№ 224
гр. Сл., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230201546 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба на СТ. СТ. Т. с против НП на Началник
на сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Сл., с което на жалбоподателя на
основание чл. 174 ал. 3 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение
на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 174 ал. 3 предл.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява .
В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не
изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 07.10.2021 година в 17:15 часа в град Сл. жалбоподателят е
управлявал МПС в района на ж.к.“Сини камъни“ до 1 блок №15. МПС –во
било лек автомобил , марка „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с регистрационен №
СН****АР. Това било забелязано от свидетеля С., служител на ОД на МВР
Сл., който след като го видял да влиза в МПС и да го привежда в движение го
спрял за проверка. Водачът на горепосоченото МПС–во спрял, а св. С. се
обадил за съдействие на актосъставителя З. и свидетеля С.. Те пристигнали на
посоченото място и след като се представили започнали да извършват
полицейска проверка на жалбоподателя. След справка установили,че МПС–во
е негова собственост и е закупено с договор за покупко – продажба от
24.09.2021 година. Водачът категорично отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 № ARNA
– 0175, както и да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и
1
техните аналози с техническо средство „Дрегер дръг тест“ 5000 ARLM –
0010. На водача е издаден талон за медицинско изследване№ 0055951 като е
съпроводен до ЦСМП, но отказва да даде кръв за кръвна проба.
В хода на проверката водачът е заявил първоначално,че не разбира
защо колегата им, имайки предвид свидетеля очевидец на нарушението К.С.
го спира и дали има право на това, след което като е разбрал,че следва
проверка за наличие на алкохол или употреба на наркотици,отново пред
проверяващите е заявил,че не той, а брат му е карал,но е отишъл някъде и
едва след това започва да поддържа трета версия като казва,че въобще не е
управлявал МПС, а св. С. е минал покрай него и го е спрял.
В резултат на отказа да бъде изпробван с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя е издаден талон за изследване
номер 0055951 като същият е бил отведен в лечебно заведение, но е отказал
да даде кръв за изследване.
Въз основа на проверката на жалбоподателя е съставен АУАН и му е
издадено НП, с което на основание чл. 174 ал. 3 предл.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 174 ал.
3 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3
предл. 1 от ЗДвП.Със същото НП, съгласно Наредба № 1 – 1959 на МВР на
водача са отнети общо 24 контролни точки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения
срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество
е неоснователна.
Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното .
Установено е, че жалбоподателят на 07.10.21 г. около 17:15 ч. в гр.
Сл. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество както и,
че му е бил издаден и надлежно връчен талон за медицинско изследване, в
който е бил отбелязан час на явяване за даване на кръв в лечебно заведение.
Водачът е бил откаран в лечебното заведение където е отказал да даде кръв за
изследване.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
2
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните
разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити, Същият е предявен за връчване на жалбоподателя,който е отказал
да го подпише.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Съдът кредитира напълно дадените свидетелски показания на
очевидеца на нарушението ,св. С., който с категоричност заявява,че е видял
как на нарушителя влиза в МПС , привежда го в движение и потегля.
Категоричен е ,че е подал надлежен сигнал за да го спре, както и,че водачът е
спрял за проверка. Съдът кредитира и показанията на актосъставителя З. и св.
И., като безпротиворечащи и взаимно допълващи се . Актосъставителя е
категоричен,че е разяснил на водача процедурата ,по която следва да бъде
изпробван за употреба на алкохол или наркотици, както и ,че последния е
отказал проба. Св.И. също потвърждава отказа на водача като уточнява и
дадените от него първоначални обяснения.Въз основа на неговите показания
,съдът приема за безспорно установено ,че водачът не само е отказал проверка
с техническо средство ,но е направил и трикратен опит да изложи различни
версии за случилото се , включително и това ,че не той е управлявал МПС ,а
напротив бил е уличен в нарушение на ЗДП от страна на св. С.. Така
установеното допълнително мотивира съдът, да приеме ,че показанията на св.
С. са достоверни и отговарящи на обективната истина.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по делото по
съответния процесуален ред.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две правила за
поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има
за последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1.
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2. не
изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
3
настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил състава и
на двете нарушения, включени в чл.174, ал.3 от ЗДП. Същите са
възпроизведени текстово както в АУАН, така и в НП- отказал е да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотично
вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества.
С НП също са наложени две отделни наказания, съответни на всяко
едно от двете нарушения,поради което съдът не споделя изложените в
жалбата възражения в тази насока , а напротив счита,че въззиваемата страна
напълно правилно и законосъобразно е санкционирала нарушителя, като в
хода на административното производство не са допуснати нарушения, които
да се довели до накърняване правата на жалбоподателя.
Наложените за всяко едно от нарушенията наказания са в предвидения
в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП ,като АНО правилно е посочил
основанието за налагането на всяко едно от тях.
Воден от горното,съдът счита,че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21–0804 003190/27.10.2021 г. на Началника
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Сл., с което на СТ. СТ. Т., ЕГН:
**********,живущ в гр. Сл. на основание чл. 174 ал. 3 предл.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и на
основание чл. 174 ал. 3 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр. Сл. в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
4