Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7934 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 92760 от 12.04.2019 год., постановено по гр.дело № 10265/ 2018 год.,
на СРС, Г.О., 154 състав е осъдена „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.П.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:***, сумата от 1220,75 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска/13.02.2018 г./ до окончателното плащане, представляваща
претърпени от В.П.Й., в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 2011841104005609 по описа на ЧСИ Н.М., район на
действие- СГС, изпълнително дело № 20148800400984 по описа на ЧСИ Р.Д.,***
действие Окръжен съд –Ловеч, и
изпълнително дело № 20148800400983 по описа на ЧСИ Р.Д.,*** действие Окръжен
съд- Ловеч, имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
посочените изпълнителни дела, разходи за снабдяване с преписи от влезли в сила
съдебни решения и пощенски разходи, на основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД,
като е отхвърлен иска за разликата от 1431,60 лв. до пълния предявен размер от
2652,35 лв. С решението на съда е осъдена „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.П.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес:***, сумата от 219,13 лв., представляваща сторените
в настоящето производство разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. С решението на
съда е осъден В.П.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, да
заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 53,97 лв., представляваща сторените в настоящето производство разноски
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Срещу решението на СРС, 154 с-в е постъпила въззивна жалба от В.П.Й., подадена чрез
пълномощника адв.Н.Р., с искане същото да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за
разликата над сумата от 1220,75 лв. до пълния предявен размер от 2652,35 лв. и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за
заплащане от страна на ответника на обезщетение за причинени имуществени вреди,
бъде уважен изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ответник „О.Б.Б.“ АД, ***, чрез своя
процесуален представител юрк.К.О.оспорва
жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение в обжалваната част -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Решението в обжалваната от
ищеца част е и правилно, като краен
резултат, но по съображения различни от изложените от първоинстанционният съд. В
настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника за заплащане на ищеца на обезщетение за претърпени
имуществени вреди. Доводите изложени в жалбата са
общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Ищецът е предявил иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД за заплащане от страна на ответника на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на сумата от 2652,35 лв., в резултат на действия на служители на
ответника. За уважаване на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че в резултат на
противоправни действия на лица, на които ответникът е възложил работа, при или
по повод на тази работа, са му причинени твърдените в исковата молба имуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане
на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина /; 3/ вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /
в този смисъл ППВС 9/1966 г. /.
Отговорността за вреди на
юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е
гаранционно- обезпечителна, тъй като
ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за
такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени или неимуществени, при
или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни
действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е
както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така и също
и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който
отговаря на основание, различно от това на деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито
фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването
им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата.
Съдът приема, че основателността на предявения
от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени в правната сфера на
ищеца вреди, причинна връзка между вредите и противоправно, виновно поведение
на лице, на което от процесуално легитимирания ответник е възложена работа,
което именно лице - изпълнител на възложената работа е осъществило по отношение
на ищеца граждански деликт. Така изброените обективни елементи от състава
следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК и липсата на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Единствено субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В
настоящия случай се установява единствено причинени на ищеца имуществени вреди,
но не се установява по делото наличието на останалите кумулативно изискуеми
предпоставки, за да може да се ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, визирана в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че не се доказа наличие на виновни противоправни
действия/бездействия от служители на ответника, от които да са произтекли вреди
за ищеца, т.е. не е доказано противоправно поведение на същите и причинна
връзка. Естеството на отговорността по чл.49 от ЗЗД изисква наличието на
характерни условия, а именно: възлагане на работа от юридическото лице на
конкретното физическо лице деликвент и вредата да е причинена при или по повод
изпълнение на възложената работа. В конкретния случай по делото липсват каквито
и да е било доказателства, че служители на ответника със своите действия
/бездействия по повод изпълнение на възложена
им работа са причинили твърдените от ищеца имуществени вреди, т.е. не са налице основанията
в закона за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника по делото. След като по делото не
се
установява да е извършено твърдяното от ищеца конкретно увреждащо поведение от
служители на ответника, основано на противоправността, то само на това
основание предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди се явява изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на което по изложените от настоящата въззивна инстанция съображения-
правилно, като краен резултат, първоинстанционния съд е отхвърлил предявения
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, в обжалваната от ищеца част, а именно за
разликата над сумата от 1220,75 лв. до пълния предявен размер от 2652,35 лв.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца
част, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С
оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна-
ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира,
че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, следва да съобрази, размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И
тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ,
в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата,
като дължимото от въззивника-ищец в полза на въззиваемата страна- ответник
юрисконсултско възнаграждение следва да
се определи от съда в размер на 100 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92760 от 12.04.2019 год., постановено по гр.дело №
10265/ 2018 год., на СРС, Г.О., 154 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „О.Б.Б.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за въззивното
производство/юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.