009 г., както и
разноски в заповедното производство, за разликата над 4646.15 лева до 4694.80
лева.
ОСЪЖДА “МИР 1713” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление ****, представлявано от
управителя М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на “ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София
и адрес на управление ***, представлявано от изп.директори
А.Я. и П. Д., сумата от 6467.09 (шест
хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 09 ст.), представляваща
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез
пълномощниците им.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: