Решение по дело №966/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 353
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Райна Русева
Дело: 20225440100966
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Смолян, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100966 по описа за 2022 година
За да се произнесе, вз0е предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца П. В. С. срещу ответника
Регионална Дирекция „***“ с правното основание на чл.178, ал.1 т.3 вр. с чл.187, ал.7
ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумите
в размер на: сумата в размер на 3002,04 лева – допълнително възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 05.10.2019г. до 30.09.2022г., 415,63 лева- мораторна
лихва , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца
адв.М.
За ответника юриск.Х. оспорва исковете.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника Регионална Дирекция ** исковете
се оспорват като неоснователни и недоказани. В ЗМВР няма препращаща норма, която
да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и
издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на работещите в МВР,
което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ, че не се прилага за служителите
по трудово правоотношение в държавната администрация и в този смисъл още по-
малко тази Наредба е приложима за служителите по ЗДСл и ЗМВР. В ЗМВР не е
предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в изрично
фиксиран размер на отработен нощен час и ясно е определено как става
установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително
възнаграждение и компенсирането му. За държавните служители, работещи по е
1
създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии в
съответствие със специфичния труд, който полагат. Поради неоснователност на
главните искове, се оспорват и акцесорните искове за обезщетение за забава с правното
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в
съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и
заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, намира исковете за
ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че през процесният период размера на основното месечно възнаграждение
на ищеца П. В. С. е променяна както следва: от 05.10.2019 г. до 31.12.2019 г. – 900,00
лева; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 990,00 лева; от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. –
1139,00 лева. От 01.07.2022 г. – 1367,00 лв. Часовата работна заплата за всяка
календарна година в рамките на процесния период е както следва: За 2019 г. - 18,50 лв.
За 2020 г. - 11,27 лв. За 2021 г. – 12,87 лв. За 2022 г. – 11,18 лв.
Отработените от ищеца нощни смени през процесния период са 220. За целия
период от 05.10.2019 г. до 30.09.2022 г., ищецът П. В. С. е положил 1760 часа нощен
труд, от които 160 часа нощен труд през официални празници, които са му заплатени
заедно с дневния без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни,
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Вещото лице изяснсява, че за целия период от 05.10.2019г. до 30.09.2022 г.., П. В.
С. е положил 1760 часа нощен труд, които са му заплатени заедно с дневния без
същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ. От преизчислението на тези часове в дневни, остава да получи допълнително
суми за 252 часа. Според заключението общата сума на не начислените и неизплатени
възнаграждения за положен нощен труд за исковия период е на стойност 3002,04 лева
по часовите ставки за отделните месеци. 5Размерът на законната лихва за забава,
дължима на всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения
нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на
работната заплата“, изчислен от първо число на месеца, следващ тримесечието, за
което се отнася до датата на предявяване на иска (05.10.2022г.) по тримесечия е 415,63
лева
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда. В ал.2
на чл.9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
В разпоредбата на чл.176 от ЗМВР е установено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от
ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
2
187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 1,143. В Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и №
8121з-776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ
бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова ал.4 на чл.187,
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работното време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съгласно разясненията в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Същото следва да е относимо и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Съгласно цитираната по- горе разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗМВР, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч. В тази връзка и в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР е
регламентирано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,
00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Предвид тези
разпоредби, съдът намира, че следва субсидиарно да се приложи КТ и чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Или, положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143.
При това, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице относно размера
на дължимото възнаграждение. Ако се изключи приложението на правилата на КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи,
би довело до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо
държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи също, че
съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
3
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Изхождайки от изложените по- горе доводи, съдът намира, че
исковете подлежат на уважаване съобразно приетото по делото заключение по
назначената съдебно- счетоводна експертиза.
Ответната страна прави възражение за редуциране на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца, което съдът намира за неоснователно. Ищецът претендира
заплащане на такива разноски в размер на 500,00 лева, които не надвишават
установения размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и подлежат на присъждане.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Смолян държавна
такса върху уважените искове в размер на 170,08 лева, както и разноски за вещо лице в
размер 150,00 лева, които са изплатени от бюджета на съда.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „**”- Смолян, да заплати на П. В. С.,
ЕГН**********, с адрес *** сумата в размер на 3002,04 лева – неизплатено
допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 05.10.2019г. до
30.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
05.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и 415,63 лева- обезщетение
за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд, изчислено за
периода от 01.01.2020г. до 05.10.2022г.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „**”- Смолян, да заплати на П. В. С.,
ЕГН**********направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „**”- Смолян, да заплати по сметка на
Районен съд- Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 170,08 лева,
както и разноски за вещо лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза в размер
на 150,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4