РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 01.02.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №5405 по описа за 2017година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Т.П.”
ЕАД-Плевен против И.Н.М..Твърди се, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***,
с аб.№13043, е клиент по смисъл на
чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.10.2015г.-30.04.2017г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 2207,53лв. Твърди се, че дължи и лихва за забава за периода 02.12.2015г.-09.06.2017г.
в размер на 157,96лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо нея за посочените суми по ч. гр.д.№4271/17г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: ответникът
е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен
от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Посочва се,
че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -"Нелбо“
ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата
от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч.
гр.д.№1768/2016г.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение от длъжника на осн. чл. 415 от ГПК и са
предявени искове за съществуване на вземането, поради което моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените в заповедта суми и направените
по делото разноски.
Ответницата е депозирала отговор.
За трето лице - помагач, в писмена молба е
взето становище, че дяловото разпределение е направено в съответствие с
нормативната уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази
становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№4271/2017г. по
описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия
е подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №2763/19.06.2017г. спрямо И.М.
за сумата 2107,53 лв. главница за
периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г., сумата 157,96 лв. лихва за забава за
периода от 02.12.2015г. до 09.06.2017г., законната лихва върху главницата,
считано от 16.06.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 75,00 лв.
разноски по делото, от които 45,30 лв. представляващи внесена държавна такса и
50лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана и неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.
В срок кредиторът е предявил иск за посочените суми.
Спорен по делото е въпросът абонат ли е ответникът и дължи ли заплащане
на ползвана топлоенергия.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното
отправна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответницата
е собственик на част от имота.Съгласно § 1, т. 42 от ДР от Закона за
енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от
05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от
29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, "потребител на енергия
или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или
ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната е
потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Т.П. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Т.П." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила
от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Не е спорно, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.
1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми.
От представените от ответницата доказателства, се
установява, че имота е бил СИО между нея и съпругът й , който е починал/л.39 и
38/,като е оставил още двама наследника.От показанията на свид.М.Д.- дъщеря на
ответницата и свид.Л. М.- управител на ЕС, се установява, че ответницата не живее на посочения адрес от
дълги години и не е ползвала топлинна
енергия. Имота се ползва от друг съсобственик.В тази връзка са и договорите за
разсрочено плащане от друг съсобственик, който живее в имота-л.8-10.
Съдът намира, че по делото остана недоказано
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответника,поради което
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Исковете с правно
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явяват акцесорни по
отношение на предходните и с оглед неоснователността на същите, следва да бъде
отхвърлени също като неоснователни и недоказани.При това положение не следва да
се присъждат и разноските по заповедното производство и в настоящето
производство. С оглед този изход на процеса, не следва да обсъжда останалите
доказателства и възражения.
Следва на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът да
заплати на ответницата, направените по делото разноски в размер на 450лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ********* против И.Н.М., ЕГН**********, искове с правно
основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 2207,53лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015г. до 30.04.2017г.,
лихва върху главницата в размер на 157,96лв. за периода от 02.12.2015г. до 09.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -16.06.2017г.
до окончателното изплащане на същата, за които суми и издадена заповед
по чл.410 от ГПК №2763/19.06.2017г. по ч.гр.д.№4271/2017г. по описа на ПлРС,като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.М., ЕГН**********,
сумата 450лв., направени деловодни разноски.
Производството по делото е проведено при участието на ***и адрес в ***, като трето лице-помагач, на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :