№ 14274
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110142576 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1
ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[*********] срещу Б. Н. П. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
29092/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и
ответника са налице облигационни отношения с предмет предоставяне на ВиК услуги
до имот с адрес: [*********], по силата на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и Общи условия на дружеството. Поддържа се, че за имота
има открита клиентски номер и договорна сметка, като за периода от 28.03.2012 г. до
28.01.2022 г. на база отчетените показания и в изпълнение разпоредбите на ОУ на
дружеството, редовно били издавани ежемесечни фактури за потребените и начислени
в имота ВиК услуги на обща стойност 2930,99 лева /главница и лихви/. Поради
неплащане от страна на потребителя, дружеството подало заявление, по което били
образувано ч.гр.д.№ 29092/2022 г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК. Поради подаване на възражение от страна на
длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените
искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
1
ответникът дължи на ищеца сумата от 2159,10 лв., представляваща главница за
периода от 28.03.2012 г. до 28.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 771,89 лева, за периода от
28.04.2012 г. до 28.01.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
/озаглавен „заявление“/, в който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Излагат се доводи, че задълженията за плащане на ВиК услуги са
за периодични плащания, поради което се погасяват с кратката 3-годишна давност. От
страна на дружеството-ищец не били представени доказателства за спиране или
прекъсване на давността, поради което се изразява становище, че вземанията са
погасени по давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 29092/2022 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [*********] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 2159,10 лв., представляваща
главница за предоставени ВиК услуги, отразени във фактури, дължими за периода от
28.03.2012 г. до 28.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2022 г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на
771,89 лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.01.2022 г.
С разпореждане от 11.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 29092/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложена справка от 18.01.2022 г. от Служба по вписванията –
гр.София относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на
ответника, от която се установява единствено, че ответникът е закупил ½ част от
процесния недвижим имот през 2010 г. Други отбелязвания по отношение на този имот
няма.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во
ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо
2
място да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника и на
следващо място да докаже, че през процесния период и за конкретния имот са
предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, а съгласно чл.2, ал.1, т.1 от
приложимите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
ВиК оператор [*********] - потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, от които да е видно, че ответникът има качеството
„потребител“ на предоставяни от дружеството ВиК услуги, въпреки указания на съда,
дадени в доклада по делото. Приложената по делото справка от Служба по вписванията
– гр.София не легитимира ответникът като собственик на процесния недвижим имот, а
е единствено индиция в тази насока. Нещо повече, видно от справката е, че в нея
ответникът е вписан като купувач, но единствено на ½ ид.ч. от имота. Няма данни
относно собствеността на останалата ½ част.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между
страните не е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищцовото дружество да е доставяло вода и ВиК услуги до процесния имот,
съответно за ответника да е възникнало задължение за тяхното заплащане.
Действително, в конкретния случай ответникът не оспорва твърденията на
ищеца относно качеството му на „потребител“ на доставяни от дружеството ВиК
услуги, поради което дори и да се приеме хипотетично, че това е така, то недоказани
останаха останалите предпоставки за уважаване на предявените искове.
По искане на ищеца по делото бе допусната комплексна съдебнотехническа и
счетоводна експертиза, но поради процесуално бездействие на ищеца за внасяне на
определения депозит, същата бе заличена. С оглед предходното, съдът приема, че в
хода на производството ищецът не проведе пълно и главно доказване, че през исковия
период е доставял ВиК услуги на твърдяната стойност. По силата на чл.1, ал.2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на
водоснабдителните и канализационни услуги се включват и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи. Извършваната от ищцовото дружество услуга
3
водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с
доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни отклонения, съгласно
чл.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. На основание чл.32 от Наредба №
4/2004г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Доказателства в тази насока по делото не са
ангажирани, поради което и съдът приема, че ищецът не доказа какво е количеството
на потребената вода през процесния период, респ. каква е стойността й.
С оглед предходното, доколкото решението не може да почива на
предположения, ищцовото дружество следва да понесе последиците от процесуалното
си бездействие - не предприемане на процесуални действия във връзка с доклада по
делото е разпределението на доказателствената тежест, поради което исковете следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответникът. По делото /нито в исковото, нито в заповедното производство/ няма данни
за направени разноски, нито искане за присъждане на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*********], ЕИК [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********] срещу Б. Н. П., ЕГН ********** обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено в
отношенията между страните, че Б. Н. П. дължи на [*********] сумата от 2 159,10 лева,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги, отразени във фактури, дължими за
периода от 28.03.2012 г. до 28.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2022 г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на
771,89 лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29092/2022 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4