№ 6887
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20251100500922 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 19569/30.10.2024г. по гр.д. № 59879 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 140-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 вр. с чл. 200 и чл.
86 от ЗЗД, че Б. С. А., ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на сумите, както следва: сумата от
2644,53лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
14.06.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г; сумата от
49,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 14.06.2023г
до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
32835/2023г. по описа на СРС , като Б. С. А., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски
от 1160,64лв., като са отхвърлени исковете за обезщетение за забава за
плащане на главниците съответно от 331,32лв. за главницата за топлинна
1
енергия за периода от 15.09.2021г. до 01.06.2023г. и 9,99лв. върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 01.06.2023г. и
издадената по заповедно дело заповед за тези суми е обезсилена.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
387279/29.11.2024г. по регистъра на СРС, изпратена на 25.11.2024г. от Б. С.
А., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложили са
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.
Посочил е, че не било установено да е потребител на топлинна енергия в
имота и че е потребил такава в количества и на стойност, за които исковете са
уважени. Тодор Христов Тодоров също не бил потребител на топлинна
енергия в имота, не се установявало нотариалният акт и протокола от ОС на
ЕС да се отнасят за един и същ имот. В списъка към протокола не бил посочен
Т.Т., нито имало данни за радиатори и разпределители на Е.Т., Е.Х. и В.Х..
Нямало договор за монтаж на уреди, решение за което е взето от ОС.
Вземането на такова решение не означавало, че такива действия са изпълнени,
нямало протокол за монтаж на уреди. Не било установено договорно
правоотношение между ЕС и дружеството, извършващо дялово
разпределение. Представените съобщения за фактура бил оспорил, те не
представлявали счетоводни документи, защото нямали необходимите за
същото реквизити. Районният съд не бил обсъдил направените с отговора на
исковата молба възражения.
Въззиваемият- ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в
предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е
разноски
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Техем
Сървисис“ЕООД , ЕИК ********* не е изразило становище .
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
308268/01.11.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Б. С. А., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
2
чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Б. С. А., ЕГН ********** дължи
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на сумите, както
следва: сумата от 2644,53лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 14.06.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 86 в гр. София, ж.к. ********
в гр. София, абонатен № ******** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г;
сумата от 49,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
14.06.2023г до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., обезщетение за забава за плащане на главниците съответно от
331,32лв. за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
01.06.2023г. и 9,99лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 01.06.2023г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 32835/2023г. по описа на СРС , като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че за периода ответникът бил собственик на
имота и като такъв - потребител на енергия в него, потребил енергия в имота
за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска,
дължал и възнаграждение за дяловото разпределение, изпаднал в забава на
плащането й и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен
иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия
при Общи условия.
Ответникът Б. С. А., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор
чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че не е потребител на топлинна енергия в имота,
договор с третото лице помагач бил подписан от лице без представителна
власт, не касаел процесния имот, с протокола на ОС на ЕС било посочено
друго лице, което да сключи договора, а този протокол не носел подписи на
представляващия ЕС ина нейните членове. Не бил посочен в списъка на
етажните собственици, този протокол не сочел данни за радиатори и
разпределители. Съобщенията към фактурите не били счетоводен документ,
защото нямало необходимите за същото реквизити, задълженията преди
29.03.2016г. били погасени по давност . Процесуалният му представител е
претендирал възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ЕООД ,
ЕИК ********* не е изразило становище.
3
По делото е приложено заповедно дело № 32835/2023г. по описа на СРС
съгласно което по заявление вх. № 168405/14.06.2023г.е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК , с която е разпоредено Б. С. А., ЕГН
********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********,
заплащане на сумите, както следва: сумата от 2644,53лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 14.06.2023г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент №
86 в гр. София, ж.к. ******** , абонатен № ******** за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г; сумата от 49,18лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 14.06.2023г до изплащането й, представляваща
стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., обезщетение за забава за плащане на
главниците съответно от 331,32лв. за главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 01.06.2023г. и 9,99лв. върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 01.06.2023г. , съдебни разноски
от 110,70лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен чрез залепване
на уведомление, на 11.10.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил
иск за установяване на вземанията и такива е представил на 01.11.2023г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 62/2003г.,
носещ подписи за страните по него и за съставилия го нотариус Б.Я. с рег. №
258 на Нот.К., съгласно който на 14.02.2003г. Т.К.И. и съпруга й Д.Н.И. са
учредили на Ц.Ц. А.а пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
придобития от тях по време на брака им недвижим имот, представляващ
апартамент № 86 в гр. София, ж.к. ********, като са продали този имот на Б.
С. А..
Приет е неоспорен от страните препис-извлечение от акт за смърт, издаден
на 24.04.2024г. от СО, район Подуяне, съгласно който Ц.Ц. А.а е починала на
24.10.2019г.
Приета е неоспорена от страните декларация с нотариално заверени
подписи удостоверяването на които е направено на 14.06.2007г. от нотариус
И.Д., рег. № 039 на Нот.К., съгласно който Ц.Ц. А.а се е отказала от
учреденото й вещно право на ползване върху таванско помещение № 86 гр.
София, ж.к. ********.
4
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 04.09.2002г., списък на
етажните собственици, договор от октомври 2002г. ., съгласно които ОС на ЕС
на сграда в гр. София, бл. ********“ са избрали и възложили на Техем
сървисис“ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата,
пълномощник за същото е избран И.Б. и той е посочен в договора като
представител на ЕС. В списъка на етажните собственици за ап. 86 е посочен
Д.Н.И. , за който е положен подпис срещу заявено желание за монтиране на 2
разпределителя на отоплителни тела в имота, които са общо три, едно от тях е
лира.
По делото са приети Общи условия одобрени от ДКЕВР през 2016г.
съгласно чл. 33 от които суми по фактури следва да се заплащат в 345-дневен
срок от изтичане на периода за който се отнасят, като обезщетение за забава
се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и
третото лице-помагач е посочило , че в сградата се доставяло топлинна
енергия само за отопление, в списъците за разпределение на кубатура за
сградата ап. 86 бил посочен с обем от 140,27 куб.м. с общите части, в имота
имало три отоплителни тела с поставени разпределители, потребителят в
случая не бил осигурил достъп за отчета им и така топлинна енергия била
разпределена съобразно максималния специфичен разход на сградата – с оглед
инсталираната мощност на уредите. Дяловото разпределение било направено
съобразно правила при съобразяване на показанията на общия топломер, при
съобразяване на промяната на цената на топлинната енергия то стойността на
реално потребената такава в имота била 2644,55лв. Общият топломер бил
преминал през метрологично проверки и било годен да измерва
потреблението.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца
нямало данни за заплащане на процесните суми, за дялово разпределение
начисленията били за 49,18лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
5
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, за които е издадена
заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването, че е
носител на вземане за цена на дяловото разпределение на енергията.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
6
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
7
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема , че по делото е установено, че ответникът е бил в
договорни отношения с ищеца за процесния период за доставка на топлинна
енрегия в него. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който
купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те
са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетият по делото неоспорен от страните
нотариален акт, акт за смърт установяват, че на14.02.2003г. ответникът е
придобил собствеността върху ап. 86 в гр. София, ж.к. ********, в същият
момент Ц. А.а е придобила вещното право на ползване върху този имот
пожизнено, като то е погасено с настъпването на смъртта й на 24.10.2019г. Не
8
се установява след този момент 3-то лице да е придобило вещното право на
ползване върху имота или да е сключило с ищеца договор за доставка на
топлинна енергия в имота по начин освобождаващ ответника от отговорност
пред ищеца за заплащане на потребените в имота стоки и услуги по
топлоснабдяването му. Така съдът приема за установено, че за процесния
период ответникът отговаря пред ищец за заплащане на на потребените в
имота стоки и услуги по топлоснабдяването му.
Неоснователни са доводите на въззивника, основани на протокола от ОС на
ЕС и договора за дялово разпределение на енергията. В протокола и списъка,
като и в договора е посочен административен адрес на сградата идентичен с
този на процесния имот. В списъка на етажните собственици като такъв за ап.
86 е посочен Д.Н.И., който е установено от приетия нотариален акт че е
праводател на ответника. Този списък носи подпис, положен за И.. В
протокола е посочено, че пълномощник на ЕС за сключване на договора с
„Техем Сървисис“ЕООД е И.Б. и това лице е посочено в договора като
представител на ЕС.
Установява се по делото от приетите по делото заключения по съдебните
експертизи, че в сградата е доставяна топлинна енергия само за отопление,
общият топломер е бил годен да измерва потреблението, за процесния имот не
е осигурен достъп за отчитане на уреди, като топлинна енергия е начислена с
оглед на трите броя отоплителни тела в имота и обема му, че стойността на
реално потребената топлинна енергия в имота е 26453лв., цената на дяловото
разпределение е 49,18лв. и те не са платени. Съдът кредитира заключенията
като неопровергани от останалите обстоятелства , неоспорени от страните.
Възраженията на въззивника основани на съобщенията към фактурите са
неоснователни, защото заключението по техническата експертиза установява,
че реално потребената енергия съответства на размер на предявените искове.
Във въззивното производство не са въведени други оплаквания срещу
изводите на районния съд при обосноваване на същите районният съд не е
допуснал нарушение на императивна материалноправна норма. Първият
месец от процесния период е май 2020г., заявлението е подадено на
14.06.2023г., поради което неоснователно възражението за недължимост на
суми, поради изтекла погасителна давност.
При така възприетото съдът приема , че исковете са за главници са
9
основателни и правилно са уважени от районния съд.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 77,89лв. Тази такса
не е събрана предварително, защото въззивната жалба е подадена от назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумаа от
285лв. разноски за възнаграждение за особения представител на въззивника.
Други разноски на въззиваемия не се следват, защото доказателства, които да
обосноват извод за дължимостта на такива включително и за възнаграждение
за юрисконсулт, не са ангажирани.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19569/30.10.2024г. по гр.д. № 59879 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 140-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
285лв. / двеста осемдесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 77 и чл. 81 от ГПК сумата от
77,89лв. / седемдесет и седем лева и 0,89лв/, представляваща държавна такса
за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ЕООД , ЕИК ********* .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11