РЕШЕНИЕ
№ 1961
гр. Пловдив, 08.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 2289
по описа за 2022 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на К.А.Й.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат В.Г.М., срещу заповед № 22-1030-001000/15.08.2022г.,
издадена от началник
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за
управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че липсват
доказателства издадените срещу оспорващия наказателните постановления да са му
съобщени, поради което същите не следва да се счита за влезли в сила. Поддържа
се, че от 2016г.
Й. трайно живее, пребивава и работи
в Кралство Нидерландия, като в република България се е завръщал само през
отпуска, но в тези периоди не е бил информиран за наличието на издадени срещу
него наказателни постановления и за последиците от това. За обстоятелството, че
са му отнети всички контролни точки, узнал при бракуване на негов стар
автомобил, когато било отнето и свидетелството му за управление на МПС.
3. Ответникът - началник сектор
„Пътна полиция“ при /ОДМВР/ – Пловдив, поддържа становище за неоснователността
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че към дата 21.07.2021г. Й. е
загубил всички контролни точки, поради което законосъобразно е било отнето
свидетелството му за управление на МПС. Удостоверява, че съобразно правилата на
чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № I-157/01.10.2002г. на МВР
административнонаказателната преписка по издаденото спрямо жалбоподателя
наказателно постановление № 16-1030-010041/15.12.2016г. е унищожена, поради
което същото не може да бъде представено.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Спрямо К.А.Й.
били издадени наказателни постановления, с които са му отнемани контролни както
следва: № 16-1030-010041/15.12.2016г. – 6 контролни точки, №
20-1030-002788/23.03.2020г. – 6 контролни точки; № 20-1030-011736/30.10.2020г.
– 6 контролни точи; № 20-1030-013774/07.12.2020 г. – 12 контролни точки; №
20-1030-014908/06.01.2021 г. – 6 контролни точки; № 20-1030-006048/28.06.2021г.
– 6 контролни точки.
Наказателни постановления №№
20-1030-002788/23.03.2020г.; № 20-1030-011736/30.10.2020г.; №
20-1030-013774/07.12.2020 г.; № 20-1030-014908/06.01.2021 г.; №
20-1030-006048/28.06.2021г. са придружени от разписки, върху които с подпис и
дата е удостоверено, че същите са получени от К.А.Й. на: 21.04.2020г., 02.12.2020г.,
07.01.2021г., 19.01.2021г. и 13.07.2021г.
Според справка от информационната система на МВР, глобите, наложени с
посочените по – горе наказателни постановления, са платени и санкционните
актове са влезли в сила.
Относно унищоженото наказателно постановление №
16-1030-010041/15.12.2016г., в справка от информационната система на МВР се
удостоверява, че е същото е съобщено на дата 05.11.2018г. и влезло в сила на
14.11.2018г.
7. Въз основа на горната фактическа обстановка била
издадена Заповед № 22-1030-001000/15.08.2022г. от началник сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Пловдив, с
която за нарушение на чл.157, ал.4 от ЗДвП и на основание чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – отнемане
на СУМПС поради загуба на всички контролни точки.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3126/15.04.2022г.
на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи е оправомощен началникът на сектор „Пътна
полиция“, в качеството на длъжностно лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.4 от ЗДвП.
ІV. От правна страна:
9. За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП като
принудителна административна мярка е предвидено изземване на свидетелството за
управление на лице - водач, което не е изпълнило задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството си за управление в съответната служба
на Министерството на вътрешните работи, когото са му отнети всички контролни
точки, в резултат на което е загубило придобитата правоспособност.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 4 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна
дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на
движението по пътищата в Република България.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност,
за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да
отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно
изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се
постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от
движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165,
ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление
на водача) и др.
По аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 4, за да
се изземе свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача
не е необходимо съставянето на отделен акта за установяване на
административното нарушение. В тази хипотеза контролният орган служебно
констатира наличието на вече установени административния нарушения на водача,
който в резултата на издадени наказателни постановления е изгубил всички
контролни точки.
Според чл. 30, ал. 1 – ал. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.)
информация за съставените актове за установяване на административни нарушения,
фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на
наложените наказания и броя на отнетите контролни точки се съхранява в
Автоматизираната информационна система "Административнонаказателна
дейност" /АИС АНД/. Наказателните постановления, решенията, присъдите и
заповедите се подреждат по реда на завеждането им в отделни папки и се
съхраняват до изпълнението на наложеното наказание или приложената мярка не
по-малко от 5 години.
Наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е
постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на
отнетите контролни точки, но не по-малко от 5 години.
Съгласно чл. 2, ал. 1 – 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на моторно превозно средство. При издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения.
По аргумент от чл. 12, ал. 1 вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № I-157
от 1.10.2002 г. при отнемане на всички контролни точки, за да бъде възстановена
правоспособността за управление на моторно превозно средство на водача, е
необходимо издаване на ново свидетелство за управление на МПС, въз основа на
служебно изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна
инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето
представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото
свидетелство за управление на МПС, което се унищожава.
Посоченият ред доразвива правилото на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, според
което лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно
средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление,
има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за
придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на
която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на
правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният
стаж, придобит преди загубата на правоспособността.
Според чл. 20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. отнемане на свидетелства
за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни
постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване
от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на принудителна
административна мярка; 3. съставен акт за установяване на административното
нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.
Видно от представените по делото доказателства в АИС АНД на МВР се
съхранява информация за извършените от жалбоподателя и установени по надлежния
ред административни нарушения в периода 2016 г. – 2021 г.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. По аргумент от чл. 30,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. в хипотезите, когато
хартиеният носител на АУАН и наказателните постановления е унищожен след
изтичане на законоустановения 5 – годишен срок за съхранение, справката с
информация от АИС АНД притежава същата доказателствена сила като отразените в
нея актове и оборването на фактическите основания, довели до налагане на
наказанията, е изцяло в тежест на техния адресат. В случая оспорващият не
ангажира доказателства, с които да обори или разколебае констатациите на
контролните органи. Не оспорва и представените към наказателните постановления
разписки, удостоверяващи факта на получаването им. Не се твърди, нито се
доказва тези наказателни постановления да са били отменени в рамките на съдебен
контрол. Не се ангажират и доказателства, жалбоподателят да е спазил реда за връщане на отнетото СУМПС,
нито да е положил задължителния изпит за подновяване на правоспособността му да
управлява МПС като условие за издаване на ново СУМПС.
Загубата на правоспособност в хипотезата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП
настъпва по силата на закона с факта на отнемане на всички контролни точки на
водача, като при неизпълнение на задължението му да върне СУМПС контролните
органи имат правомощието и задължението да го отнемат чрез прилагане на
административна принуда. Ефектът на последната не е да лиши водача от
правоспособност да управлява МПС, тъй като той вече е загубил това качество, а
да приведе поведението му с дължимото по смисъла на закона – предаване на
загубилото действие СУМПС за унищожаване. Релевантният за приложението на чл.
171, т. 4 ЗДвП юридически факт е фактът на отнемане на всички контролни точки
на водача, който в случая е проявен и надлежно доказан, поради което спрямо
водача е настъпил и законоустановеният резултат – загуба на правоспособност, до
изпълнение на нормативните предпоставки за възстановяването й.
Ответникът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства,
които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал
относимата правна уредба. Заповедта се явява съобразена с целта на закона като
не ограничава правата на адресата в степен над необходимото.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски:
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Й., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат В.Г.М., срещу Заповед № 22-1030-001000/15.08.2022г., издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: