№ 45
гр. Смолян, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500520 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 315/21.07.2023 г. по гр. д. № 148/2023 г. Смолянски
районен съд е отхвърлил предявения от „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД гр.
Пловдив, иск д бъде признато за установено спрямо Четвърто ОУ „Стою
Шишков“ гр. Смолян, че дължи на „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД гр.
Пловдив сумата в размер на 1 615, 78 лева главница, с която сума се е
обогатил, представляваща стойността на доставени плодове за месеците
февруари, март, април и май 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК с № 514/05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1152/2022 г. на РС –
Смолян; ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер
на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
„Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД гр. Пловдив, чрез юрисконсулт М. Р., с
оплаквания, че е недопустимо и неправилно поради нарушение на
материалния закон, постановено е при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано.
1
Във въззивната жалба се твърди, че районният съд е дал погрешна
правна квалификация на предявения иск; твърди се, че въпреки изложените в
исковата молба основания сочат на претенция за заплащане на разходи за
доставени плодове, които се плащат от държавния бюджет, съдът е дал
погрешна квалификация по чл. 422 от ГПК и чл. 59 от ЗЗД.
Твърди се в жалбата, че за доставените плодове ДФ „Земеделие“
не е извършил плащане на ищеца, докато ответникът е получил целеви
средства от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на
учениците.
Следва да се посочи, че за първи път във въззивната жалба
ищецът въвежда твърдения, че средствата за доставените от него продукти –
плодове, са получени от ответното училище. Такива твърдения не са въведени
в исковата молба и в производството пред районни съд, съответно по този
въпрос не са и ангажирани доказателства от страните, поради което е
недопустимо тези твърдения да се обсъждат във въззивното производство.
По-нататък във въззивната жалба се сочи, че основанието за
претендиране на цената в случая е наличие на продажба на плодове между
ищеца и ответника, независимо че ответникът не е изпълнил процедура по
възлагане на обществена поръчка. Същевременно се твърди, че ответникът е
спестил разходи, които са действително необходими и ответникът е следвало
да ги понесе от собственото си имущество. Прави се позоваване на Наредба
№ 6/10.08.2011 г. и Наредба за финансирането на институциите в системата
на предучилищното и училищното образование, от които според
жалбоподателят се прави извод, че учебното заведение получава средства от
държавния бюджет във връзка с възложената му дейност – училищно
образование и след като финансирането на плодовете е осигурено от
държавния бюджет, в случая училището има задължение да заплати
доставените продукти.
С въззивната жалба се прави искане първоинстанционното
решение да бъде отменено.
В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ответната
страна.
В съдебно заседание жалбопадателят не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемияте не изпраща процесуален представител. От
пълномощникът му адв. Весела Пашалиев е постъпило писмено становище, с
което оспорва въззивната жалба и излага доводи по същество.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност и установи:
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за дадена
2
грешна квалификация на иска от районния съд, тъй като тази квалификация
съответства на въведените в исковата молба факти и обстоятелства. Ищецът
не е възразил срещу възприетата от районния съд в доклада по делото правна
квалификация, а във въззивната жалба недопустимо се прави опит да се
въведат нови основания за исковата претенция – наличие на договор за
продажба.
Не е спорен по делото факта за доставени от ищеца на ответника
на посочените дати посочените количества и видове плодове.
Обосновано и законосъобразно районният съд е отхвърлил исковата
претенция за заплащане стойността на доставените плодове от ответника.
Настоящата инстанция споделя изложените мотиви от районния съд и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Така формулираните доводи във въззивната жалба всъщност
заобикалят въпроса относно обстоятелствата, при които е извършена доставка
на плодове за ответника.
По силата на Акт за одобрение на Държавен фонд земеделие от
08.10.2018 г. ищцовото дружество е одобрено за доставка на „Училищен
плод“ на редица учебни заведения, между които и ответното училище. С
уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане от 05.12.2019 г. на
ДФЗ ищцовото дружество е уведомено за отказ от финансово подпомагане по
посочените под номер и дата заявки, които, както сам сочи в исковата молба
ищецът, включват и заявките за заплащане на доставените на ответника
плодове. Отказа е бил предмет и на двуинстанционен съдебен контрол, при
който жалбата на ищеца срещу отказа е отхвърлена.
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че ответното училище
е получило равностойността на доставените плодове като целеви средства.
Тези доводи са в разрез с регламента в Наредбата за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и
млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема
„Училищно мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016 г. Тази програма се
финансира от Европейския фонд и от държавния бюджет. Както се посочи
по-горе, ДФЗ е уведомило ищеца за причините, поради което му е отказано
плащане на извършени доставки. Този отказ не рефлектира в правната и
имуществена сфера на ответното училище. То няма задължение да заплаща
стойността на доставените плодове, поради което не е налице хипотезата на
чл. 59 от ЗЗД – училището не се е обогатило, спестявайки си средствата за
доставките, тъй като според посочената наредба стойността на доставените
продукти се заплаща не от училищата, а от европейски средства и от
държавния бюджет. Във въззивната жалба се прави опит специалния
регламент по Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в
учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“,
приета с ПМС № 251/27.09.2016 г. да се подмени от общия по Наредба за
3
финансирането на институциите в системата на предучилищното и
училищното образование, за да се обоснове твърдението, че ответното
училище е получило средства за извършените доставки, за да се осигури
храненето на децата. Не би могло да се възложи отговорност на ответното
училище за това, че ищцовото дружество не е изпълнило регламентираните
изисквания, изпълнението на които обвързва и плащането.
Във въззивната жалба се прави опит специалния регламент по
Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС №
251/27.09.2016 г. да се подмени от общия по Наредба за финансирането на
институциите в системата на предучилищното и училищното образование, за
да се обоснове твърдението, че ответното училище е получило средства за
извършените доставки, за да се осигури храненето на децата.
Влязъл в сила отказ за изплащане на заявката на ищеца не
поражда за него правото, позовавайки се на института на неоснователното
обогатяване, да получи сумите по неодобрените от ДФЗ фактури от ответното
училище, без то да е имало какъвто и да е ангажимент за заплащане на
доставките от плодове. Доставките, получаването на плодовете описани във
фактурите е на годно правно основание - реализиране на Схема "Училищен
плод", разписана в цитираната Наредба. Ответникът не носи отговорност за
приложените спрямо ищеца санкции вследствие неговото неизпълнение, нито
е възможно да носи отговорност при евентуално неизпълнение на
задължението за плащане. За да е налице неоснователно обогатяване, трябва
да е налице имущественото разместване, каквото твърдение е несъвместимо с
регламента на посочената наредба. Фактът на издаване на фактури, само по
себе си показва наличие па правно основание за получаване на плодовете от
ответника, но записът в него, че плащането се извършва само след одобрение
опровергава основателността на твърдението за обогатяване, за сметка на
обедняване на ищеца.
Предвид гореизложеното исковата претенция основателно е
отхвърлена, поради което обжалваното решение като законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата
инстанция в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 315/21.07.2023 г. по гр. д. №
148/2023 г. на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, бул. „В. Левски“ № 174, да заплати на Четвърто Основно Училище
„Ст. Ш.“ гр. Смолян деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
600 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5