РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20235220201678 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ... от ... г. на Началник сектор в РУ
Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 200 лв.
на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на И. И. Б. с ЕГН
**********, адрес гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „П. В.“ № ... за
нарушение на чл.64, ал.4, вр. ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР.
Срещу НП е подадена в срок жалба от И. И. Б., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в
нарушение на процесуалните правила и се моли да отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител подържат жалбата. Ангажират доказателства. Излагат се доводи
за незаконосъобразност на атакуваното постановление. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от надлежно
1
упълномощен процесуален представител, с което се иска потвърждаване на
постановлението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан с атакуваното НП за това, че на ... г., около ...
часа в гр. Пазарджик на ул. „П. В.“ пред № 20, от автопатрул на РУ на МВР
Пазарджик в състав - свидетелите Д. Б. и Н. Р. - е бил посетен сигнал, подаден
от ОДЧ на РУ Пазарджик за лица употребяващи алкохол на обществено място
и изложена озвучителна техника на открито. Тези лица били жалбоподателят
Б. и свидетелите В. А., В. З. и С. Г.. При пристигане на място, полицейските
служители Д. Б. и Н. Р. установили лица говорещи на висок тон,
употребяващи алкохол и висока музика от блутут колонка. Установено е било
лицето пускащо музиката, а именно жалбоподателят И. И. Б.. В НП е
посочено, че при проведения разговор с Б., същият е реагирал остро, започнал
е да крещи и да обижда полицейските служители, като категорично е отказал
да изпълни отдадените му по надлежния ред устни полицейски
разпореждания да преустанови музиката и да предостави документ за
самоличност, започнал физическа саморазправа с органите на реда в лицето
на мл. инсп. Р. и мл. инсп. Б., които отново отправили разпореждане към
лицето да спре с противоправните си действия, но то продължило да отправя
обидни думи, като казало, че няма да престане. Б. е бил задържан.
От разпита на свидетелите-очевидци по делото се установи, че
полицейските служители Н. Р. и Д. Б. обяснили, че са дошли на проверка по
сигнал за силна музика, като Б. им отговорил първоначално, че музиката не е
чак толкова силна и в същото време демонстрирал недоволство от идването на
полицаите, насочено обаче към неговите съседи в блока, като се обърнал към
сградата и започнал да псува и да вика в насока кой пак от тях е извикал
полиция. Полицаите му разпоредили да спре музиката. Б. не спрял музиката,
като заявил, че същата не е твърде силна, както и първоначално отказал да
даде поисканата му лична карта, тъй като считал, че нищо не е направил. Р.
преценил, че следва да задържи Б., който не изпълнил разпорежданията да
преустанови пускането на музика и първоначално да даде личната си карта,
2
поради което се обадил на свои колеги да дойдат за съдействие. Намесил се и
свидетелят В. А. в опит да обясни, че няма нужда това да се случва, като
тогава Р. поискал документи за самоличност на всички лица, като им били
представили, включително и от самия Б., макар и след забавяне. Все пак Р.
пристъпил към задържането на Б., който се дръпнал назад и в същото време
казал на другите лица да извадят телефоните си и да снимат. Намесил се и Б.,
като двамата с Р. повалили Б. на земята и му сложили белезници. Тогава се
намесил и А., който се опитал да спре полицаите и също бил задържан. След
това Б. и А. били откарани в сградата на Районното управление на МВР
Пазарджик. Като приел, че с действията си И. И. Б. е възпрепятствал
полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба, а именно
възложените им функции по охрана на обществения ред и превенция, Б. му
съставил АУАН с бл. № .../... г. Въз основа на него е издадено и атакуваното
НП.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят Д. Б., Н. Р., В.
А., В. З. и С. Г., които в показанията си разкриват гореописаната фактическа
обстановка.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят И. И.
Б. е осъществил от обективна и субективна стана състава на
административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР само
по отношение на това, че не е изпълнил устно полицейско разпореждане да
спре пуснатата музика. Не се установи по делото жалбоподателят да е псувал
или обиждал полицейските служители, да е започнал физическа саморазправа
с органите на реда. Установи се, че е отказал първоначално да представи
документ за самоличност, но впоследствие го е представил, поради което е
изпълнил това разпореждане. Така неизпълнено е останало само
разпореждането да спре музиката.
Съгласно чл.64, ал.4 ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето
му“, като ал.1 на същия член дава законовата възможност полицейските
органи да могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
3
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, а в ал. 2 е посочено, че: „При невъзможност да се
издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“.
Изпълнителното деяние на административното нарушение в конкретния
случай се осъществява посредством неизпълнение на дадени устни
полицейски разпореждания жалбоподателят да спре пуснатата музика. Ето
защо съдът намира административното нарушение по чл.64, ал.4, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗМВР за безспорно установено само в тази му част. Не се установи от
събраните по делото доказателства жалбоподателят да е псувал или обиждал
полицейските служители, да ги е заплашвал, както и да е започнал физическа
саморазправа с тях. Установи се, че е отказал първоначално да представи
документ за самоличност, но впоследствие го е представил, поради което е
изпълнил това разпореждане. Единствено не е спрял музиката.
При издаването на обжалваното наказателно постановление обаче са
допуснати множество нарушения на процесуалния закон, което е основание за
отмяна на постановлението в цялост по следните съображения:
На първо място в АУАН и в НП са посочени като нарушени различни
законови разпоредби. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6
ЗАНН и в двата акта следва да са посочени разпоредбите, които са нарушени.
Разминаването или несъвпадането на тези разпоредби съществено затруднява
наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинен, че е извършил и да
организира адекватно защитата си. В конкретния случай в АУАН е посочено,
че жалбоподателят е нарушил виновно чл.64, ал.4, вр. с ал.1 ЗМВР, а в
атакуваното НП жалбоподателят е наказан за нарушение на разпоредбите на
чл.64, ал.4, вр. ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР.
От друга страна са налице и разминаване на обстоятелствата, при които се
твърди, че е извършено нарушението на процесната дата от Б.. В АУАН е
описана една обстановка, а в НП тя е променена и изменена. Въведени са
редица обстоятелства в НП, касаещи поведението на жалбоподателя, които
липсват в АУАН и обратно – в АУАН например е посочено, че жалбоподателят
заплашвал полицейските служители, а това в НП това липсва. Ако се
съпостави административно-наказателното производство с наказателното
производството, уредено в НПК, то може да се посочи, че АУАН има
4
функцията на обвинителен акт, а НП е присъдата на първата инстанция. Съдът
в наказателното производство се движи в рамките на процеса, зададен от ОА.
В случая в АУАН са посочени по-малко обстоятелства, касаещи поведението
на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му, отколкото в НП,
т.е. лицето е наказано в НП за действия, които в АУАН не са посочени, че е
извършило. Съгласно чл.287, ал.1 НПК е налице възможност за изменение на
обвинението в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд,
но при определени условия - не се допуска изменението му едновременно при
наличието на съществени изменения в обстоятелствата на нарушението и при
промяна на приложимия закон, а именно това се е случило в настоящото
производство. В НП от една страна АНО е изложил допълнителни
обстоятелства и твърдения във връзка с извършеното нарушение, а от друга
страна е посочил и различна правна квалификация на нарушението,
несъвпадаща с посочената в АУАН. Всяко едно от тези действия няма пречка
да бъде извършено самостоятелно, но вкупом води до съществено нарушение
на процесуалните правила.
При това положение съдът счита, че са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и нарушените законови разпоредби. Нарушението на
процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия състав на
нарушението и приложимия закон. Всички тези пропуски водят до
съществено нарушаване на правото на защита на наказания, тъй като в случая
съдът действа само като въззивна инстанция и не може да променя
фактическата обстановка или приложимия закон, приета от
административнонаказващия орган в постановлението.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП. Само за
допълнение следва да се отбележи, че наказващият орган не е изпълнил и
задълженията си, визирани в чл.27 и в чл.28 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗМВР предвижда наказание глоба в размер
от 100 лв. до 500 лв., като на Б. е наложена глоба в размер на 200 лв.
Наказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви в тази насока, касаещи
размера на наложената глоба и защо например е приел, че следва да се
5
определи наказание над минимума от 100 лв. Съдебната практика е
многобройна, трайна и безпротиворечива, че наказващият орган дължи
мотиви по отношение на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
при определяне на размер на санкция над минимума, за да може тази
преценка да бъде анализирана от контролиращата съдебна инстанция, а и
жалбоподателят да се защити адекватно. В настоящия случай това не е
сторено.
На последно място съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Наказващият орган не е изложил никакви мотиви в НП защо приема, че не са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от
ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв., като са представени и доказателства за
плащането му. Ето защо следва да се присъди сумата от 750 лв. Възражението
за прекомерност на процесуалния представител на ответника се явява
неоснователно, тъй като по делото са проведени над 10 съдебни заседания.
С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди ответника да заплати и
сумата в размер на 80,70 лв. по сметка на Районен съд Пазарджик,
представляваща заплатени пътни разноски от бюджета на съда на
полицейския служител Р. за явяването му в съдебни заседания.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ...
г. на Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което е
наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257,
6
ал.1 от ЗМВР на И. И. Б. с ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик, обл.
Пазарджик, ул. „П. В.“ № ... за нарушение на чл.64, ал.4, вр. ал.2, вр. с ал.1 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на И. И. Б. с ЕГН
**********, адрес гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „П. В.“ № ... сторените
по делото разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик сумата в размер на 80,70
лв. (осемдесет лева и седемдесет стотинки) сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7