Присъда по дело №598/2024 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Ч.
И. М., роден на *** година, живущ в град ***, улица „****” № *******,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан,
безработен, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 05.12.2021 г. в гр.
***, се заканил с убийство на К. Т. Д. с думите „Тебе ще те застрелям като
куче, ще те убия и ще те заровя на Бузлуджа, ако трябва ще те излежа“, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК;
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара
Загора излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение
на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца,
изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подробни съображения за това излагат в хода на съдебните пР.я.
Защитникът пледира, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен
по повдигнатото обвинение. Счита, че не е налице престъпление, обвинението
е недоказано и следва да се постанови оправдателен съдебен акт.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения като счита, че не
е извършил престъпление и моли да бъде оправдан.
ПостР.лият К. Т. Д. е конституиран като частен обвинител и е
упълномощил повеР.к, който поддържа обвинението и пледира за налагане на
справедливо наказание на подсъдимия.
Съдът, съобразявайки доводите и становищата на страните, след като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл.14 от НПК, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Обвиняемият Ч. И. М. е български гражданин, живущ в гр.***,
ул.“****“*******, с висше образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН
**********.
От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че за
същия няма регистрирани криминални прояви. Срещу него няма заведени
заявителски материали.
През 2014 г. постр. К. Т. Д. заживял съпружески със св. Р. Д. Д., а на
21.01.2016 г. се родила дъщеря им Р К. Д.а.
Постепенно двамата родители се дистанцирали един от друг и в края на м.
ноември 2019 г. постр. Д. разбрал, че Д. има любовна връзка с друг мъж, който
до този момент не познавал - обв. Ч. И. М., работещ тогава като инспектор
ДПС в РУ МВР ***.
В телефонен разговор постр. Д. съобщил на св. Д., че е разбрал за
1

връзката й с обв. М., тя от своя страна не възразила и му казала, че ще си
вземе багажа, както и направила още в същия ден.
Св. Р. Д., заедно с малолетната й дъщеря Р К. Д.а, заживели в дома на обв.
Ч. И. М. в гр. ***, на ул. „****“ ****, за което постр. К. Д. не възразил.
Първата среща между постр. Д. и обв. М. била седмица след като св. Д. се
изнесла от жилището на постР.лия, била инициирана от св. Д. и касаела
непълнолетната Р. Обв. М. изразил сериозност по отношение на връзката си
със св. Д., изтъкнал, че е публична личност с разни познанства и изказал
надежда, че отношенията между него и постр. Д. ще бъдат нормални и
безпроблемни, но заплашил постр. Д., че в противен случай ще вижда детето
си рядко.
В крайна сметка тримата възрастни се разбрали когато св. Д. закъснява с
взимането на детето Р от детска градина, да я взима постр. Д., да я води до
дома на обв. М. и да я предава на св. Д..
На третия път, в който постр. Д. отишъл да вземе дъщеря си Р от детска
градина и да я отведе при майка й, в близост до полицията в гр. ***, където
била уговорката им, на срещата освен св. Д. дошъл и обв. Ч. М., който се
разкрещял на постр. Д., като го обвинил, че е говорил из гР. обидни думи за
него и св. Д., и го заплашил, че няма повече да види детето си, а Д. му казала,
че ще се видят в съда. Постр. Д. бил стъписан от случващото се, тъй като
половин час пред тази среща разговарял със св. Д. и се разбрали доброволно
за режим на виждане и издръжка на детето, за да избегнат напрежението в
съда.
През м. март 2020 г. се провело дело, в което съда постановил детето Р да
живее при майка си.
На 09.05.2020 г. обв. Ч. М. сключил граждански и църковен брак със св. Р.
Д. Д., която променила фамилията си на М..
Предвид разразилата се в началото на 2020 г. Ковид пандемия, постр. Д.
не взимал при себе си дъщеря си Р от края на м. март до края на м. май 2020 г.
и не я бил виждал. През периода м. февруари - м. септември 2020 г. детето
било гледано от баба му и дядо му по майчина линия - св. Р. Д. и Д. Д. в гр. Т,
а майка му св. Р. М. и обв. Ч. М. го посещавали в почивните дни.
Когато в края на месец май 2020 г. епидемичните мерки били разхлабени,
постр. Д. пожелал да види детето си, но св. М. му отказала, защото съгласно
съдебното решение тогава не му се полагал личен контакт с малолетната Р.
Постр. Д. отнесъл казуса до съда, като в резултат съгласно съдебно решение
детето следвало да се предава от майката на бабата - св. Р. Д., която да го
предава на бащата, и обратното. Въпреки, че по този начин срещите между
постр. Д. и обв. М. били избегнати, постр. Д. често получавал обаждания или
съобщения от обв. М. с упреци за това как се грижи за малолетната Р.
През първата половина на 2021 г., отношенията между родителите на св.
М. - св. Р. Д. и Д. Д. и обв. Ч. М. се развалили, в следствие на което постр. Д.
2

бил предупреден от св. М. и обв. М., че не желаят малолетната Р да се вижда с
баба си Р. и дядо си Д., тъй като според обв. М. те не могли да я възпитават
правилно. Постр. Д. не бил съгласен с прекъсването на близката емоционална
връзка между внучето и неговите баба и дядо, но уважил решението на М..
На 03.12.2021 г., петък, постр. Д. бил с дъщеря си Р в парк „Розариум“ в
гр. ***, където двамата случайно се засекли с бабата на детето - св. Р. Д. и
осъществили кратка среща.
На 05.12.2021 г., неделя, в 17:30 часа, постр. Д. предал дъщеря си Р на св.
Р. М. до магазин „Билла“ в гр. ***, в близост до дома, в който живеели с обв.
М.. Малко след като оставил детето и си тръгнал от мястото, постр. Д.
получил телефонно обаждане от обв. Ч. М., от телефонен номер *********,
причината за обаждането била срещата между детето Р и баба му Р.. Постр. Д.
от своя страна обяснил, че не е водил детето в дома на баба му и дядо му, а
срещата им била случайна, но обв. М.. Постр. Д. упрекнал обв. М., че разделя
малката Р от любимите й хора, в отговор обв. М. го попитал къде се намира, за
да отиде и да се саморазправи с него, постр. Д. му казал, че е в с. Копринка,
при което обв. М. казал „Искаш ли да те вкарам в клетката, да викаш и да ми
се молиш като жена“. Постр. Д. не знаел как да отговори и казал „Ами добре,
ще се видим в клетката“, след което разговорът им приключил.
След десетина минути постр. Д. бил в дома си в гр. ***, на ул. „******.
Там били новата му съжителка - св. Х. С. и сестра му св. А. Т., която живеела
наблизо, и отишла до дома на брат си, за да си вземе буркан мед и да се видят.
Телефона на постр. Д. започнал да звъни настоятелно, този път го търсел
номер **********, ползван от св. Р. М.. Предвид тона и съдържанието на
предходният проведен телефонен разговор с обв. М., постр. Д. вдигнал
слушалката и пуснал телефонът на високоговорител, за да може
присъстващите в стаята С. и Т. да чуят разговора.
По телефона св. Р. М., поискала съгласието му да промени фамилията на
детето Р от Д.а на М.. Постр. Д. изразил несъгласие с това нейно желание, след
което св. М. поискала по-висока издръжка за детето. Постр. Д. я попитал с
колко, последвало мълчание, чувал се единствено гласът на Р, когато изведнъж
обв. Ч. М. на висок глас изрекъл в слушалката думите „Тебе ще те застрелям
като куче, ще те убия и ще те заровя на Бузлуджа, ако трябва ще те излежа“.
Поср. Д. попитал „Р., това закана за убийство ли е?“, св. М. казала „Не“ и
затворила телефона.
Думите „Тебе ще те застрелям като куче, ще те убия и ще те заровя на
Бузлуджа, ако трябва ще те излежа“ изречени от обв.М. към постр. Д. били
чути и възприети от св. С., и Т..
На 07.12.2021г. постр. Д. посетил личния си лекар - св. И. И.а - Г. и
споделил за проблеми с бившата му жена, съгласно анамнезата постР.лият
имал проблеми със съня, постоянна тревога и ниска концентрация за работа, за
което състояние му бил изписан лек антидепресант.
3

На 15.12.2021 г. постр. Д. подал сигнал в РП-Ст. Загора - ТО ***, за
отправената му на 05.12.2021 г. закана с убийство от обв. Ч. М..
В края на м. декември 2021 г. постр. Д. потърсил помощ и от психолог -
св. И. Д..
Постр. Д. споделил за случката и на св. Р. Д., която му се оплакала, че и по
отношение на нея й съпруга й св. Д. Д., обв. Ч. М. отправял закани.
На 02.01.2022 г. след режим на личен контакт между детето Р и баща й, и
връщането на детето на св. М., постр. Д. отново получил упреци и обиди от
обв. М., този път чрез Вайбър съобщения, по повод на това, че в същия ден е
завел детето си при баба му Р. и дядо му Д., за да си получи коледните
подаръци.
На 10.01.2022 г. постр. Д. бил карантиниран в дома му, когато отново
получил обиди и закани, под формата на съобщения във „вайбър“, от обв. М.
предвид което постр. Д. го блокирал.
Впоследствие на 21.01.2022 г. обв. М. опитал да се свърже с постр. Д. и по
„фейсбук“, но последният го блокирал и там.
В следващите месеци между постр. Д. и обв. М. нямало лични разговори
и срещи.
На 01.05.2022 г. при предаването на детето от постр. Д. на майка му св.
М., на паркинг на магазин „Билла“ в гр. *** обаче обв. М. присъствал, като
отново се държал агресивно и нападателно към постр. Д., обиждал го с думите
„Селянин прост“, приближавал го заплашително с думите „Искаш ли да те
целуна“, а св. М. го възпирала с ръце, но в крайна сметка обв. М. нанесъл удар
с глава в областта на лицето на постр. Д., който получил кръвотечение от носа
и заотстъпвал назад, обв. М. обаче го следвал. За да се защити постр. Д.
извадил от джоба си защитен спрей и напръскал нападателя си. Обв. М.,
заедно със св. М. и малолетната Р си тръгнали от мястото, а постр. Д.
позвънил на 112, междувременно на място му помогнало непознато за него
лице - св. И. Ч..
За изясняване на състоянието на постР.лия по делото, е изготвена съдебно
психолого-психиатрична експертиза. От заключението на експертизата се
установява, че постР.лия Д. не стР. от психично заболяване и алкохолна
зависимост, като има ясен спомен за възникналите между него и Ч. М.
конфликтни ситуации. В резултат на случилото се на инкриминираната дата е
констатирано, че постР.лия Д. е изпитвал тревожност и е стР.л от безсъние.
Заключенията на вещите лица не са оспоР. от страните, а съдът ги приема
за добросъвестни и компетентни.
Заключенията са подробно обосновани, лишени от каквато и да е
колебливост и витиеватост в изводите.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен
начин от взаимната, последователна и логическа взаимовръзка между
4

следните събрани доказателства: - Показанията на разпитаните в съдебното
следствие свидетели К. Д., И. Г., Р. Д., Д. Д., Р. Д., Х. С., А. Т., И. Ч., Р. М., Т.К,
К М., приобщените чрез прочита им показания от досъдебното производство
на свидетелите И. Д. и Д. Б. ;-Заключенията на вещите лица от комплексната
съдебно психиатрична-психологическа експертиза; - Прочетените по реда на
чл.283 от НПК материали; -Приетите като писмени доказателства справки за
съдимост на подсъдимия.
В хода на съдебното следствие са констатирани непълноти в разказа на
свидетеля И. Д., поради което се прочетоха и приобщиха показанията му
дадени в хода на ДП. Горното се изясни, че е поради изминалия дълъг период
от време от датата на процесното деяние. Свидетелят изрично заяви, че
поддържа показанията, които е дал в хода на разследването. В тази връзка,
съдът кредитира показанията му, като счита, че непълнотите се дължат на
изминалото време от извършване на деянието до депозирането на показания
пред съда, ето защо е нормално някои моменти от тях да не могат да бъдат
възпроизведени с точност и детайлност. По същата причина се прочетоха и
приобщиха показанията на свидетеля Д. Б..
Свидетелските показания дадени в хода на съдебното следствие като
цяло, са без собствени, вътрешни противоречия, без противоречия по между
си и без противоречия с останалия кредитиран от съда доказателствен
материал. При разпита им в съдебно заседание свидетелите показаха напълно
нормален процес на запомняне на фактическите обстоятелства, за които всеки
от тях свидетелства, със съответни забравяния, поради изтеклия период от
време от това, за което свидетелстват до разпита им пред съда, както и с оглед
характеристиките на процеса на запомняне на всяка отделна личност на
обстоятелства по случая, но само на несъществени такива. Показанията им
установяват приета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги
кредитира и им дава вяра, която преценка съдът прави и въз основа на
личните си впечатления, получени при проведения в хода на съдебното
следствие разпит на тези свидетели, при който, при отговорността по чл.290
ал.1 от НК, те изложиха свидетелските си показания спокойно и уверено, без
тенденциозна насоченост във вреда или в полза на подсъдимия.
Подсъдимият Ч. М. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение, категорично отрича да е извършил описаното в обвинителния акт.
От обясненията му става ясно че не оспорва, че са се скарали с постР.лия на
инкриминираната дата, но категорично отрича да е заплашвал с убийство Д..
В тази насока е и позицията на неговия защитник в лицето на адвокат М. Д..
Съдът намира това за една защитна позиция, която обаче не намира опора в
последователната логичност на събраните по делото доказателства.
Не се спори по делото, че между М. и Д. е имало множество конфликти,
както и че на инкриминираната дата са водили разговор. От друга страна се
оспорва от подсъдимия, че към момента на разговора двете свидетелки Т. и С.
са присъствали на телефонния разговор. Безспорно по делото, обаче е, че
5

подсъдимия и постР.лия са водили разговор на въпросната дата, който
прерастнал в скандал.
В тази насока за съпоставяне са обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Т. и С.. Подсъдимия отрича да е заплашил Д.,
докато двете свидетелки твърдят обратното. Съдът приема обясненията на
подсъдимия за една защитна позиция и с оглед съпоставянето им на другите
доказателства, намира че те не се опират на тях. Съдът кредитира с доверие
показаният на постР.лия Д. и тези на свидетелите Т. и С., тъй като те са
последователни и логични и намират опора и в другите събрани по делото
доказателства. Подсъдимия не отрича, че в телефонния разговор с постР.лия са
повишавали тон и са влезли в спор. Предвид изостР.те им отношения и
конфликтите между Д. и М., показанията на Р. Д. и нейните родители за
буйния нрав на М., още повече факта, че М. е осъществил заплахата за живота
на Д. от телефона на Д. и в нейно присъствие не оставят съмнение за
извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.144, ал.3 ат
НК.
Следователно, за съда е безспорно установено, че към момента на
възникналите между подсъдимия и постР.лия, подсъдимия М. е отправил
заплаха за живота на Д., като с това е реализирал изпълнителното деяние на
престъплението, за което е предаден на съд. За това негово поведение е
подпомогнал буйния му нрав и влошените отношения с постР.лия. При така
изложеното тълкуване на доказателствата съдът прие за безспорно установено
извършеното от подсъдимия престъпление. Показанията на другите свидетели
не променят и не биха могли да променят така наложеното вътрешно
убеждение от съда. В по-голямата си част те потвърждават възприетото до
настоящия момент.
Свидетелят Б. твърди, че е близък с подсъдимия, но не може да опише
жилището му и твърди, че на инкриминираната дата М. се е обадил на Д.,
което не отговаря по никакъв начин на всички твърдения, включително и на
подсъдимия. Свидетелката Калъпова познава подсъдимия на професионално
ниво и независимо от добрите отношения за които твърди, че има с М., е
разбрала на по – късен етап за случилото се.
Всичко това, съпоставимо с констатираното в експертното заключение по
делото, налага категоричния извод за съда, че подсъдимият е извършил
престъплението по описания в обвинителния акт начин.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на гореизложената фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно и несъмнено установено, че с деянието си подсъдимия Ч. И. М. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл.144, ал.3, предл. първо във връзка с ал.1 от НК, като на 05.12.2021
година, в град Стара Загора, се заканил с убийство на К. Т. Д. с думите „Тебе
ще те застрелям като куче, ще те убия и ще те заровя на Бузлуджа, ако трябва
ще те излежа“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
6

осъществяването му. Престъплението „закана с убийство” се намира в раздел
се намира в раздел „Принуда” на НК и с правната норма на чл.144, ал.3 от НК
се защитава личната свобода на гражданите, а не живота им. С извършване на
престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. От обективна страна за
осъществяването на престъплението по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 от НК,
се изисква обективиране на заканата, както с думи, така и с действия, тя да е
насочена спрямо определено лице, което да я е възприело непосредствено.
Заканата трябва да е такава, че да може да възбуди основателен страх от
осъществяването й. В конкретния случай заканата е била от естество не само
да възбуди страх у засегнатия, но и действително е възбудила. Налице е и
непосредствено възприемане на заканата от страна на заплашения. От
субективна страна подсъдимият М. е съзнавал съдържанието на заканата и
това, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, и че е била
налице вероятност да реализира престъплението. В случая не е необходимо
дори заплашеният действително да се е изплашил, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. За извършване на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи /TP № 53/18.09-1989 година по н.д.№47/89 ОСНК/. В настоящия
случай от субективна страна деянието е безспорно установено и доказано, че е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, съзнавайки обществено опасния му
характер и предвиждайки обществено-опасните последици, като е допускал
настъпването им. Именно това е целял да постигне подсъдимия. Следва да се
посочи, че правно релевантно за съставомерността на деянието е дали
заканването обективно може да възбуди основателен страх за
осъществяването му. От друга страна подсъдимият М. не се признава за
виновен и отрича да е бил извършил действията, за които е обвинен. Тези
обяснения, обаче не кореспондират със събраните по делото доказателства за
което съдът се спря го горе в мотивите си. В НПК законодателят е посочил, че
подсъдимият има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно,
т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината.
Обясненията на подсъдимия, в частта им където оспорва фактическите
положения относно процесното деяние са изолирани и в противоречие с
останалия събран доказателствен материал подкрепящ обвинителната теза.
За да признае обвиняемият за виновен съдът прие че деянието е
извършено виновно при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните
последици от него/както бе отбелязано обвиняемият е съзнавал не само
характера на заканата си като закана за убийство, но е целял и внушението й
като такава, т.е. целял е възприемането й от лицето, към което те е отправена,
като реална такава закана/. Реализирана заканата е възприета от постР.лия
като действителна и обективно годна да възбуди основателен страх от
7

осъществяването й.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл. 54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „лишаване от свобода“, степента на обществената
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
За гореописаното престъпление, законодателят след последното
изменение на правната норма ДВ брой 26 от 2010 година, е предвидил
наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест години.
Съдът отчете смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало,
добри характеристични данни и съдействие за разкрИ.е на обективната
истина.
Отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – лошите данни и
тенденциозното отношение към Д..
Предвид на изложените съображения съдът и при съобразяване със
събраните по делото доказателства определи на подсъдимия Ч. И. М.
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на
което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата по делото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.189 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 1 216.80
лева /хиляда двеста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/.
На основание чл.189 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин
лева/ адвокатско възнаграждение.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и условията за извършване на конкретното престъпление е
незачитане на моралните и законови норми в обществото, явно незачитане на
правовия ред в страната и слабите морално – волеви задръжки .
Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	14
Дата:	3 февруари 2025 г. (в сила от 19 февруари 2025 г.)
Съдия:	Магдалена Момчилова

Дело:	20245530200598
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 февруари 2024 г.

Присъда по дело №598/2024 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите