РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. ХАСКОВО, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500562 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба с вх. № 6643/13.09.2022 г., подадена от Д. Д., М. К. и Н. К. (с
правоприемник Д. Д.) чрез процесуалния им представител адв. Д., против
Решение № 260017/01.06.2022 г., постановено по гр. дело № 1263/2019 г. по
описа на Районен съд – Димитровград.
С решението съдът е отхвърлил като неоснователен иска на М. М. К.
и Н. М. К. (с правоприемник Д. Д.), двамата от ***, против Д. К. П. от ***, с
правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството ЗН/ за
възстановяване на запазената част от наследството и намаление на
извършеното дарение от Т. Ж. Д. с нотариален акт № *, т. *, рег. № *, дело №
** г. на Нотариус с рег. № 096 на НК.
С решението съдът е допуснал съдебна делба между Д. М. Д. от ***,
М. М. К., Н. М. К. (с правоприемник Д. М. Д.), двамата от град **, Д. К. П. от
*** и Л. Г. П. от ***, на следните недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.286 по КККР на ***,
с площ от 457 кв.м., при квоти 31/36 ид. части за Д. П., 4/36 ид. части за Д. Д. и
1
1/36 ид. част общо за М. М. К. и Н. М. К. (с правоприемник Д. М. Д.), или на
всеки по 1/72 ид. част;
2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1
по КККР на ***, с адрес: ***, с площ от 92,0 кв.м., при квоти 31/36 ид. части
за Д. П., 4/36 ид. части за Д. Д. и 1/36 ид. част общо за М. М. К. и Н. М. К. (с
правоприемник Д. М. Д.), или на всеки по 1/72 ид. част;
3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.2
по КККР на ***, с адрес: ***, с площ от 92,0 кв.м., при квоти 1/2 ид. част за Д.
К. П. и Л. Г. П. и 1/2 ид. част за Д. М. Д.;
Общи части, ведно с мазе от сграда с идентификатор №
21052.1017.286.1 при квоти 31/36 ид. части за Д. П., 4/36 ид. части за Д. Д. и
1/36 ид. част общо за М. М. К. и Н. М. К. (с правоприемник Д. М. Д.), или на
всеки по 1/72 ид. част;
4. Урегулиран поземлен имот ** в квартал ** по ПУП на село ***,
одобрен със Заповед № 1005/1989 г., целият с площ от 1 027.54 кв.м. при квоти
1/2 ид. част за Д. К. П. и 1/2 ид. част за Д. М. Д..
С решението съдът е приел за установено спрямо Д. М. Д., М. М. К.,
Н. М. К. (с правоприемник Д. М. Д.), че гараж, застроен в урегулиран
поземлен имот II-** в квартал ** и в УПИ Ш-** по плана на *** с РЗП от
55.60 кв.м. е собственост на Д. К. П. и Л. Г. П..
С решението съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство № **, том **, рег. № **, н.д. № ** от ** г., вписан в Служба по
вписванията с вх. № **, акт № **, том **, дело № **, стр. 80872, с който се
признава Д. М. Д. за собственик по давностно владение и наследство на 1/2
идеална част от Урегулиран поземлен имот II-** в квартал * по ПУП на село
Злато поле, ЕКАТТЕ **, целият с площ от 1027.54 кв.м. и Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № **, том *, рег. № **, н.д. № ** от 15.02.2017
г., вписан в Служба по вписванията с вх. № *, акт № **, том **, дело № **,
стр. 80872, в частта, с който се признава Д. М. Д. за собственик по наследство
на Урегулиран поземлен имот II-** в квартал * по ПУП на село ***, ЕКАТТЕ
**, целият с площ от 1 027.54 кв.м., ведно с построения в него гараж с РЗП от
55.60 кв.м.
2
Назначена е и съдебно-техническа експертиза с вещо лице М. И.,
което да даде заключение за реалната поделяемост на допуснатите до делба
недвижими имоти и за тяхната действителна стойност, при депозит в размер
на 800 лева, вносим от страните съобразно квотите им.
Производството пред въззивната инстанция е второ по ред. С Решение
№ 401/09.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 629/2022 г. по описа на ОС –
Хасково съдът е потвърдил Решение № 260017/01.06.2022 г. на Районен съд -
Димитровград по гр.д. № 1263/2019 г. по описа на съда. Подадена е
касационна жалба от въззивниците Д. Д., М. К. и Н. К. (с правоприемник Д.
Д.). Образувано е гр.д. № 1577/2023 г. по описа на ВКС.
С Решение № 445/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1577/2023 г.,
ВКС е обезсилил въззивното решение № 401/09.12.2022 г., по гр. д. №
629/2022 г. по описа на Окръжен съд - Хасково и потвърденото с него Решение
№ 260017/01.06.2022 г. по гр.д. № 1263/2019 г. на РС - Димитровград в частта,
с която е признато за установено спрямо Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К. (с
правоприемник Д. М. Д.), че гараж, застроен в УПИ II-**, кв. * и в УПИ III-**
по плана на *** с площ 55.60 кв.м., е собственост на Д. П. и Л. П., както и в
частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № **, том *, рег. № **, н.д. № ** от 15.02.2017
г., вписан в СВ с вх. № **, акт № **, том *, дело №** стр. 80872, в частта, с
която се признава Д. Д. за собственик по наследство на построения в УПИ II-
216, в квартал 23 на **, гараж с РЗП 55.60 кв.м.
С решението касационната инстанция е отменила въззивно решение
№ 401/09.12.2022 г., по гр. д. № 629/2022 г. по описа на Окръжен съд - Хасково
в частта, с която е потвърдено решение № 260017/01.06.2022 г. по гр.д. №
1263/2019 г. на РС - Димитровград в частта, с която е отхвърлен искът на М.
М. К. и Н. М. К. (с правоприемник в процеса Д. М. Д.) против Д. К. П. с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от
наследството и намаляване на извършеното в негова полза с нот. акт №
90/2013 г. дарение от Т.Д. и е допусната съдебна делба между Д. Д., М. К., Н.
К. (с правоприемник Д. Д.), Д. П. и Л. П. на следните недвижими имоти: 1. ПИ
идентификатор 21052.1017.286 по КККР на **, с площ от 457 кв.м., при квоти
31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36 ид.ч. за Д. Д. и 1/36 ид.ч. общо за М. К. и Н. К. (по
1/72 ид.ч. всеки от тях); 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
3
21052.1017.286.1.1 по КККР на **, представляващ ап. 1, с площ 92,00 кв.м.,
при квоти 31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36 ид.ч. за Д. Д. и 1/36 ид.ч. общо за М. К. и Н.
К. и общи части, ведно с мазе от сградата при квоти 31/36 ид.ч. за Д. П., 4/36
ид.ч. за Д. Д. и 1/36 идеална част общо за М. К. и Н. К.. ВКС е върнал делото в
тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касационната инстанция също така със своето решение е отменила
въззивно решение № 401/09.12.2022 г., по гр. д. № 629/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Хасково в частта, с която е потвърдено решение №
260017/01.06.2022 г. по гр.д. № 1263/2019 г. на РС - Димитровград в частта, с
която над 1/2 ид.ч. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нотариален
акт за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № **, н.д. № ** от
15.02.2017 г., вписан в СВ вх.№ *, акт № **, том *, дело № ** стр. 80872, в
частта, с която се признава Д. Д. за собственик по наследство на УПИ II-** в
квартал ** на **, целият с площ 1027.54 кв.м.
В останалата част ВКС е оставил в сила въззивното решение.
С оглед постановеното касационно решение предмет на въззивен
контрол в настоящото производство е първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен искът на М. М. К. и Н. М. К. (с правоприемник в
процеса Д. М. Д.) против Д. К. П. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за
възстановяване на запазената част от наследството и намаляване на
извършеното в негова полза с нот. акт № 90/2013 г. дарение от Т. Д. и е
допусната съдебна делба между Д. Д., М. К., Н. К. (с правоприемник Д. Д.), Д.
П. и Л. П. на поземлен имот с идентификатор 21052.1017.286 и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 и общи части, ведно с
мазе от сградата при посочените в решението на РС – Димитровград квоти. В
останалите части първоинстанционното решение е влязло в законна сила и не
подлежи на въззивен контрол.
Недоволни от така постановеното решение в частта, в която е
отхвърлен искът за намаляване на дарствените разпореждания и допускането
на делба по отношение на квотите и описаните недвижими имоти, са останали
въззивниците Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К. (с правоприемник Д. М. Д.), които
чрез пълномощника си адв. З. Д. го обжалват. Въззивниците излагат тезата, че
неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно
4
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е неоснователен. Изтъкват, че законът е очертал
кръга от наследниците, които имат право на запазена част, поради което с
отхвърлянето на иска на един от тези наследници първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение. В този смисъл и във връзка с прекъсването
на давността претендират, че районният съд не е изложил съображения,
поради което и неговите правни изводи противоречат на изискванията на
материалния закон. Считат, че предявеният иск е основателен, тъй като
ответниците никога не са упражнявали фактическа власт и владение върху
дарените от общата наследодателка идеални части от имота - дворното място
и първия етаж на сградата, поради което и изводите на съда били
необосновани и противоречиви.
Във въззивната жалба се навежда искане да се отмени обжалваното
решение на РС – Димитровград в контролираната част и вместо него съдът да
уважи предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и да допусне до
делба поземлен имот с идентификатор 21052.1017.286 и самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 при квоти за страните по 1/2 за
ищците и по 1/2 за ответниците.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите Д. П. и Л. П., които чрез процесуалния си представител адв. И.
оспорват подадената въззивна жалба и излагат съображения за нейната
неоснователност. Искат от въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на РС - Димитровград.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представляват.
Въззиваемите се представляват от адв. И.. Изразяват становище, че не
са налице основанията на чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството. Молят
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Твърдят, че М. К. и Н. К. (с
правоприемник Д. Д.) не са приели наследството от своята баба Т.Д.. Считат,
че наследствената маса се формира от недвижими имоти с идентификатори №
21052.1017.286 и 21052.1017.286.1.1 по КККР на *** и УПИ II-** в квартал **
на ***, целият с площ 1 027,54 кв.м. Посочват, че въззивниците не са заявили
какви претенции имат и за какви квоти претендират. Молят
първоинстанционното решение в контролираната част да бъде потвърдено.
ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
5
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение в
контролираната част е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. Преценена по същество въззивната
жалба в разглежданата част е основателна в частта на иска по чл. 30, ал. 1 от
ЗН, като процесните имоти следва да се допуснат до делба, но при различни
от претендираните от въззивниците квоти.
Производството е образувано по искова молба на Д. Д., М. К. и Н. К.
(с правоприемник Д. Д.) срещу Д. П. и Л. П.. Предявени са: иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН - за възстановяване на запазената част от
наследството на Т. Д., накърнена с извършено на 14.11.2013 г. в полза на Д. П.
дарение на 4/6 ид.части от ПИ с идентификатор 21052.1017.286, находящ
се в *** и от самостоятелен обект в построената в него сграда апартамент №1
с идентификатор 21052.1017.286.1.1, както и иск за делба на следните
недвижими имоти:
1. ПИ с идентификатор 21052.1017.286 с площ от 457 кв.м.;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1,
като самостоятелният обект ап. 1, се намира в сграда 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.286, с площ 92 кв.м.;
3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.2,
като самостоятелният обект ап. 2, се намира в сграда 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.286, с площ 92 кв.м.
По искане на ответниците по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК в делбата е
включен УПИ II-** в кв. ** по ПУП на ***, с площ 1027,52 кв.м., при
6
претендирани от ответника Д. П. квоти: 1/2 ид. част за него и 1/2 ид. част за
ищцата Д. Д..
Общият наследодател К. Д. е починал на 18.05.1999 г. и е оставил свои
законни наследници Т. Д. - съпруга, починала на 17.02.2015 г., ответника Д. П.
- син, М. Д. - син, починал на 18.01.2013 г. и оставил от своя страна за
наследници Д. Д. - съпруга, М. К. и Н. К. - синове. Последните двама,
съгласно представените удостоверения № 3 и № 4, са се отказали от
наследството на баща си, като отказите са вписани в книгата при РС –
Димитровград на 29.01.2013 г.
С нотариален акт от 1975 г. на РС - Димитровград наследодателят К.Д.
е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот - дворно
място от 240 кв.м. със застроена в него жилищна сграда на 2 етажа, за което
дворно място се отрежда парцел XVII, кв. 31 по плана на града. С нотариален
акт от 27.03.1975 г. К. Д. е продал на синовете си Д. и М. при равни части
втория етаж от жилищната сграда, построена в парцел **, срещу задължение
за гледане и издръжка на него и съпругата му Т. Д.. Не се спори между
страните, че поземленият имот е с идентификатор 21052.1017.286 по КККР, с
площ 457 кв.м., като първият етаж от жилищната сграда е самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1, а вторият етаж е
самостоятелен обект с идентификатор 21052.1017.286.1.2.
С нотариален акт от 14.11.2013 г. Т. Д. е дарила на ответника Д. К. П.
4/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 21052.1017.286 и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1, ведно със съответните
общи части от сградата.
М.Д. и Д. Д. са сключили граждански брак на 29.07.1979 г. Бракът
между К.Д. и Т. Д. е сключен на 05.02.1947 г.
Първоинстанционият съд е приел иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН на ищците
М. К. и Н. К. за неоснователен поради изтекла придобивна давност в полза на
ответната страна. Съдът е посочил, че М. К. и Н. К. едва с исковата молба
пред РС -Димитровград, след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане,
са предявили претенция за собственост по отношение на поземления имот и
на апартамент № 1. Към този момент претенцията им е погасена по давност,
тъй като искането за намаляване на дарението и за възстановяване на
запазените им части от наследството на тяхната баба е направено след
7
изтичане в полза на ответната страна на придобивна давност.
Изложил е мотиви, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗН ищцата Д. Д. не е
наследник на наследодателя К.Д., починал на 18.05.1999 г. и на Т. Д., починала
на 17.02.2015 г., тъй като съпругът й М.Д., чийто наследник е тя, е починал на
18.01.2013 г., т.е. преди своята майка. След вписване на отказа от наследството
на баща им, частите на М. и Н. К.и преминават в собственост на тяхната майка
и тяхната баба. Предвид обстоятелството, че бракът между М. Д. и Д. Д. е
продължил повече от 10 години, след смъртта на М. Д. и отказа на синовете
му, неговият дял от 1/6 ид. част, равна на 6/36 ид. части се разпределя между
преживялата му съпруга - 4/36 ид.части и майка му Т. - 2/36 ид.части, която е
дарила на сина си Д. П. притежаваните от нея 4/6 ид. части от поземления
имот и от първия етаж на сградата на 14.11.2013 г. От този момент и досега Д.
П. добросъвестно владее и ползва тези имоти, като заплаща данъците за тях и
никой не му се е противопоставял за това, поради което за него придобивната
давност е изтекла на 14.11.2018 г., към която дата няма данни ищците да са
имали претенции и да оспорили собствеността му върху имотите.
Съдът е формирал извод, че претенцията на ищците – племенници на
Д. П., е заявена едва с исковата молба от 12.07.2019 г. , т.е. след изтичане в
полза на последния на придобивната давност. Частта, която е придобил от
майка си, представлява 24/36 ид.ч., като тя не се е разпоредила с останалите за
нея в наследство след смъртта на сина й 2/36 ид.ч. Тази част след смъртта й е
наследима от Д. П. и двамата му племенника. За първия тя е 1/36 ид. част, а за
М. и Н. - общо 1/36 ид.ч.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред
въззивния съд се назначи съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) с оглед
съставянето на наследствена маса по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗН. От
приетото по делото заключение на СОЕ се установява, че към 17.02.2015 г.:
1. Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор
21052.1017.286 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с
площ от 457 кв.м се определя на 32 982 лв.;
2. Пазарната стойност на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 21052.1017.286.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, със застроена площ 92 кв.м, с адрес: ***, ведно със
8
съответните идеални части от общите части, се определя на 41 500 лв.;
3. Пазарната стойност на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 21052.1017.286.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на **, със застроена площ 92 кв.м, с адрес: **, ведно със съответните
идеални части от общите части, се определя на 46 000 лв.;
4. Пазарната стойност на урегулиран поземлен имот II-** в кв. ** по
ПУП на ***, ЕКАТТЕ **, **, одобрен със Заповед №1005/1989 г., целият с
площ от 1 027,54 кв.м, се определя на 6 100 лв.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е
установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28,
ал. 1 ЗН. Материално-правно легитимирани лица по тази претенция са
наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от
извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.
Не може да се сподели възражението, че ищците М. К. и Н. К. (с
правоприемник Д. Д.) не са приели наследството на своята баба, тоест нямат
качеството на наследници. Приемането на наследство е уредено в чл. 49 от ЗН.
На основание ал. 2 от същата разпоредба приемане има и когато наследникът
извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството (т.нар. мълчаливо приемане). Законът не предвижда срок
за приемане на наследството извън този, уреден в чл. 61, ал. 1 от ЗН и относим
при приемането на наследство по опис. В конкретния случай и въззивниците,
и въззиваемия са наследници по закон на Т.Д. и приемането на наследството
по опис не е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска –
аргумент от противното от чл. 30, ал. 2 от ЗН. Дори и да не е имало предходни
действия от страна на М. К. и Н. К. (с правоприемник Д. Д.), изразяващи ясно
тяхното желание за приемане на наследството на Т.Д., то предявяването на
9
исковата претенция по чл. 30, ал. 1 от ЗН с исковата молба от 12.07.2019 г.
представлява именно действие по приемане на наследството.
След като въззивниците М. и Н. К.и имат качеството на наследници
следва да се разгледа въпросът имат ли същите право на иск по чл. 30, ал. 1 от
ЗН с оглед давностния срок за неговото предявяване. Дарственото
разпореждане, извършено от Т.Д. в полза на ответника Д. П., е от 2013 г. Т.Д. е
починала на 17.02.2015 г. Както сочи и ВКС в постановеното Решение №
445/04.07.2024 г. съобразно 3.“г“ от ППВС № 7/28.11.1973 г., правото да се
иска намаляване на дарението, когато е накърнена с него запазената част на
наследника, възниква от открИ.е на наследството - 17.02.2015 г. От този
момент започва да тече петгодишният давностен срок за предявяване на иска
по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Такъв е предявен на 12.07.2019 г., съответно
петгодишният давностен срок към този момент не е изтекъл.
Не могат да бъдат споделени от друга страна доводите на
първоинстанционния съд за придобИ.е на дарените 4/6 ид. части от Д. П. на
последващо оригинерно основание – поради изтекла придобивна давност. На
14.11.2013 г. Т.Д. дарява на Д. П. 4/6 ид.части от ПИ с идентификатор
21052.1017.286 и от самостоятелен обект в построената в него сграда
апартамент №1 с идентификатор 21052.1017.286.1.1 В този момент
собствеността на посочените идеални части преминава от дарителя към
надарения. Няма законова възможност Д. П. в един последващ момент да
придобие повторно правото на собственост върху идеални части от
посочените имоти на различно правно основание, тъй като същият вече го
притежава от 14.11.2013 г.
Формира се извод, че искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е допустим и следва
да се разгледа неговата основателност. Т. Д. е починала на 17.02.2015 г. Това е
моментът, към който следва да се определи каква е разполагаемата част от
наследството й и налице ли е накърнение на запазената част на някой от
наследниците. След смъртта си същата оставя низходящи – въззиваемия и
неин син Д. П. и въззвниците и нейни внуци М. К. и Н. К. (с правоприемник
Д. Д.). На М. К. и Н. К. се полага 1/2 ид. част от наследството, или по 1/4 на
всеки тях, като на Д. П. се полага също 1/2 ид. част. На основание чл. 29, ал. 1
от ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил
съпруг, при две и повече деца или низходящи от тях е 2/3 от имуществото на
10
наследодателя. Тоест запазената част от наследството на Т.Д. е в размер на 1/3
за М. К. и Н. К., или по 1/6 за всеки от тях, и 1/3 за Д. П..
За да се установи размерът на разполагаемата част от наследството и
размерът на запазената част на наследниците със запазена част при заявеното
искане за възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарствени
разпореждания или завет, съдът образува наследствена маса според
изискванията на чл. 31 ЗН, като в нея включва всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и се
прибавят даренията, без обичайните такива. Тоест в масата по чл. 31 от ЗН
влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е притежавал към
момента на своята смърт, с изключение на тези права, които се погасяват със
смъртта му.
Към 17.02.2015 г. Т. Д. е притежавала 2/36 ид. части от поземлен имот
с идентификатор 21052.1017.286 на стойност 1 832,33 лв., 2/36 ид. части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 на
стойност 2 305,56 лв., както и урегулиран поземлен имот II-** в квартал ** по
ПУП на **, с площ от 1 027.54 кв.м. на стойност 6 100 лв., или имоти на
стойност общо 10 237,89 лв. Както правилно е посочен въззиваемият в
наследствената маса не попада самостоятелен обект в сграда с идентификатор
21052.1017.286.1.2, тъй като с нотариален акт от 27.03.1975 г. К.Д. е продал на
синовете си Д. и М. при равни части този втори етаж от жилищната сграда.
За да се извърши преценката дали е налице накърняване на запазената
част, след като бъде съставена (като имущества и стойност) масата по чл. 31
ЗН, съдът следва да приспадне задълженията на наследодателя (в т.ч. и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН), за да получи чистата
стойност на наследството. Едва след приспадане на задълженията на
наследодателя, съдът, сезиран с иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, следва да се
прибави стойността на даренията. Не се установяват задължения или
увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, които да бъдат извадени от
посочената сума. Стойността на наследството към 17.02.2015 г. е 10 237,89 лв.
За да се разреши основният спор, иницииран с иска по чл. 30, ал. 1 от
ЗН - дали дарението, чиято отмяна се иска, следва да се намали или не,
съответно в какъв обем, следва да се разреши въпросът налице ли е свободно
11
имущество от наследството. Тоест следва да се прецени има ли свободни
наследствени имоти, от които наследникът със запазена част, заявил искането
си по чл. 30, ал. 1 от ЗН, да се удовлетвори или не. В конкретния случай такива
свободни наследствени имоти не се установяват.
Прибавянето на дарение на недвижим имот, извършено от
наследодател в полза на наследник, е задължително, доколкото дарението не
носи белега на обичайно такова, касаещо движими вещи със сантиментална
стойност или незначителни суми. Осъщественото дарствено разпореждане на
14.11.2013 г. не носи белезите на обичайно дарение и не следва да се третира
като такова. Към посочената сума в размер на 10 237,89 лв. следва да бъде
прибавена стойността към датата на открИ.ето на наследството на идеалните
части от процесните имоти, предмет на извършеното дарение на 14.11.2013 г.
Към 17.02.2015 г. 4/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор
21052.1017.286 са на стойност 21 988 лв., а 4/6 ид. части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 - на стойност 27 666,67
лв.
Формира се наследствена маса по смисъла на чл. 31 от ЗН с обща
стойност 59 892,56 лв. (10 237,89 лв. + 21 988 лв. + 27 666,67 лв.) При така
определената наследствена маса разполагаемата част от наследството в размер
на 1/3 e на стойност 19 964,19 лв. Останалите 2/3 са запазена част на
наследниците, от които 1/3 в размер на 19 964,19 лв. е запазената част на М. К.
и Н. К. (с правоприемник Д. Д.) – по 1/6 за всеки от тях на стойност 9 982,10
лв., и 1/3 е запазената част на Д. П. – също в размер на 19 964,19 лв. От
изложеното до тук става ясно, че с дарението на 14.11.2013 г. Т.Д. се е
разпоредила със свое имущество на стойност, надвишаваща разполагаемата
част от наследството.
При запазена част от наследството за М. К. и Н. К. (с правоприемник
Д. Д.) в размер на 9 982,10 лв. за всеки от тях след извършеното дарение на
14.11.2013 г. двамата въззивници получават в наследство по 1/72 ид. част от
поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.286 на стойност 458,08 лв., и
по 1/72 ид. част от апартамент № 1 с идентификатор 21052.1017.286.1.1 на
стойност 576,39 лв. или част от наследството на обща стойност 1 034,47 лв.
Установява се, че запазената част на М. К. и Н. К. (с правоприемник Д. Д.) е
накърнена с 8 947,63 лв. (9 982,10 лв. - 1 034,47 лв.) за всеки от тях.
12
С оглед на всичко изложено се формира краен извод за основателност
на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Извършеното дарение на 14.11.2013 г. с нот. акт
№ 90/2013 г. в полза на Д. К. на 4/6 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 21052.1017.286 и 4/6 ид. части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 следва да се намали, като за да не
се ощети някоя от страните и се постигне резултат, възможно най-близък до
стойността на запазената част на двамата въззивници, процесните имоти
следва да се разделят на 2304 ид. части (със стойност 14.32 лв. всяка от
поземлен имот с идентификатор 21052.1017.286 и 18.01 лв. всяка от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1, или обща
стойност 32.33 лв. за двата имота).
Дарените 4/6 ид части (1536/2304) ид. части на Д. К. от двата имота
следва да се намалят с общо 554/2304 ид. части за всеки от имотите, от които
на М. К. и Н. К. (с правоприемник Д. Д.) да бъдат възстановени по 277/2304
ид. части от поземлен имот с идентификатор 21052.1017.286 и 277/2304 ид.
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 –
тяхна запазена част от наследството, с обща стойност 8 955,41 лв. при
установено накърняване на запазената част от 8 947,63 лв.
С оглед изхода на спора по предявения иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН
поземлен имот с идентификатор 21052.1017.286 следа да бъде допуснат до
делба при квоти 1430/2304 ид. части за Д. П., 565/2304 ид. части за Д. Д.
(притежаваните от нея 256/2304 ид. части и 309/2304 ид. части, получени по
наследство от Н. М. К., от които 32/2304 ид. части, наследени от Т.Д. и
277/2304 ид. части, възстановени с уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН)
и 309/2304 ид. части за М. М. К. (32/2304 ид. части, наследени от Т.Д. и
277/2304 ид. части, възстановени с уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН).
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1
следва да бъде допуснат до делба при квоти 1430/2304 ид. части за Д. П.,
565/2304 ид. части за Д. Д. (притежаваните от нея 256/2304 ид. части и
309/2034 ид. части, наследени от Н. М. К., от които 32/2304 ид. части,
наследени от Т.Д. и 277/2304 ид. части, възстановени с уважаването на иска по
чл. 30, ал. 1 от ЗН) и 309/2034 ид. части за М. М. К. заедно с общи части, ведно
с мазе от сграда с идентификатор № 21052.1017.286.1 при квоти 1430/2304 ид.
части за Д. П., 565/2304 ид. части за Д. Д. (притежаваните от нея 256/2304 ид.
13
части и 309/2304 ид. части, наследени от Н. М. К.) и 309/2034 ид. части за М.
М. К. (32/2304 ид. части, наследени от Т.Д. и 277/2304 ид. части, възстановени
с уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН).
По изложените съображения въззивната жалба в разглежданата част е
основателна, а първоинстанционното решение в контролираните части е
неправилно и следва да бъде отменено, като поземлен имот с идентификатор
№ 21052.1017.286 и апартамент №1 с идентификатор 21052.1017.286.1.1 се
допуснат до съдебна делба при посочените по-горе квоти.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260017/01.06.2022 г., постановено по гр. дело
№ 1263/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград в частта, в която
съдът е отхвърлил като неоснователен иска на М. М. К. и Н. М. К. (с
правоприемник Д. М. Д.) против Д. К. П. с правно основание чл. 30, ал. 1 от
ЗН, както и в частта относно размера на квотите, при които съдът е допуснал
до делба поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.286 и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 21052.1017.286.1.1, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН дарение, извършено от
Т.Ж.Д., ЕГН **********, починала на 17.02.2015 г., с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **, т. *, рег. № **, дело № ** г. на Нотариус с
рег. № 096 на НК, на недвижими имоти: 1.1 поземлен имот с идентификатор
№ 21052.1017.286 по КККР на ***, с адрес **, с площ от 457 кв.м.; 1.2
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 по КККР на
***, с адрес: ***, с площ от 92,0 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, в полза на Д. К. П., ЕГН **********, от ***, от 4/6
ид. части (1536/2304 ид. части) от двата имота на 982/2304 ид. части от двата
имота.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. М. К., ЕГН **********, от
наследството, оставено след смъртта на Т.Ж.Д., ЕГН **********, починала на
17.02.2015 г., В РАЗМЕР на 277/2304 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 21052.1017.286 и 277/2304 ид. части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1.
14
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. М. К. (с правоприемник Д.
Д.), ЕГН **********, от наследството, оставено след смъртта на Т.Ж.Д., ЕГН
**********, починала на 17.02.2015 г., В РАЗМЕР на 277/2304 ид. части от
поземлен имот с идентификатор 21052.1017.286 и 277/2304 ид. части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1.
ДОПУСКА съдебна делба между Д. М. Д., ЕГН **********, от ***,
М. М. К., ЕГН ********** от *** и Д. К. П., ЕГН **********, от ** на
Поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.286 по КККР на **, с адрес **,
с площ от 457 кв.м., при квоти 1430/2304 ид. части за Д. К. П., 565/2304 ид.
части за Д. М. Д. и 309/2304 ид. част за М. М. К..
ДОПУСКА съдебна делба между Д. М. Д., ЕГН **********, от ** М.
М. К., ЕГН ********** от *** и Д. К. П., ЕГН **********, от ** на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 по КККР
на **, с адрес: **, с площ от 92,0 кв.м., при квоти 1430/2304 ид. части за Д. К.
П., 565/2304 ид. части за Д. М. Д. и 309/2304 ид. част за М. М. К., ведно с общи
части, ведно с мазе от сграда с идентификатор № 21052.1017.286.1 при квоти
1430/2304 ид. части за Д. К. П., 565/2304 ид. части за Д. М. Д. и 309/2304 ид.
част за М. М. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15